По това време Франк вече беше на около година. Когато се преместих в Питомника, ми бяха дадени други две служебни кучета, за които се грижех и които трябваше да водя. Те бяха кучета на колеги, които се бяха пенсионирали, но в същото време аз продължавах да обучавам Франк.
Дойде време, в което с него трябваше да отида на школа. Първоначално си мисля, че беше в Берковица, но всъщност първата школа, която изкарах с Франк, не беше в Берковица, а беше в София, в Обрадовци.
Там се справихме отлично. Подготовката беше доста сериозна. Тук искам да спомена и колегата, инструктор и мой приятел, Жорж Киров, от който в това време също съм научил много.
След тази школа аз вече бях натрупал доста опит и още по-голям мерак за работа с Франк.
След това дойде поредното състезание на МВР, всъщност Национален преглед на водачите на служебни кучета в МВР. Участвах в това състезание и се представих изключително силно и достойно. Направих най-добрата защита, която някога беше правена до този момент на тези състезания. Всъщност 200 точки беше максимумът и аз изкарах 200 точки в тази дисциплина. Направих я без грешка.
В другите дисциплини имахме грешки, както на следата, така и в послушанието, но въпреки всичко бяхме с много добри точки – може би по 88, 89 или 90 точки в отделните дисциплини.
В крайното класиране на първо място беше колегата Атанас Атанасов. На второ място беше колегата Пламен Панайотов. И двамата бяха инструктори. Наско беше инструктор в София, а Пламен беше инструктор в Берковица.
Аз бях на трето място, но за този момент не бях инструктор, а просто обикновен водач на служебно куче.
Разликата между първото и третото място беше по една точка между нас и всичко беше много оспорвано. Може би в този момент нямаше как да бъда сложен на първо място, въпреки че имах и заслугите, и точките. Но така беше пресметнато, че може би обикновен водач не може да бие инструкторите.
И така, аз бях определен на трето място, от което всъщност не бях доволен, защото знаех какво бях направил на това състезание. В този момент се случи нещо невероятно, което много малко хора биха си позволили да направят.
На почетната стълбичка, по време на награждаването, аз бях на трето място. Пламен беше на второ, а Атанас беше на първо място. В момента, в който обявиха първото място и закачиха медала на Атанас, той свали медала си, слезе от първото място, дойде при мен, закачи медала на врата ми, вдигна ръката ми и каза:
– Не съм аз първи, първи е Стефан Гелимачев.
Това е нещо, което няма да забравя никога. Само един истински и достоен човек може да си позволи да направи такова нещо.
След този момент нещата тръгнаха много сериозно за мен. Всъщност, аз се запалих страшно много по състезателната дейност и започнах да участвам с Франк в различни състезания, не само в МВР, но и извън МВР. Започнах да участвам с него на BH, IGP, FH и така нататък.
Frank von GOPPY 1 беше изключително куче. С него постигнах страшно много и много големи резултати. Всъщност състезанието в Берковица тогава беше Балканско състезание. Същевременно с него работих и в Стара Загора. Беше ми патрулно куче, следово куче, куче за масови безредици и куче за задържане на хора.
Впоследствие се прехвърлих в Криминална полиция, БНТЛ. Там работих в криминална лаборатория – одорология, специална лаборатория за диференциране на миризми от местопроизшествия.
Това беше изключително интересна и много престижна работа и с наистина страхотен колектив. Работихме заедно с колегата Кольо Рачев от Стара Загора. Като цяло колективът в БНТЛ беше страхотен. Правихме си много хубави семинари всеки месец, всеки в различна област – дактилоскопия, биология, химия, компютърно наблюдение, видеонаблюдение и абсолютно всичко друго, което беше част от работата. Просто беше невероятен екип с невероятни колеги и началници. Тогавашният началник Георги Танев също беше много готин.
Всъщност през цялото време, дали съм бил на работа или в почивка, аз бях обкръжен отвсякъде и във всеки един момент с кучета. Дали служебни, дали ловни, дали тренировки с други кучета – всичко беше свързано с кучета.
Събирахме се с приятели, ходихме до Димитровград, организирахме си всяка седмица тренировки в кинологичния център в Димитровград, който направи Георги Апостолов. Междувременно се запознах с колеги, много добри кинолози и спортисти от Стара Загора, с които обменяхме опит, работихме и тренирахме заедно.
И така дойде време да разкажа за първият семинар за обучение на кучета, в който съм участвал някога. Беше точно във времето, в което се роди Франк. Майка му Ванта, с която по това време вече бях започнал спорт с кучета, трябваше да отглежда кучилото си. Аз участвах на семинара с Верен и едно малко кученце немска овчарка на около 5-6 месеца на Милена Кирхнер, развъдчик на нок от Стара Загора.
В даден момент събитията леко се разминават, но затова ще отбелязвам, където успея да се сетя, важното е да не се изгубва нишката, а тя е пътят, пътят, който съм извървял през годините с кучетата.
Семинарът беше организиран в Стара Загора, на Старозагорските минерални бани, с лектор, който по произход беше грък, но живееше в Германия. Дори в момента не му помня името, наричахме го гурка-германец, но този човек направи невероятен семинар.
Аз бях изключително възторжен от този семинар и точно там промених изцяло мисленето си и работата си с кучетата. Представите ми за обучение на кучета се обърнаха. Въпреки че вече имах доста опит и доста неща правех от само себе си, което той тогава видя и страшно много му хареса като мой начин на работа и подход, той ми показа много модерни, интересни и уникални неща за времето си.
Тогава, на този семинар, се запознах с един от моите големи учители – Галина Конзова.
Галина Конзова още тогава ми направи много голямо впечатление. Беше с едно много сериозно и много здраво мъжко куче – нейния любимец, когото тя никога няма да прежали. Кучето ѝ се казваше Брейк и беше белгийска овчарка – Малиноа. До ден днешен не съм виждал толкова силно куче.
Запознах се и с Венци Дачевски, както и с други хора, известни в кинологията в България. Започнахме да комуникираме, да се събираме, да правим тренировки, да ходим до София и до Пловдив. Дойде един момент, в който започнахме да се чуваме всеки ден с Венци и с Галя.
Венци ми предложи да отида с тях на един работен лагер и семинар в Унгария, в Халаси. Там беше организиран страхотен семинар и работен лагер за повече от десет дни. Особено преживяване беше това, защото всички бяхме на палатки, в които всеки ден имахме тренировки.
Всъщност там изкарвах курс за фигурант. Имаше много сериозни тренировки, всеки ден много голяма физическа подготовка, работа с професионални фигуранти и треньори, работа с много кучета.
Всеки ден съм работил с над 200 кучета.
В един момент реших, че и Стара Загора вече ми е тясна.
Вече се бях запознал и бяхме заедно с моята любима жена – Стефани Гюдженова.
В този момент работех в БНТЛ, в одорологията. Бях удовлетворен от работата, но за мен спортът с кучетата винаги е бил на по-високо ниво и виждах много по-големи възможности в София за работа със спортни кучета.
*** Историята продължава! Очаквайте третата част скоро!
Историята: Граничар с куче! – Част 1
