DCM или дилатативната кардиомиопатия при Добермана е една от най-сериозните и животозастрашаващи заболявания. Затова поканихме ветеринарния кардиолог д-р Христина Шукерова, за да ни разкаже повече за същността на тази болест и какво може да се предприеме за евентуална превенция.
Здравейте! Благодарим Ви, че се съгласихте да участвате в нашата рубрика, моля представете се пред нашите читатели, каква е вашата тясна специалност, от колко време я практикувате и в коя клиника?
Д-р Шукерова: Здравейте, казвам се Христина Шукерова. Завърших ветеринарна медицина през 2011 година, а професионалният ми път започна още преди това със стажове в клиники в България и Италия и продължи в Централна Ветеринарна Клиника и до ден днешен. Моят фокус е в дисциплините вътрешни болести и кардиология. През 2025г. завърших сертификационната програма на IVUSS (International Veterinary Ultrasound Society), благодарение на която надградих знанията и уменията си по ехография и ехокардиография при домашните любимци.
Специфика и Генетика
Нека преминем по темата. Днес с Вас ще обсъдим в детайли болестта DCM или дилатативната кардиомиопатия при доберманите. Защо DCM при доберманите се счита за по-специфична и различна от същата болест при другите породи (като немския дог или ирландския вълкодав например)?
Д-р Шукерова: Дилатативната кардиомиопатия e едно от най-често срещаните кардиологични заболявания при кучетата и хората. При кучетата се засягат най-вече едрите и гигантските породи. При доберманите DCM е наследствено заболяване, което прогресира бавно. Проучване през 2010 г. показва висока честота (58,8%) на дилатативна кардиомиопатия при доберманите в Европа, а докладваните в Съединените щати и Канада са съответно 45% и 63%.
Какво точно представлява заболяването и защо доберманите са толкова силно предразположени към него?
Д-р Шукерова: Дилатативната кардиомиопатия е заболяване на сърдечния мускул. Вследствие на заболяването лявата камера (основната помпена камера на сърцето) се уголемява, разширява и отслабва, така че сърцето не може да изпомпва кръвта ефективно. Понякога се засягат и двете камери на сърцето.
При доберманите дилатативната кардиомиопатия е широко разпространено наследствено заболяване. Засегнатите кучета страдат от застойна сърдечна недостатъчност или внезапна сърдечна смърт. Вентрикуларната (камерната) тахиаритмия е типичен признак на DCM и основна причина за внезапна смърт, която настъпва по време на окултния (скрития) стадий при поне 25-30% от засегнатите кучета.
До скоро се говореше основно за мутациите DCM1 и DCM2. Бихте ли ни разказали повече за новооткритите генетични маркери DCM3 и DCM4? Какво променят те в начина, по който тестваме кучетата си, и каква е тяхната тежест при прогнозирането на реалния риск от развиване на заболяването?
Д-р Шукерова: Породата Dobermann Pinscher се е развила по различен начин в различните части на света, като отделните популации в САЩ и Европа показват различни характеристики. Тези различия не се ограничават само до външния вид, а се наблюдават и различия в генетичната предразположеност към сърдечното заболяване DCM.
Дилатативната кардиомиопатия e едно от най-често срещаните кардиологични заболявания при кучетата и хората. При кучетата се засягат най-вече едрите и гигантските породи. При доберманите DCM е наследствено заболяване, което прогресира бавно.
Първоначално американски изследвания установяват връзка между генетичните маркери DCM1 и DCM2 и предразположението към развитие на DCM. По-късно са идентифицирани и други генетични маркери — DCM3 и DCM4. Тези маркери показват особена връзка с DCM при европейската популация на добермани. Същевременно тези изследвания до голяма степен изключват DCM1 и DCM2 като неблагоприятен фактор при европейските кучета
При европейската популация добермани рисковите маркери DCM3 и DCM4 са особено значими и се свързват със систолна дисфункция и разширение на лявата камера на сърцето.
