Оттам започнахме подготовката за следващите изпити – IGP 1, IGP 2 и IGP 3.
Не мога да кажа с колко точки точно съм ги издържал, но резултатите бяха много добри, дори отлични.
Жалко е, че в един момент, когато Чили беше на около две години и половина, максимум три, и вече беше издържала всички необходими изпити, за да се състезава извън България и на световно ниво, се случи катастрофа с българската кинология.
Тогавашната федерация – БРФК – беше обявена в несъстоятелност и изключена от членството си във FCI.
Поради тази причина дълго време не можехме да се състезаваме. Това беше пагубно както за мен, така и за кучето ми, точно в най-добрия период за нея – когато беше млада, в топ форма и в отлична кондиция.
За наша радост беше създадена нова федерация – БНФК, която беше приета във FCI, и състезанията се възобновиха.
Така в продължение на няколко години успяхме да се състезаваме с Чили на едни от най-престижните и уважавани състезания, достъпни за състезатели, показали високо ниво.
Участвахме в състезания от световен ранг за различни породи, както и на FMBB – Световното първенство за белгийски овчарки, CACIT, Golden League и много други.
По пътя, който извървяхме с Чили, имаше много големи успехи, но и много тежки падения.
Всъщност имам две много големи падения с нея. Някой може да каже, че това не са падения, но за мен това бяха моменти, в които бях направо съкрушен.
На Световното първенство за белгийски овчарки FMBB, преди четири години в Румъния, в дисциплината „Защита“ бях дисквалифициран, защото кучето ми не пусна след третата команда, подадена от мен.
Естествено, това означава дисквалификация. Но това бяха мои грешки, допуснати по време на тренировките.
Винаги може да се случи нещо подобно, особено с такова куче. То може да те издигне до небесата, но може и да те забие в земята.
С такова куче във всеки един момент стъпваш по тънък лед или вървиш по много тънко въже и можеш много лесно да паднеш, ако не успееш да запазиш баланса.
Следващата година на FMBB се представихме, мога да кажа, страхотно. Чили беше най-силното женско куче в света. Тогава състезанието беше в Италия.
Следващата година FMBB беше в Гърция и отново се случи същото.
Почти в края на дисциплината „Защита“, при последното пускане, тя не пусна и отново бях дисквалифициран.
Това беше истинско съкрушение. Беше невероятно тежко за мен.
Но въпреки всичко намерих сили, изправих се и продължих.
Може би месец по-късно бях в Полша, където се класирах на осмо място, а след това в Чехия, където завърших пети.
Предишната година също бяхме в Полша и Чехия, където се класирахме съответно на шесто и пето място.
Така че всяко едно подобно падение, както аз го наричам, ти дава много големи уроци. Всъщност те прави такъв човек, какъвто трябва да бъдеш.
Прави те много по-внимателен, по-концентриран, по-опитен и по-ерудиран, така че да можеш да се справяш с какви ли не предизвикателства.
И най-важното – винаги да намираш сили да се изправиш и отново да продължиш да се бориш.
*** Историята продължава на трета страница
