Ексклузивно интервю с д-р Мишел Бродхърст за рубриката VetX Global!
Днес имаме изключителната чест и удоволствие да посрещнем в нашата международна рубрика VetX Global д-р Мишел Бродхърст – световнопризнат специалист, лектор и автор в областта на ветеринарната хиропрактика и управлението на миофасциалната болка. В България тези направления са все още съвсем нови, а целта ни е да вдъхновим както собствениците на домашни любимци, така и ветеринарните лекари, разкривайки невероятните ползи от тези терапии.
Този път, по изключение, пускаме интервюто и на български език, за да може да бъде прочетено и от тези наши читатели, които не знаят английски език 🙂
Приятно четене!
Развенчаване на митовете за ветеринарната хиропрактика
Thevethour: Много стопани (а и някои традиционни ветеринарни лекари) все още хранят погрешни схващания за хиропрактиката, представяйки си агресивно „пукане на кости“ или гледайки на нея като на псевдонаука. Как бихте описали нежната реалност на ветеринаро-хиропрактичната корекция и какво всъщност се случва от неврологична и биомеханична гледна точка, когато лекувате едно животно?
Д-р Мишел Бродхърст: Едно от най-големите погрешни схващания за ветеринарната хиропрактика е, че хората си представят прилагане на драматична сила, силни пукащи звуци или кости, които биват „намествани обратно“. В реалността ние изобщо не правим това.
Хиропрактичната корекция при животните е изключително прецизно, контролирано движение с минимална сила, което се прилага върху конкретна става, загубила нормалната си подвижност. Целта не е ставата да бъде вкарана насила в определена позиция. Целта е да се възстанови нормалното движение и да се подобри комуникацията между нервната система и тялото.
От неврологична гледна точка ставите са пълни с рецептори, които постоянно изпращат информация до мозъка за позицията, движението и натоварването на тялото. Когато една става не се движи правилно, тази информация се изкривява. Тогава мозъкът адаптира моделите на движение около тази дисфункция, което често води до компенсация, мускулно напрежение и неефективен ход.
Биомеханично погледнато, блокираните стави създават ефекта на доминото. Подобно на проблема с реглажа на предницата на един автомобил, малкият дефект в една област в крайна сметка може да засегне цялата система. Чрез възстановяване на мобилността на тези стави много често наблюдаваме подобрения в комфорта, качеството на движението, мускулната функция и цялостното представяне на животното.
Това е нежна интервенция, но ефектите от нея могат да бъдат изненадващо значими, тъй като работим с нервната система точно толкова, колкото и с опорно-двигателния апарат.
Хиропрактичната корекция при животните е изключително прецизно, контролирано движение с минимална сила, което се прилага върху конкретна става, загубила нормалната си подвижност.
Скритият враг – Миофасциалната болка и тригерните точки
Thevethour: Вие сте водещ експерт и автор на книги за миофасциалната болка при животните. Докато повечето специалисти се фокусират строго върху костите и ставите, мускулната фасция често крие огромна, невидима хронична болка и тригерни точки, които могат да имитират или влошат ортопедичните състояния. Бихте ли обяснили какво представлява синдромът на миофасциална болка при кучетата и защо толкова често бива пропускан при стандартните ветеринарни прегледи?
Д-р Мишел Бродхърст: Синдромът на миофасциална болка е един от най-честите, но същевременно най-слабо разпознаваните източници на болка, които срещам в клиничната си практика.
Когато повечето хора мислят за проблеми с мобилността, те се сещат за кости, стави, артрит или връзки. Това, което често се пропуска, е системата от меки тъкани, която заобикаля и свързва всички тези структури. Мускулите и фасцията са богато инервирани, силно реактивни към стрес и травми и напълно способни сами по себе си да генерират сериозна болка.
Тригерната точка е по същество свръхчувствителна зона в мускула, която остава перманентно съкратена (в спазъм) и нефункционална. Тези зони могат да променят движението, да създават локална болка, да рефлектират (да се пренасят) в други части на тялото и да променят начина, по който кучето използва крайниците и гръбнака си.
Предизвикателството е, че миофасциалната болка невинаги се вижда на рентгенови снимки, компютърна томография (КТ) или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Едно куче може да има сериозна мускулна дисфункция, докато образно-диагностичните изследвания изглеждат относително нормални. И обратното – кучето може да има сериозни артритни изменения на рентген, но в действителност да бъде много по-ограничено от вторичните мускулни компенсации, отколкото от самия артрит.
Когато повечето хора мислят за проблеми с мобилността, те се сещат за кости, стави, артрит или връзки. Това, което често се пропуска, е системата от меки тъкани, която заобикаля и свързва всички тези структури.
Мисля, че това се пропуска често, защото ветеринарната медицина традиционно е силно фокусирана върху структурната патология. Ние сме отлични в откриването на ставни заболявания, фрактури и неврологични дефицити. Дисфункцията на меките тъкани обаче се измерва по-трудно, което означава, че понякога тя остава недооценена, въпреки че има огромно влияние върху комфорта и функцията на организма.
