Йоана Буквич е развъдчик на породата Доберман, която живее в Америка. Тя загубва всичките 12 кучета, които са се намирали при сръбския киноложки хендлер и треньор, Милош Симеунович, за рингови тренировки, по времето, когато заразения доберман от руския развъдник на Мария Ефимова е пристигнал при него за обучение.
Пускаме ви тук преведен нейния пост от Фейсбук профила й.
Нашият екип изказва своите искрени съоблезнования относно огромната загуба на толкова много животни.
„Най-накрая мога да споделя разкритията с всички – с тези, които бяха с нас от първия ден, но и с онези, които отказаха да повярват през какво преминаваме или да разберат колко съкрушителен и опасен е всъщност този вирус.
За тези, които казваха, че не сме ваксинирали кучетата си. Че кучетата ми са умрели от нехайство. Че си измисляме това, за да атакуваме Мария от развъдник „Barymar Dobermann“ или да съсипем развъдната ѝ програма. Че „сеем паника“. Това е специално за вас.
Докато слуховете се разпространяваха, ние бяхме на предна линия в продължение на месеци – борейки се отчаяно да спасим кучетата си, търсейки отговори и отказвайки да се предадем. Не търсехме виновник, а се опитвахме да разберем какво убива кучетата ни, преди то да убие кучетата на някой друг.
Това е кошмар, от който все още не сме се събудили, и не знам дали някога ще успеем. Но днес, след месеци на съкрушено сърце, безброй тестове, задънени улици и неумолимо постоянство, най-накрая имаме отговори и нещо официално, което да споделим със света.
Моля ви, пазете кучетата си. Прегръщайте ги малко по-силно. Целувайте ги всеки божи ден. Никога не приемайте нито един момент с тях за даденост, защото аз вече не мога да направя това с моите. Бих дала всичко, за да ги целуна за последен път, всичко, за да имам шанс да си кажа сбогом…
И моля ви, не се залъгвайте, че обикновените дезинфекционни мерки или дистанцията по време на кучешки изложби ще предпазят кучетата ви. Опитахме всичко това. Дезинфекцирахме. Изолирахме. Направихме всичко по силите си, и кучетата пак се разболяваха.
Едно от най-големите предизвикателства с този вирус е, че кучетата могат да бъдат заразени и да го разпространяват, без да показват никакви клинични признаци. Освен това някои могат да останат асимптоматични и да разпространяват вируса до края на живота си. За този вирус няма инкубационен период и симптомите често могат да се появят месеци след излагането на заразата. По време на скорошна среща с руски вирусолог, който проследява това заболяване в Русия от много по-дълго време, отколкото ние се сблъскваме с него – на която присъстваше и представител на IDC – някой попита как да се елиминира вирусът от заразена среда. Отговорът на вирусолога в общи линии беше: „Изгорете мястото до основи“. Не точно с тези думи, но същината беше такава – не можете да го елиминирате ефективно.
Този отговор трябва да ви каже всичко, което трябва да знаете за това, с което си имаме работа.
Преди месеци умолявах хората да спрат да посещават кучешки изложби, докато не разполагаме с ваксина, ефективно лечение или поне по-добро разбиране за това как се разпространява този вирус. Почти никой не чу. Искрено се надявам да го направят сега. Още повече се надявам организациите, на които е поверена защитата на нашата порода, да покажат, че здравето и животът на кучетата имат по-голямо значение от таксите за участие, титлите и графиците.
Моите кучета промениха хода на ветеринарната наука. Те не умряха напразно. Техният живот – и тяхната смърт – помогнаха за идентифицирането на вирус, който се надявам да спаси безброй други кучета и да спести на други семейства съкрушението, което ние преживяхме. Това е нещото, за което трябва да се хвана, за да преминавам през всеки следващ ден. Това е единственото нещо, което ми помага да вярвам, че е имало смисъл в загубата им.
Не минава и ден, в който да не мисля за тях. Все още очаквам да видя муцуните им. Все още улавям себе си как посягам към кучета, които вече ги няма. 12 невинни живота, просто заличени, сякаш никога не са съществували… Да се науча да продължавам да живея, носейки подобна загуба, е най-трудното нещо, което някога ми се е налагало да правя. Усеща се погрешно да се усмихвам, да се смея или да се наслаждавам на живота, сякаш те никога не са съществували. Но знам, че те не биха искали да спра да живея заради тях.
На Милош Симеуновић и моя невероятен ветеринарен екип в Нови Сад, Сърбия, които прекараха безброй безсънни нощи в борба с този невидим враг; също и на моя ветеринарен екип тук в САЩ, който ни помагаше да се борим с нещо, случващо се през един океан разстояние; на майка ми и баща ми Ивана Буквич и Бранислав Буквич, и на останалата част от семейството ми, които помогнаха, като се обадиха на почти всеки човек, когото познаваха, и дърпаха конци зад кулисите, за да накарат хората, които трябваше да се задействат, да приемат това сериозно; на сестра ми Дуня Нечак и моята „сестра“ Али Лий, които бяха моите абсолютни опори през всичко това и които ме държаха, помагаха ми с новопоявилите ми се панически атаки и плакаха с мен (и за мен) в продължение на месеци; на Джими Лам, който накара почти всеки ветеринарен лекар на планетата да говори за това и да се опитва да разбере какво е; на Деян Самарджич, който транспортираше лекарства за нас в момента, в който се налагаше; на всеки един от домовете, в които отидоха мои кученца, които продължиха да вярват в мен и ми даваха сили и кураж да продължа; на колегите развъдчици, които застанаха до нас и ни предложиха помощ и съвети, и на всеки друг човек, който ни повярва, застана до нас и предложи помощ, когато имахме най-голяма нужда – благодаря ви. Никога не можем да се отплатим за вашата доброта, вашата отдаденост или вашата вяра в нас.
Колкото до всички останали… прочетете разкритията внимателно. Искрено се надявам те да не ви накарат да съжалявате, че не сте послушали по-рано, защото ако е така, това означава, че още кучета са страдали, преди истината да бъде приета. Тук никога не е ставало въпрос за това кой е прав. Винаги е ставало въпрос за защита на кучетата. Надявам се само, че това, което моите кучета дадоха на света, ще спаси безброй други.
Моите ангели не умряха напразно. Тяхното наследство ще живее във всяко куче, чийто живот е спасен благодарение на това, което научихме. Това е единственият мир, който ми остана, за който да се хвана.“
За ветеринарните лекари: прилагаме линк към официалното становище на Института в Нови Сад:
