Историята: Граничар с куче!

Това, което ще прочетете, не е учебник, не е наръчник и не е опит да давам готови рецепти за работа с кучета.

Това е моят разказ.

Разказ за един живот, който от самото начало е бил свързан с кучетата. С кучетата, които са били до мен още от времето, когато дори не съм можел да помня. С граничарските кучета, със служебните кучета, с ловните кучета, със спортните кучета и с всички онези кучета, които по един или друг начин са оставили следа в мен.

Не мога да си представя живота си без куче. За мен такъв живот би бил празен, скучен и безличен. Кучетата са били до мен в детството, в казармата, в службата, в спорта, в трудните моменти, в големите победи и в най-тежките падения.

Това, което ще прочетете, са мои спомени. Някои са ясни, други са останали от разкази на близки хора, трети са се запечатали в съзнанието ми като картини, миризми, гласове, места и усещания. Не претендирам, че всичко е подредено идеално по дати и събития. Животът рядко се помни така. Понякога една история води към друга, едно куче те връща към друго, а един спомен отключва цял период от живота.

Това е разказ за пътя.

Пътят на едно момче, което казваше, че иска да стане граничар с куче, до човек, който действително измина този път и продължава да върви. Път през гранични застави, казарма, служба, състезания, успехи, грешки, приятелства, препятствия, разочарования и уроци.

Кучетата ме научиха на много повече, отколкото аз някога съм ги научил. Научиха ме на търпение, постоянство, уважение, отговорност и борба. Научиха ме, че доверието не се взима насила, а се печели. Научиха ме, че всяка грешка има цена, но и че всеки провал носи урок, ако намериш сили да се изправиш отново.

В този разказ ще срещнете много хора, много кучета и много места. Някои от тях са били до мен за кратко, други са останали завинаги. Но всички по един или друг начин са оставили следа в живота ми и са ми помогнали да стана човекът, който съм днес.

Не пиша това, за да изглеждам безгрешен. Напротив. Ще има моменти, в които съм грешил, в които не съм знаел какво да направя, в които съм действал по инстинкт, в които съм падал тежко. Но това също е част от истината.

Искам да кажа и нещо друго.

Това, което съм написал тук, не е всичко, което бих могъл да разкажа. Напротив. Много истории останаха извън този разказ. Някои съм пропуснал неволно, други съм оставил съзнателно за друг момент.

Затова приемете тези страници като част от един по-дълъг път. Път, който продължава и днес.

Един ден всичко това може би ще се превърне в истинска книга. Но засега това са моите спомени, събрани на едно място така, както ги помня и така, както съм ги преживял.

Надявам се, че в бъдеще ще имам възможност да разкажа и останалите истории – за кучетата, за хората, за службата, за спорта, за победите и загубите, за всичко онова, което животът ми е дал покрай тях.

Надявам се и занапред да имам възможност да споделям своя опит, както и да давам ценни съвети на тези, които биха ги оценили – за спорта, за обучението на кучетата, за комуникацията с тях и за всичко, което е свързано с работата с кучета. Не претендирам, че знам всичко. Аз самият продължавам да се уча всеки ден. Но вярвам, че опитът има стойност само, когато бъде споделен.

Защото този път още не е свършил.

И защото всичко започна от едно дете, което мечтаеше да бъде граничар с куче.

*** Историята е на втора страница