DCM3 се унаследява по доминантен начин: хетерозиготните носители имат по-висок риск да развият DCM в сравнение с животните, които не носят варианта, докато рискът при хомозиготно засегнатите животни е по-висок в сравнение с носителите.
DCM4 се унаследява рецесивно, т.е. животните, които са хомозиготни за варианта DCM4, имат по-висок риск да развият DCM в сравнение със свободните животни или хетерозиготните носители.
Дилатативната кардиомиопатия е заболяване на сърдечния мускул. Вследствие на заболяването лявата камера (основната помпена камера на сърцето) се уголемява, разширява и отслабва, така че сърцето не може да изпомпва кръвта ефективно. Понякога се засягат и двете камери на сърцето.
Вариантите DCM3 и DCM4 имат комбиниран (адитивен) ефект, като влиянието на DCM4 е по-силно.
Рискът от DCM може да бъде оценен според комбинацията от генотипове като при някои от тях има риск под 50%, при други между 50 и 75%, а при трети над 75%.
Риск < 50%:
- N/N (DCM3) и N/N (DCM4)
- N/N (DCM3) и N/DCM4
Риск 50–75%:
- N/DCM3 и N/N (DCM4)
- N/DCM3 и N/DCM4
Риск > 75%:
- N/N (DCM3) и DCM4/DCM4
- N/DCM3 и DCM4/DCM4
- DCM3/DCM3 и N/N (DCM4)
- DCM3/DCM3 и N/DCM4
- DCM3/DCM3 и DCM4/DCM4
Каква е ролята на генетиката? Ако родителите имат негативни генетични тестове, това гарантира ли на 100%, че кучето няма да развие болестта по-късно в живота си?
Д-р Шукерова: Съществува силно променлива проява на DCM при тази порода, което означава, че генетично засегнатите кучета е възможно изобщо да нямат симптоми през живота си. В същото време, дори да не са носители на никой от тези генетични варианти, доберманите могат да страдат от DCM.Освен генетичния статус, храненето, нивото на физическа активност и други гени също оказват влияние върху индивидуалния риск за кучето. Поради това генетичният тест помага да се идентифицират вариантите, свързани с DCM, но не може да предвиди кои генетично засегнати кучета ще го развият клинично.
Има ли разлика в агресивността и начина на протичане на болестта при мъжките и женските екземпляри?
Д-р Шукерова: В по-стари изследвания се установява, че мъжките добермани са по-тежко засегнати от женските, а по-скорошни изследвания показват, че в Европа заболяването е разпределено еднакво между мъжките и женските кучета.
Разликата в отчетеното разпределение между половете в по-ранните и по-късните изследвания може да се обясни с непостоянно включване на 24-часова електрокардиограма (Холтер) или стандартна електрокардиограма (ЕКГ) като част от стандартния диагностичен скрининг в по-ранните изследвания. Това може да обясни свръхпредставянето на кучета с морфологични промени на сърцето, откриваеми чрез ехокардиография.
Съществува силно променлива проява на DCM при тази порода, което означава, че генетично засегнатите кучета е възможно изобщо да нямат симптоми през живота си. В същото време, дори да не са носители на никой от тези генетични варианти, доберманите могат да страдат от DCM.
Като цяло е известно, че при мъжките кучета структурните промени, установими чрез ехокардиография, се появяват по-рано, отколкото при женските. Поради това мъжките са по-склонни да развият застойна сърдечна недостатъчност (CHF) в по-ранна възраст и съответно да загинат от нея по-рано.
При женските кучета заболяването стандартно прогресира по-бавно, като камерните екстрасистоли (VPCs), установени чрез Холтер, често са единственото отклонение дори при по-възрастни женски кучета. Въпреки това повечето женски добермани с времето развиват типичните морфологични промени на сърцето, характерни за DCM и видими при ехокардиография, но това обикновено се случва на по-късна възраст в сравнение с мъжките кучета.
