Остоартрит при кучета и котки – едно от най-често срещаните ортопедични заболявания в днешно време. Затова поканихме ветеринарният ортопед д-р Светослав Христов, за да разговаряме в детайли за този проблем.
Thevethour: Представяне: Здравейте! Чест и почитания, че приехте поканата ни да бъдете наш гост в рубриката The Vet Hour! Моля, представете се на нашите читатели- как се казвате, от колко време сте ветеринарен лекар и в коя клиника практикувате?
Д-р Христов: Здравейте, казвам се Светослав Христов и практикувам като ветеринарен лекар малко над 20 години, като през последните 15 години съм изцяло професионално ориентиран в лечението на заболявания засягащи опорно-двигателната и нервната система при дребните животни. От малко повече от година съм съсобственик на тясно специализиран център за лечение на ортопедични и неврохирургични заболявания Elpida OrthoCare, гр. Варна.
Фундамент на заболяването
Thevethour: Д-р Христов, нека започнем от самото начало – какво представлява остеоартритът в медицинския смисъл? Това само „износване“ на ставите ли е или е системен възпалителен процес?
Д-р Христов: Въпреки широко разпространеното определение за остеоартрит като възпалителен процес, засягащ ставния хрущял, всъщност класическия остеоартрит няма толкова голяма възпалителна компонента за разлика от някои по-рядко срещани инфламаторни ставни заболявания.
Тук ще засегнем остеоартрита основно като дегенеративно ставно заболяване, което се развива вторично на база на предшестващи ставни проблеми като ставна дисплазия, ставна нестабилност или травматични ставни патологии.
Остеоартритът засяга ставата като орган, включващ ставния хрущял, ставната капсула, ставната течност, субхондралната кост и околоставните тъкани, води до хронична болка, нарушено използване на крайника и атрофия на мускулатурата.
Хроничната болка е болест и води до нарушено качество на живот. Това вероятно дава отговор, че “износване” на ставите не е причина за развитие на остеоартрит при нашите пациенти. Възрастта не е заболяване и възрастните животни със здрави стави следва да имат висока физическа активност по подобие на младите животни.
Thevethour: Има ли „възраст“ това заболяване? Често се смята, че е проблем само на старите животни, но възможно ли е да го видим при подрастващи кучета или котки в млада възраст?
Д-р Христов: За съжаление редица изследвания показват, че инцидентността на остеоартрит с рентгенологична проява е около 40% при кучета навършили една година. Едва половината от тях, обаче ще демонстрират клинични симптоми видни за стопаните. Това е най-често групата с наследствени ставни заболявания и такива с висока инцидентност на развитие в подрастваща възраст (ставна дисплазия и остеохондроза). С напредване на възрастта тази честота нараства и стига до 80% при кучета над 8 годишна възраст. В тази група по-често влизат животни с травматични ставни заболявания и ставна нестабилност (типичен пример е остеоартрит, засягащ колянната става след скъсване на предна кръстна връзка).
Причини и фактори
Thevethour: Коя е основната причина за появата му – генетика, наднормено тегло, травми или може би неправилно натоварване по време на растежа?
Д-р Христов: Генетика, травми и темп на израстване на скелета в подрастваща възраст са може би най-важните отключващи фактори в развитието на един остеоартритен процес. Това особено важи за едри и гигантски породи кучета, където ставната дисплазия е основна предразполагаща причина за развитието на остеоартрита.
За съжаление, чисто породният момент като фактор, който анатомично предразполага към ставни заболявания също не е маловажен. Типичен пример е млад индивид на 13 месеца от гигантска прода с двустранно скъсване на предни кръстни връзки, в следствие на анатомично предразполагащи фактори в бедрените кости или подбедриците характерни за породата.
Споменавайки скъсване на предна кръстна връзка в колянната става, друг важен предразполагащ момент може да бъде и ранната кастрация. И не говоря за кастрация преди 6 месечна възраст, а за кастрация преди една година която може да доведе до нарушено развитие на растежни зони на костите при едрите и гигантските породи и да ги предразположи към по-стръмен наклон на ставната повърхност на подбедриците. Това има като последствие по- висок риск и инцидентност на скъсване на предна кръстна връзка и последстващ остеоартрит.
Наднорменото телесно тегло е също с изключителна важност, но е по- често влошаващ фактор при развитието на едно ставно заболяване, а не първопричина.
Кучета: Активност и разпознаване
Thevethour: Какви са първите „тихи“ симптоми, които стопаните често пропускат? Например схваната походка, трудно ставане след сън, куцане след продължителна активност?
Д-р Христов: Формулировката “тихи” симптоми е много удачна и е нещо, на което обръщаме голямо внимание с оглед ранно идентифициране на домашни любимци със ставни заболявания. Обикновено първият въпрос към стопаните е дали смятат, че техния домашен любимец има адекватна физическа активност или е по-скоро с “мързеливо” поведение.
Често животни с двустранен ставен проблем (например засегнати две тазобедрени стави) нямат изразена куцота, която да е доловима за стопаните, а по-често са с понижена физическа активност. Като типичен пример, подрастващо кученце лабрадор с двустранна тазобедрена дисплазия ще бъде по-малко активно, по-често ще сяда или ляга по време на игра на полянката с други кучета.
Thevethour: Има ли породи, при които стопаните трябва да бъдат нащрек още от първия ден (например при едрите породи като Немска овчарка, Лабрадор, Кане Корсо)?
Д-р Христов: Като правило едрите и гигантските породи са по-застрашени и е добре стопаните да се информират при избор на кученце от съответната порода. Породи като Лабрадор ретривър, Ротвайлер, Немска овчарка, Дог от Бордо, Бернска овчарка, Кане Корсо са с най-висок риск от това да бъдат засегнати от наследствени ставни заболявания. Това обаче не означава, че дребните породи не могат да страдат от същите заболявания.
Така например е висока инцидентността на остеоартрит на тазобедрените стави при померани. Като че ли обаче рядко се откриват симптомите в ранна възраст при тях и често клиничните симптоми се установяват, когато кучето е със значително понижена мобилност и с проблемно телесно тегло, което силно влошава ортопедичния проблем.
Котки (Скритата болка)
Thevethour: Знаем, че котките крият болката си до последно. Какви са специфичните признаци на остеоартрит при тях, които се различават от тези при кучетата?
Д-р Христов: Това е точно така. Котките умело прикриват болка и компенсират функционален дефицит много по-добре от кучетата. Според изследване, над 60% имат рентгенографски признаци на остеоартрит след 6г. възраст и около 90% над 12г. възраст. Тези рентгенологични признаци се смятат за “случайна находка”, но разбира се въпросът, който всички си задаваме е дали наистина е така или просто умело прикриват симптомите на хронична болка? Котките живеещи в домашна среда имат и по-голяма продължителност на живот, което им осигурява и по-голям хоризонт за развитие на един хроничен възпалителен процес (какъвто е остеоартрита).
Thevethour: Ако една котка спре да скача на перваза например или започне да избягва тоалетната си чиния, това признак за артрит ли е и защо често се бърка “с котката ми просто има проклет характер”?
Д-р Христов: Най-често цитирани клинични симптоми при котката с остеоартрит се определят често като поведенчески такива (отчуждение, проява на агресия, понижена физическа активност, нарушени тоалетни навици).
Най-честият симптом е невъзможност да скачат на места, които са им обичайни и любими местообитания за почивка или наблюдение. Това обикновено е първият симптом, който прави впечатление на стопаните.
Thevethour: Тъй като котката в клиниката често е в стрес и „замръзва“, колко важна е ролята на стопанина и видеоклиповете от домашната среда за вашата диагноза?
Д-р Христов: Симптомите на хронична болка при котките са слаби и промяна в поведението им се установява само в обстановка, в която са свикнали. В тази връзка, чисто клиничния преглед или още повече наблюдението на котката в условията на клиниката, изключително рядко ни носи някаква полезна информация. Основните диагностични инструменти са анамнеза и евентуално видеозаснемане на котката при движение в домашна среда. Разбира се в условията на клиниката извършваме образно-диагностични изследвания (рентген, компютърен томограф и т.н.).
Диагностика
Thevethour: Как протича диагностиката във вашата клиника? Какъв е основния метод на преглед, за да се диагностицира остеоартрит?
Д-р Христов: Първото, което искаме да установим е да наблюдаваме животното в движение. Обикновено се извършва извън клиниката в спокойна среда, където може да локализираме със сигурност крайника с куцота, да определим степента на куцота и да оценим промените в походката.