Когато преглеждам един пациент, аз не гледам само какво е повредено. Гледам как цялото тяло се е адаптирало към тази повреда. Точно там често се крие най-важната информация.
Перфектната синергия в мултимодалното управление на болката
Thevethour: Ние горещо защитаваме интегративния подход пред изолацията. Мануалните терапии не са заместител на традиционната медицина, а нейни мощни съюзници. Как едновременното третиране на нервната система (чрез хиропрактика) и на меките тъкани (чрез миофасциална терапия) допълва конвенционалното ветеринарно лечение, особено при управлението на хронични заболявания като артрит или тазобедрена дисплазия?
Д-р Мишел Бродхърст: Една от причините, поради които толкова много харесвам и хиропрактиката, и миофасциалната терапия, е, че те ни позволяват да наредим различни парчета от един и същи пъзел.
Хиропрактиката се фокусира основно върху възстановяването на нормалното движение в ставите и подобряването на комуникацията в нервната система. Миофасциалната терапия, от своя страна, обръща внимание на адаптациите на меките тъкани, които се развиват вследствие на болката, травмите и променените модели на движение.
Двете неща са дълбоко свързани.
Става, която не се движи нормално, често създава компенсаторно мускулно напрежение. По същия начин дисфункционалният мускул може да промени начина, по който една става се движи и натоварва. Това е малко като да се опитваш да подобриш представянето на един оркестър, когато и диригентът, и няколко от музикантите изпитват затруднения. Можеш да се фокусираш само върху едното, но ще получиш много по-добри резултати, когато и двете функционират добре.
При хронични състояния като артрит или тазобедрена дисплазия често виждаме как се затваря порочен кръг. Болката променя движението. Промененото движение създава компенсация. Компенсацията води до мускулно претоварване и ставно ограничение. Тези ограничения, от своя страна, задълбочават дисфункцията.
Традиционната ветеринарна медицина играе жизненоважна роля чрез диагностика, фармакологично управление, контрол на теглото, регенеративна медицина и хирургия, когато е необходимо. Мануалните терапии допълват тези интервенции, като помагат за възстановяването на функцията в рамките на системата, която е останала здрава.
Когато преглеждам един пациент, аз не гледам само какво е повредено. Гледам как цялото тяло се е адаптирало към тази повреда. Точно там често се крие най-важната информация.
Целта не е просто да намалим болката. Целта е да помогнем на пациента да се движи по-ефективно, да компенсира по-малко и да запази качеството си на живот възможно най-дълго. Затова вярвам, че съвместната, колаборативна медицина консистентно дава най-добрите резултати.
Червените флагове за собствениците на домашни любимци
Thevethour: Животните са майстори в криенето на болка, а дискомфортът в меките тъкани или гръбначния стълб често се пренебрегва от стопаните с оправданието, че кучето „просто остарява“ или го „мързи“. Кои са онези фини, ранни предупредителни знаци в стойката, чувствителността при допир или поведението на кучето и котката, които трябва да подскажат на собственика, че любимецът му има нужда от хиропрактичен преглед и миофасциална терапия, а не просто от стандартни болкоуспокояващи?
Д-р Мишел Бродхърст: Едно от най-големите погрешни схващания, с които се сблъсквам, е, че болката задължително трябва да бъде очевидна. В реалността много кучета и котки не започват да куцат видимо. Те просто променят поведението си.
Ето някои от ранните признаци, за които съветвам собствениците да наблюдават внимателно:
- Нежелание за докосване в определени области
- Трепване или отдръпване по време на ресане или галене
- Промени в позите за сън
- Трудно намиране на удобна позиция за почивка
- Зачестило или необичайно протягане
- Потрепване на мускулите при докосване
- Намалено желание за скачане, изкачване на стълби или игра
- Обръщане с цялото тяло, вместо само с врата
- Постоянно подвита опашка или промяна в начина, по който я държи
- Промени в стойката при стоене на едно място
- Неравномерно мускулно развитие (асиметрия)
- Фини поведенчески промени като раздразнителност, затваряне в себе си или липса на ентусиазъм
Един от най-честите коментари, които чувам, е: „Мислех, че просто остарява“.
Целта не е просто да намалим болката. Целта е да помогнем на пациента да се движи по-ефективно, да компенсира по-малко и да запази качеството си на живот възможно най-дълго.
Възрастта сама по себе си не причинява тези промени. Нещо друго ги провокира. Болката при животните често се изразява в намалено участие в живота, а не в драматични признаци на страдание. Те спират да правят неща, преди да започнат да се оплакват от тях.
Ето защо обръщането на внимание на малките поведенчески промени може да бъде толкова ценно. Колкото по-рано идентифицираме проблема, толкова повече възможности за избор имаме на разположение.
Вдъхновение за следващото поколение български ветеринари
Thevethour: В България напредналите мануални и физикални терапии са изключителна рядкост, като имаме само един сертифициран ветеринарен лекар, който практикува хиропрактика в цялата страна. Какъв съвет бихте дали на младите ветеринари и студенти, които четат The Vet Hour и биха искали да се специализират в областта на миофасциалната болка и хиропрактиката? Как тази работа промени Вашата лична перспектива за това какво наистина означава „да изцелиш“ едно животно?