Диагностика и Скрининг
Кога е най-подходящата възраст за първи кардиологичен преглед на един млад доберман и колко често трябва да се повтаря той?
Д-р Шукерова: Средната възраст за откриване на скритата (окултна) DCM е между 5 и 7 години, но някои кучета се засягат още на 2-годишна възраст. Поради това препоръките са скринингът за окултна DCM при добермани да започва на 2-3 годишна възраст и да включва както Холтер мониториране, така и ехокардиография. Аз препоръчвам това да се случи на 2 години.
Първият кардиологичен преглед е много важен, тъй като освен че проверява моментното състояние на сърцето, служи и за база за сравнение в бъдеще. Препоръчително е проследяването да е ежегодно, а ако се идентифицира заболяване- на всеки 3-6 месеца в зависимост от тежестта на заболяването.
Ехокардиография срещу Холтер мониторинг (24-часово ЕКГ)
Защо е жизненоважно да се правят и двете изследвания паралелно, а не само едното?
Д-р Шукерова: Промените в сърцето при DCM са морфологични и/или електрични. При ехокардиографията се следи за морфологични промени, но тя не винаги е достатъчна, за да установи дали са налице и електрични промени и не може да оцени доколко са сериозни те. Холтерът (24-часово ЕКГ) дава реална оценка за сърдечния ритъм, наблюдава ли се аритмия в даден момент от денонощието, с каква честота и колко често.
Какво представлява „окултната“ (скритата) фаза на DCM и защо тя е най-подходящото време за започване на терапия?
Д-р Шукерова: Окултният (скритият) стадий на заболяването се характеризира с наличие на морфологични и/или електрични нарушения при липса на клинични признаци на сърдечно заболяване т.е. в този стадий не може да се установи, че кучето има сърдечно заболяване без специализиран кардиологичен преглед, включващ ехокардиография и Холтер. Терминът „окултен“ се отнася до гледната точка на собственика т.е. от негова гледна точка кучето изглежда нормално, въпреки наличието на отклонения при кардиологичен преглед.
Първият кардиологичен преглед е много важен, тъй като освен че проверява моментното състояние на сърцето, служи и за база за сравнение в бъдеще. Препоръчително е проследяването да е ежегодно, а ако се идентифицира заболяване- на всеки 3-6 месеца в зависимост от тежестта на заболяването.
Окултният стадий може да продължи няколко години, преди да се развият клинични симптоми, а клиничните признаци са видими за сравнително кратък период
Ранното откриване на окултен стадий на DCM може да улесни навременното изключване на засегнатите кучета от активни развъдни програми и ранното започване на лечение при всички засегнати кучета, което води до увеличаване както на периода без симптоми, така и на общата преживяемост. Изключването на засегнатите кучета от развъдни програми би трябвало с времето да намали разпространението на DCM при доберманите.
Симптоми и Спешни ситуации
Кои са първите, често едва забележими признаци за стопанина, че сърцето започва да отслабва?
Д-р Шукерова: Типични признаци за сърдечно заболяване по принцип са лесна уморяемост, понижена активност, учестено и/или затруднено дишане с или без кашлица, подут корем и други.
Добре е да се следи за всякаква промяна в поведението, защото често признаците не са най-типичните. Доберманите са много издръжливи кучета и, за съжаление , не е рядкост първият признак да е внезапна смърт- сутринта кучето е гонило топка, а вечерта го намират да лежи безжизнено или пък с тежък задух и кървава пяна от устата.
Внезапната смърт е честа при Доберманите. Има ли начин чрез медикаменти да се намали рискът от фатална аритмия при доказано болни кучета?
Д-р Шукерова: Именно това е една от основните причини за ежегоден скрининг за DCM, защото когато се установи скритият стадий на заболяването навреме, тогава имаме и най-голяма възможност да помогнем с правилно назначена терапия и да отложим във времето стадия с клиничните признаци. Да, може да се намали рискът от фатални аритмии с правилно подбрани медикаменти, но не може да бъде елиминиран напълно.