Важно е да видим различните типове походки, защото често различната скорост на движение може да акцентира и открие куцотата. След това се пристъпва към основния ортопедичен преглед, който е много важно да бъде подробен и систематичен.
Този преглед често използва “инструменти”, които дават обективни измервания като измерване на обхват на движение на отделни стави, обиколка на меки тъкани, количествено натоварване на крайника при стъпване и др. Оттам нататък се извършват образно-диагностични изследвания, с цел по- прецизно да се локализира и идентифицира проблема.
Thevethour: Има ли “степени” остеоатртрита? Както например степенувате тазобедрена и лакътна дисплазия. И еднакво бързо или пък бавно прогресира той при животните?
Д-р Христов: Не, но има клинични степени на куцота. По-важното е може би да отбележа, че много често се сблъскваме с пълно несъотвествие между степен на куцота и рентгенова находка. Понякога куцотата е ниско- степенна на фона на тежки изменения в ставата/ставите по рентгенова снимка.
Има степенуване на измененията на ставния хрущял, което се прави с артроскопско визуализиране и опипване на ставния хрущял. Темпът на развитие на един остеоартритен процес зависи от много неща – причина, засегната става, размер и телосложение на животното, активност и т.н.
Така например става с голям обхват на движение и голяма по площ страна повърхност , като раменната например рядко развива тежки остеоартритни промени, дори и ако в ранна възраст сътветния индивид има заболяване като десициращ Остеохондрит и е отстранена сравнително голяма по площ хрущялна лапичка.
От друга страна идентично заболяване на петната става ще доведе до бързо и тежко развитие на остеоартрит, съпроводено и с много високостепенна куцота. Това е така, тъй като петната става има тънък хрущял, тясна ставна цепка и е с ограничен обхват на движение (в една равнина). Животни с голямо телесно тегло имат по-голям механичен стрес върху ставите и това определя по-бързото развитие на остеоартрит. Това особено важи за животни с наднормено тегло. Ако си с наднормено тегло, независимо дали си човек, куче, котка, домашен заек и т.н., си с два до три пъти по-висок риск от развитие на остеоартрит.
Опасността от самолечение
Thevethour: Много хора прибягват до домашната аптечка. Можете ли да обясните защо даването на човешки лекарства (като аспирин или ибупрофен) може да бъде фатално за кучето или котката?
Д-р Христов: Самолечението може да има две негативни страни и сериозно да навреди на здравето на домашния любимец. Първият е използване на хуманни медикаменти, налични както споменахте в домашната аптечка. Това касае незнание как съответния препарат се понася от домашния любимец (например силна чувствителност на котките към парацетамол), незнание за дозата на медикамента (даване на човешка доза ибупрофен на куче едра порода), неправилно комбиниране на медикаменти (комбиниране на нестероидно противовъзпалително средство с кортикостероид) и т.н.
Другият начин за индиректна вреда е с “Пласебо” ефекта при даване на хранителни добавки и лишаването от адекватно лечение или контрол на симптомите. Често се сблъскваме със случаи, при които стопани отделят огромни финансови средства месечно за хранителни добавки, които на практика нямат никакъв доказан клиничен ефект.
Лечение и качество на живот
Thevethour: Какви са възможностите за лечение днес? Отвъд стандартните противовъзпалителни, какво е мнението ви за новите биологични терапии (моноклонални антитела) и хранителните добавки?
Д-р Христов: За съжаление при остеоартрита говорим за менажиране и контрол, а не за лечение на заболяването. Целта е контрол на симптомите, което да осигури качество на живот без болка при движение. Първото нещо, което има най-голям импакт е телесното тегло и телосложението.
Доказано е, че редуцирането на телесното тегло само с 5% при пациент с ортопедичен проблем, води до намаляване необходимостта от даване на противовъзпалителни медикаменти при около 50% от случаите. Не само теглото като механичен стрес върху ставите е от значение, а и редуциране количеството на телесни мазнини които са основния субстрат на възпалителния процес.
За съжаление редуцирането на телесното тегло не се постига лесно и е свързано с адекватно физическо натоварване. Тук на помощ идва така нар. мултимодален подход за контрол на болката. Най-общо казано прибягаме до група от медикаменти, хранителни добавки, физиотерапия, акупунктура, вътреставно приложение на медикамент, моноклонални антитела и т.н., с цел обезболяване на различни нива (от болната става до формираното ядро на болка в нервната система).
Така правилно направляваната физическа активност спомага за редуциране на телесното тегло и излизане от много неприятния затворен кръг на болка-липса на движение- затлъстяване и влошаване на остеоартритния процес.
Thevethour: Д-р Христов, много стопани се надяват на магическа операция, която да върне ставата в първоначалния ѝ вид. Съществува ли реално хирургично ‘излекуване’ или операцията е по-скоро крайна мярка за мениджмънт на болката, когато всичко друго се провали?
Д-р Христов: За съжаление “магическите операции” са високо ефективни в много ранна фаза на развитие на един остеоартритен процес. Тогава симптомите рядко са видими за стопаните. Тук е важността от превенция и да бъдем проактивни в ранното идентифициране на ставните заболявания (тук основно говоря за генетичните такива).
Ранните скринингови рентгенологични изследвания за ставни дисплазия имат много висок процент на успешно менажиране и дори пълно излекуване на кученца на възраст между 16 и 20 седмици. Настъпили вече структурни изменения и увреждания в ставния хрущял са необратими и могат единствено да бъдат лекувани оперативно чрез методите на частично или тотално ставно протезиране.
Thevethour: Като специалист хирург, кога според Вас консервативното лечение вече не е достатъчно и трябва да се обмисли оперативна намеса?
Д-р Христов: Пълни индикации за оперативно лечение мога да посоча при две групи животни. Първата група са животни със ставно заболяване, което знаем че ще прогресира до остеоартрит. Например пациент със ставна нестабилност поради скъсване на ставна връзка, или такъв с вътреставно счупване. И в двата случая прогресията на остеоартрит е неизбежна, ако не се възстанови стабилността на ставата или целостта на ставния хрущял по хирургичен път.
Друг пример е инконгруентност вследствие на ставна дисплазия, която също е абсолютен модел за развитие на остеоартритен процес и необходимост от ранна хирургическа интервенция за подобряване на правилната позиция на ставните повърхности. Друга група животни са тези, при които консервативните методи не дават задоволителен резултат и имат напреднало дегенеративно ставно заболяване. Тази група са пациентите, при които най-често извършваме частично или тотално ставно протезиране, артродезиране, балансирани остеотомии и други хирургически техники.
Thevethour: Как можем да адаптираме дома си (рампи, меки легла, ортопедични постелки), за да помогнем на любимеца си да живее без болка?
Д-р Христов: Да, освен посочените от вас бих добавил и подобряване на подовите настилки у дома. За съжаление повечето съвременни домове са с подове, които не са много удобни и комфортни, особено за домашни любимци със ставни заболявания.
Често травми при дребни породи се случват при приземяване на ламинат или паркет след скачане от ниска височина. Ако на домашен любимец с остеоартрит му се налага ежедневно да качва стълби на няколко етажа, може да се помисли и за помощно средство за подкрепа през гърдите или таза (това е особено практично за по-едрите пациенти).
Превенция
Thevethour: Никое животно не е застраховано от това заболяване. Кажете ми, кога трябва стопанина да отиде за контролен рентгенов преглед с цел превенция и мониторинг на състоянието му?
Д-р Христов: Със сигурност се повтарям, но собствениците на кучета от рискови породи за развитие на генетични ставни заболявания трябва да се информират за ранните скринингови изследвания при техният ветеринарен лекар. Отлагането и забавянето на оперативно лечение на ставна нестабилност като скъсване на предна кръстна връзка на колянната става, луксация на колянно капаче, травматични ставни заболявания като луксации и фрактури водят до необратимо развитие на остеоартрит. Животни с понижена физическа активност също изискват преглед при специалист. Напредналата възраст не е сама по себе си причина за понижена физическа активност на вашия домашен любимец!
Thevethour: Каква е вашата „рецепта“ за дълъг и активен живот на ставите на домашните любимци?
Д-р Христов: Да сме активни и да се храним правилно. Това важи за нас като стопани и за нашите домашни любимци. Супер клиширано звучи, но смятам че е най- успешната “рецепта” за здрави стави.
Дискова херния при кучетата: симптоми и лечение