Д-р Мишел Бродхърст: Моят съвет към младите ветеринарни лекари, които се интересуват от тази област, е прост: първо станете отлични ветеринарни лекари, а след това станете отлични мануални терапевти.
Най-ефективните практикуващи лекари разбират в дълбочина патологията, диагностиката, биомеханиката, неврологията, рехабилитацията, науката за болката и традиционната ветеринарна медицина. Мануалните терапии не са отделени от медицината; те са част от нея.
Бих ги насърчила също така да останат любопитни. Някои от най-важните уроци, които съм научила, са дошли от въпроса „Защо този пациент се движи по този начин?“, а не просто от въпроса „Каква е диагнозата му?“. Това невинаги е един и същ въпрос.
Тази работа фундаментално промени начина, по който мисля за изцелението. В началото на кариерата си вероятно виждах успеха предимно през призмата на диагнозата и последващото лечение. Днес мисля много повече за функцията, комфорта, адаптивността и качеството на живот.
Да донесеш изцеление невинаги означава да излекуваш.
Много от пациентите, за които се грижим, имат хронични състояния, които няма да изчезнат. Артритът си остава артрит. Дегенеративните заболявания продължават да прогресират. И въпреки това, ние можем да направим значима разлика.
Ако помогнем на едно куче да се движи достатъчно комфортно, за да се наслади на разходката си, да се върне към любимото си занимание или да общува отново със семейството си – това има огромно значение.
Най-ефективните практикуващи лекари разбират в дълбочина патологията, диагностиката, биомеханиката, неврологията, рехабилитацията, науката за болката и традиционната ветеринарна медицина. Мануалните терапии не са отделени от медицината; те са част от нея.
Колкото по-дълго върша тази работа, толкова повече осъзнавам, че изцелението по-често е свързано с възстановяването на възможности, отколкото с постигането на съвършенство. И това за мен е една от най-удовлетворяващите части на ветеринарната медицина и рехабилитацията.
Преломният момент – История от практиката
Thevethour: През Вашата забележителна кариера несъмнено сте лекували случаи, в които премахването на миофасциалните тригерни точки и гръбначните рестрикции е постигало неща, изглеждащи в началото невъзможни. Бихте ли споделили една конкретна, запомняща се история на успех, при която Вашите терапии драстично върнаха качеството на живот на Ваш пациент?
Д-р Мишел Бродхърст: Един случай, който остана в сърцето ми, беше с куче в средна възраст, състезаващо се в дисциплината аджилити (agility). Неговият собственик и треньор бяха категорични, че кучето не изпитва болка. То не куцаше. Не показваше очевидни дефицити в подвижността. Но постепенно беше спряло да прави много от нещата, които някога обичаше, а спортните му постижения постоянно спадаха.
Артритът си остава артрит. Дегенеративните заболявания продължават да прогресират. И въпреки това, ние можем да направим значима разлика.
Семейството му беше направило всичко както трябва. Бяха преминали през пълна диагностика, работиха в тясно сътрудничество със своя ветеринарен лекар, изпробваха подходящи медикаменти и останаха дълбоко ангажирани в търсенето на отговори. И все пак, въпреки усилията на всички, нещо в уравнението все още не излизаше.
По време на моя ортопедичен преглед установих значителна хипертрофия и хипертонус (прекомерно напрежение) на шивашкия мускул (m. sartorius) от едната страна. Въпреки че това може да звучи като сравнително малка находка, тя имаше огромно въздействие върху начина, по който функционираха колянната и сакроилиачната му стави. Промененото мускулно напрежение променяше моделите на движение, създаваше компенсации и влияеше на ефективността на хода му.
Това, което доведе до промяната, не беше единична хиропрактична корекция или някаква драматична трансформация за една нощ. Беше комбинацията от внимателна оценка, таргетирани (целенасочени) хиропрактични корекции, миофасциална работа за справяне с дисфункционалния шивашки мускул и възстановяване на балансираното активиране между мускулните групи агонисти и антагонисти.
През следващите две седмици движението му стана забележимо по-плавно и ефективно. То започна да взаимодейства с околната среда по съвсем различен начин. Ентусиазмът му се завърна. Най-важното е, че и собственикът, и треньорът му ми казаха, че се чувстват така, сякаш са си върнали старото куче обратно.
То се завърна към състезанията и се представи изключително добре.
Случаи като този са мощно напомняне, че успехът невинаги се отразява в резултатите от образната диагностика или се измерва с перфектна механика на походката. Понякога успехът е да помогнеш на едно куче да се движи по начина, по който тялото му е проектирано да се движи. Понякога е да го видиш как отново уверено атакува А-образната стена на полигона. Понякога е просто да го гледаш как избира да участва активно в живота, вместо да седи на резервната скамейка…
А понякога е просто да дадеш и на животното, и на семейството му още малко качествено време заедно.
Това са резултатите, които остават с теб дълго след като часът за преглед е приключил.
***The interview in English is on the second page.
Рубриката „VetX Global“ достига до вас с любезното съдействие на:
