Всъщност тогава, както казах, той беше проучил всичко за мен. Знаеше, че имам мои лични кучета, които бяха в Крумовград, а аз нямаше къде да ги гледам.
Той ми предложи да ги докарам в конната база и да си направя място, където да ги отглеждам. Предложи ми също да си стегна едно помещение, което беше предвидено за жокеите, но беше в окаяно състояние.
Колегите ми и един мой голям приятел – Ерол Лютви, който беше майстор, ми помогнаха с ремонта. Всички помагаха с каквото могат. Всеки донесе по нещо от вкъщи. Един донесе диван, друг маса, трети стар хладилник, четвърти фурна, друг килим, столове, посуда и какво ли още не.
Така много бързо обзаведохме помещението и започнах да живея там. Всъщност живеех в конната база, което беше изключително удобно за мен, защото вече не се налагаше да пътувам от Стара Загора до базата. Всичко ми беше на място.
Бях млад, на 26-27 години, абсолютно свободен и се отдавах изцяло на нещата, които тогава можех и исках да правя. От една страна беше работата ми с конете, която беше служебната ми работа, а от друга, имах времето и възможността да си отглеждам кучетата и да се занимавам с тях.
Това тогава беше изключително важно за мен и ми даваше много.
На конната база доведох моите кучета от Крумовград, които до този момент бях оставял при мои приятели, както и при майка ми и баба ми, за да ми помагат в отглеждането им.
Там беше и кучето ми Верен, с което работих толкова години. Той вече беше достигнал възрастта, на която трябваше да бъде пенсиониран. Пенсионирахме го и си го взех при мен, за да го отглеждам.
Естествено, той винаги е бил с мен. Там бяха и ловните ми кучета.
По това време вече със съпругата на моя началник, полковник Иванов – Кирилка Иванова, бяхме започнали да правим редовни групови тренировки на конната база с моите кучета, нейното куче порода курцхаар и кучетата на други съмишленици.
Малко по-рано, още преди да се преместя в Стара Загора, си бях купил и първото куче за спорт. Всъщност първото ми куче за IGP.
Това беше Ванта – немска овчарка, работен тип. Беше почти изцяло черна, имаше съвсем малко кафяво по пръстите на краката и по две кафяви точки над очите.
Ванта беше изключително куче. Купих я от развъдник и това беше първото ми родословно куче. Оттам нататък всяко едно куче, което съм купувал, е било с родословие.
Ванта купих от Христо Христов от Ивайловград, развъдник Vom Armira. Армира е името на древна антична римска вила в района на Ивайловград, на около три километра от моето село Свирачи.
С Христо се бяхме запознали по-рано на едно от състезанията, на които бях участвал с Верен.
Още тогава той ме впечатли с кучетата си. Показа ми ги, разказа ми подробно за тях и за произхода им. Тогава си казах, че и аз трябва да имам такова куче и да започна да се занимавам с кучета, които са истински представители на породата, селектирани за служебна работа, спорт и други направления.
Така Ванта стана първото куче, с което започнах сериозно да се занимавам със спорт. Казваше се Ванта Vom Armira. С нея се готвих за изпитания и именно с нея покрих първото си BH, кьорунг и IGP 1.
Имах и идеята да създам истинско поколение от работни кучета с родословие. Затова я заплодих с едно много добро куче, внесено от Германия от Георги Апостолов – GOPPY. Кучето се казваше Filip z Jeniku. То беше с чешко родословие и всъщност стана баща на следващото ми служебно куче – Франк, Frank von GOPPY 1.
Франк се роди буквално в ръцете ми. По това време все още работех в Конна полиция и живеех в конната база. Ванта започна да ражда точно когато бях студент в Тракийския университет, специалност Зооинженерство.
Очаквах деня, в който трябваше да роди. Същия ден бях на лекции и бързах да се прибера. Когато се прибрах в конната база, беше следобед. Тя все още не беше започнала да ражда. Може би ме беше чакала.
И веднага след като се прибрах, започна да ражда.
Роди седем кученца. Всяко едно виждах как се появява на бял свят и помагах на Ванта с каквото мога.
Няма да забравя момента, в който се роди Франк. Не помня дали беше първото кученце, но веднага ми направи впечатление, че е различен от останалите.
Беше белязан.
На челото имаше малък белег. Още от раждането беше като леко протрито и изглеждаше като малка раничка. Спомням си как още тогава му казах:
– Ти си белязаният.
Кученцата пораснаха, а аз се занимавах с тях с огромен мерак. Развивах ловните им инстинкти още от съвсем малки, като ги карах да преследват играчки и топчета.
Франк много бързо започна да ми прави впечатление. Беше много бърз, много маневрен и имаше изключително силна захапка. Точно това беше и един от критериите ми да го оставя за себе си с идеята един ден да спортувам с него и да го развия като сериозно мъжко куче.
Малко след това полковникът навърши пределната възраст за служба в МВР – 60 години, и трябваше да се пенсионира. По същото време се освободи място в Питомника и аз се прехвърлих там като водач на служебно куче.
Полковникът се пенсионира, а малко след това закриха и Конна полиция. Тогавашният директор на Областната дирекция в Стара Загора беше решил, че след пенсионирането на полковника Конна полиция трябва да бъде закрита. Незнайно защо, но успя да го направи.
Аз обаче имах късмет, защото точно тогава се освободи място в Питомника и се прехвърлих като водач на служебно куче в Питомника в Стара Загора.
*** Историята продължава на пета страница
