И затова обсъдихме всичко заедно със Стефани. Много бързо взехме решението и направихме тази голяма промяна в нашия живот.
През октомври 2015 година вече се бях прехвърлил на летище София като водач на специализирано служебно куче за откриване на взривни вещества.
Избрахме да живеем в Божурище, а всъщност в близкото село Гурмазово живее Венци Дачевски, с когото тогава комуникирахме доста често. Правехме заедно тренировки и всякакви други неща. Бяхме близки.
Оттам започна една нова глава, може би, в нашия живот. Стефани започна работа в детската градина. Тя е детска учителка.
Много скоро Венци ми предложи да си взема куче от неговия развъдник. Аз вече бях готов за такова куче, защото беше дошло времето да започна на малко по-високо ниво. Всъщност да започна да работя с истинска белгийска овчарка, която е от топ родители. Въпреки че преди това вече имах белгийска овчарка, но като служебно куче.
И така си взех Чили.
С нея до момента съм постигнал най-големите резултати, които имам като цяло в кинологията. Смея да кажа, че благодарение на това, че съм попаднал на такова куче като нея, съм се развил страшно много в спорта и като цяло в работата с кучетата.
Така започнахме тренировки, които правехме още преди да взема Чили, с кучетата, които имах.
Всъщност с Франк и с две мои много любими кучета от породата ягдтериер – Фрида и Джими, с които също правех подобни неща.
Като споменах ягдтериерите, искам да отбележа, че това е една от любимите ми породи кучета. Смея да твърдя, че като интелигентност и работни качества изключително много се доближават до малиноа.
Фрида – Frida ot Svile, от развъдника на Георги Тошев – Врабеца. Тя беше страхотна – много умна и страшно работоспособна. Много си я обичахме. Беше много мила с нас, но ако трябваше да ни пази от нещо или някого, ставаше изключително бдителна, сериозна и агресивна. Много работи съм правил и с нея. Беше като пружинка.
Джими – Jim Ot Keresh, от развъдника за ягдтериери на Христина Иванова от Димитровград, която за мен лично е най-добрият развъдчик на ягдтериери. Джим беше много сладък, леко непослушен, но железен. Не знаеше какво е задна. Работохолик, много добър, силен и безкомпромисен. Малка машинка. Торпедо-мобиле.
Събирахме се всяка седмица и правехме различни тренировки, най-вече свързани със спорта IGP.
След като взех Чили, направихме няколко тренировки заедно с Венци. Но в един момент се случиха неща, които аз не можех да приема, както вероятно и той.
И пътищата ни се разделиха.
Чили беше много малка, може би на четири-пет месеца. Започнах да тренирам сам, но за много кратко. След това се организирахме и започнахме да тренираме заедно с Александър Иванов.
До този момент не бях обръщал особено внимание на Галина Конзова, но тя е един от хората, от които съм научил много и на които ще бъда благодарен цял живот. Всъщност тя е тъща на Александър Иванов.
Откакто се запознахме, не сме спирали да комуникираме. През цялото време Галина е стояла отстрани, наблюдавала е работата ми и винаги е била готова да ми даде съвет или, ако трябва, да ме коригира.
Имаме си огромно уважение и доверие.
Всъщност благодарение на Галина, на Александър, на Ангелина и на Стефани съм постигнал тези резултати с Чили, защото те винаги са били до мен.
Да не забравя и Владимир Конзов, съпруга на Галина, тъй като той многократно е участвал в тренировките ни като фигурант.
Така че благодарение на всички тях успяхме да постигнем толкова много с Чили.
Дойде време да изкараме и първия изпит с Чили – BH, на който получихме 58 точки от 60.
Чили беше невероятна.
Тогава съдията ни съди така, сякаш сме на световно първенство. За този изпит обаче не е необходимо чак толкова.
Всъщност Чили беше допуснала абсолютно минимални грешчици. Ако не беше отсъдена по този начин, резултатът можеше да бъде още по-висок.
Аз по принцип имам много високи изисквания към себе си и към кучетата си, а съдията знаеше това. Затова беше преценил, че трябва да бъде абсолютно критичен и ми отне две точки за неща, на които на подобен изпит никой нямаше да обърне внимание.
Едната точка беше за това, че при сядането беше седнала съвсем леко настрани. Другата дори не мога да си спомня точно за какво беше, но май беше нещо при отзоваването – че ме е докоснала или нещо подобно.
*** Историята продължава на втора страница