Как стопанинът да разпознае сърдечната кашлица и да я разграничи от задавяне или обикновена респираторна инфекция?
Д-р Шукерова: Терминът сърдечна кашлица при кучетата е подвеждащ всъщност, защото такава няма. Да, сърдечните пациенти често кашлят, но това се дължи най-често на съпътстващо заболяване на дихателните пътища или бял дроб и сърдечната недостатъчност влошава това съпътсващо заболяване. Основен признак, че има данни за сърдечна недостатъчност е всъщност учестеното дишане по време на сън или в покой. Стопаните на сърдечно болни пациенти знаят и са инструктирани да следят дихателните движения по време на сън. Притеснителни са стойности над 30 дихателни движения в минута по време на сън а ако са над 40 дихателни движения в минута съветваме спешно да се потърси ветеринарномедицинска помощ.
Добре е да се следи за всякаква промяна в поведението, защото често признаците не са най-типичните. Доберманите са много издръжливи кучета и, за съжаление , не е рядкост първият признак да е внезапна смърт- сутринта кучето е гонило топка, а вечерта го намират да лежи безжизнено или пък с тежък задух и кървава пяна от устата.
Съветвам все пак всички стопани при наличието на кашлица да заведат домашния си любимец на преглед.
Лечение и Начин на живот
Ако диагнозата е поставена навреме, доколко съвременната ветеринарна медицина може да удължи качествения живот на кучето?
Д-р Шукерова: Възможно е с години пациентът да остане с окултен стадий на DCM, т.е без клинични симптоми. За съжаление обаче това не важи при всички наши пациенти. Понякога каквото и да включим като терапия настъпва фатален край по-рано от очакваното.
Хранене и добавки: Има ли връзка между беззърнените диети (grain-free) и DCM, и какви добавки (като Таурин или L-карнитин) бихте препоръчали?
Д-р Шукерова: Това е много спорна тема. Към днешна дата не е доказана конкретна връзка между беззърнените диети и DCM. FDA (Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ) прави доста обстойно изследване относно потенциална връзка между беззърнените диети и DCM, но тъй като има множество други фактори, които влияят за появата на DCM, тази връзка към момента се оказва недоказуема.
В същото време излизат клинични проучвания, които проследяват кучета с DCM, които са били на беззърнена диета и минавайки на храна със зърно при голяма част от тях има подобрение.
След като се появяват проучвания които подозират, че бобови растения в храната възпрепятстват усвояването и синтезирането на таурин, в крайна сметка повечето компании, произвеждащи беззърнени диети коригират формулите си.
За разлика от котките, кучетата могат да синтезират таурин, поради което добавка на таурин без доказан дефицит не се препоръчва. При наличието на DCM се препоръчва приемът на таурин и Л-карнитин.
Какви са ограниченията във физическото натоварване след поставяне на диагнозата?
Д-р Шукерова: Препоръчително е да се избягват интензивни натоварвания и стрес. Подходящи са спокойни разходки на повод.
Към днешна дата не е доказана конкретна връзка между беззърнените диети и DCM. FDA (Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ) прави доста обстойно изследване относно потенциална връзка между беззърнените диети и DCM, но тъй като има множество други фактори, които влияят за появата на DCM, тази връзка към момента се оказва недоказуема.
Съвети към развъдчиците
Какъв е Вашият професионален съвет към развъдчиците при избора на двойки и кога едно куче категорично трябва да бъде спряно от разплод по сърдечни причини?
Д-р Шукерова: В идеалният вариант изборът на двойки трябва да бъде съобразен с генотиповете и комбинацията им да носи риск под 50%. Задължителен трябва да е ежегоден кардиологичен преглед, включващ ехокардиография и Холтер, като първият такъв преглед трябва да е преди създаването на поколение. Генетичното изследване не замества редовните кардиологични прегледи, както и обратното.Животно с установено сърдечно заболяване дори в скрит стадий категорично трябва да бъде изключено от разплод.
