Thevethour: Здравейте, Анастасия! Разкажете ни, откъде дойде любовта ви към породата? Какво е да си собственик на Кавалер Кинг Чарз Шпаньол и как решихте да се занимавате професионално с развъдна дейност?
Анастасия: Любовта ми към породата започна преди около 10–11 години, когато Кавалер Кинг Чарлз Шпаньол едва започваше да набира популярност в Русия. Имам приятелка развъдчик, която имаше прекрасен мъжки кавалер на име Шурик. Един ден тя ми предложи да го взема за няколко дни у дома – от една страна, за да му правя компания, а от друга – за да се запозная отблизо с породата. Дори ми каза: „Ако си допаднете и се влюбиш в него, винаги можем да поговорим да остане при теб.“
За съжаление тогава нямах възможност да го купя. Но нещо много по-важно вече се беше случило – бях се влюбила в породата. Спомням си Шурик и до днес. Бях впечатлена от неговата интелигентност, деликатност и невероятната му привързаност към хората. Той непрекъснато търсеше контакт с човека и просто искаше да бъде до теб. Тогава разбрах, че Кавалер Кинг Чарлз Шпаньол не е просто красиво куче – това е истински компаньон.
След тази среща започнах да чета и да изучавам породата все по-задълбочено. Интересувах се от стандарта, генетиката, здравословните особености и принципите на отговорното развъждане. Колкото повече научавах, толкова повече се възхищавах на тези кучета и осъзнавах колко е важно породата да се развива правилно, с мисъл за здравето и бъдещето ѝ.
Първата ми собствена кавалерка се появи в живота ми преди шест години. Тогава решението вече беше напълно осъзнато. Знаех, че точно това е породата, с която искам да споделя живота си. Купих я просто като домашен любимец, без изобщо да предполагам, че един ден ще стана развъдчик.
Но с времето любовта ми към породата започна да расте заедно със знанията и опита ми. Постепенно разбрах, че не искам само да бъда собственик на кавалери. Исках да дам своя принос за развитието на породата, да отглеждам здрави, типични и щастливи кучета, които ще носят същата радост на своите семейства, каквато моите кучета носят на мен.
За мен развъждането никога не е било бизнес. Това е начин на живот. Това е отговорност, която не познава почивни дни, работно време или празници. Моите кучета и моите кученца са част от ежедневието ми 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината. Всяко решение – от избора на родителска двойка до грижите за новородените – се взема с огромно внимание и чувство за отговорност.
Вярвам, че добрият развъдчик никога не спира да се учи. Затова и днес продължавам да посещавам изложби, да общувам с колеги от различни държави, да следя новите научни публикации и препоръки, свързани със здравето и развъждането на породата. За мен това не е работа – това е моят живот и не бих го заменила за нищо.
Историята на породата
Thevethour: Разкажете малко за историята на породата, откъде тръгва и за какво са били селектирани?
Анастасия: Историята на Кавалер Кинг Чарлз Шпаньол е много интересна и е тясно свързана с английския кралски двор и европейската аристокрация. Предците на съвременните кавалери могат да се видят още в картините на европейски художници от XVI и XVII век, където малки шпаньоли с дълги уши и нежно изражение често са изобразявани редом до крале, кралици и представители на висшето общество.
Това наистина е порода на аристократите. Тези кучета не са живели в дворове и колиби – те са обитавали дворци, седели са в скута на своите стопани и са спели върху меки възглавници. Всъщност, ако попитате един съвременен кавалер, вероятно ще ви каже, че оттогава нищо не се е променило и всяка възглавница в дома по право му принадлежи. (смее се)
Породата е особено тясно свързана с английския крал Чарлз II, който бил толкова привързан към своите малки шпаньоли, че те го придружавали почти навсякъде. Именно от него идва и името Кинг Чарлз Шпаньол.
С течение на времето обаче външният вид на тези кучета започнал да се променя. Под влияние на други породи станали популярни кучета с по-къса муцуна и по-закръглена глава. Така постепенно се оформил типът, който днес познаваме като Кинг Чарлз Шпаньол.
В началото на XX век започнал един от най-интересните етапи в историята на породата. Американецът Розуел Елдридж, впечатлен от малките шпаньоли, изобразени на старите картини от времето на крал Чарлз II, предложил парична награда на изложението Crufts за кучета, които най-много приличат на стария тип – с по-дълга муцуна и по-плосък череп. Това насърчило развъдчиците да започнат работа по възстановяването на този тип шпаньол. Постепенно се оформил Кавалер Кинг Чарлз Шпаньол такъв, какъвто го познаваме днес.
Интересното е, че кавалерите никога не са били селектирани като работни кучета в традиционния смисъл. Тяхната основна задача е била да бъдат компаньони – да живеят близо до човека, да го придружават и да му носят радост. Разбира се, те носят в себе си темперамента и инстинктите на шпаньола – обичат разходките, движението, игрите и с удоволствие могат да подгонят птица или пеперуда. Но най-важното за един кавалер винаги е неговият човек.
И според мен именно историята на породата обяснява толкова добре нейния характер днес. В продължение на векове тези кучета са живели близо до хората и са били селектирани преди всичко като компаньони. Затова съвременният кавалер има толкова силна нужда от човешки контакт. Той не иска просто да живее в една къща с вас – той иска да участва във всичко, което правите.
Кавалерът може да бъде щастлив както в активно семейство, което обича дългите разходки и пътуванията, така и до човек, който предпочита по-спокоен начин на живот. Той удивително добре се адаптира към своя стопанин. Но има едно нещо, с което трудно се примирява – самотата.
Може би точно затова толкова често казваме, че кавалерът е „куче-компаньон“ в истинския смисъл на думата. В продължение на векове породата е създавана, за да бъде близо до човека. Просто някога това са били кралските дворци и възглавници, а днес – нашите домове, дивани и легла. Но самите кавалери, струва ми се, все още са напълно убедени, че живеят в дворец. (смее се)
Популярност в България
Thevethour: Популярна ли е породата Кавалер Кинг Чарлз Шпаньол в България и има ли достатъчно развъдници, които да я развиват?
Анастасия: Да, определено мога да кажа, че през последните години Кавалер Кинг Чарлз Шпаньол става все по-популярен в България. Все повече хора познават породата, интересуват се от нея и искат да имат кавалер като член на своето семейство. И това е напълно разбираемо – трудно е човек да се запознае отблизо с тези кучета и да остане равнодушен към тях.
Но тук бих искала да направя едно важно уточнение: Популярността на една порода и нейното правилно развитие не са едно и също нещо. За да се развива една порода, не е достатъчно просто да се раждат повече кученца. Необходими са знания, дългосрочна визия, внимателен подбор на родителските двойки, задължителни здравни изследвания, познаване на родословията и генетичните линии, участие в киноложки изложби и, може би най-важното – огромно чувство за отговорност към бъдещето на породата.
В България има развъдници и хора, които работят с Кавалер Кинг Чарлз Шпаньол, но според мен никога не можем да кажем, че отговорните и сериозни развъдчици са „достатъчно“. Развъждането е изключително трудна дейност, която изисква много време, знания, финансови средства и постоянна готовност да се учиш. Не всеки, който има мъжко и женско куче и получава кученца от тях, е развъдчик в истинския смисъл на тази дума.
За мен истинското развитие на породата означава всяко следващо поколение да бъде резултат от добре обмислени решения. Развъдчикът трябва да може да обясни защо е избрал точно тази комбинация, какви са силните и слабите страни на двете кучета, какво се надява да подобри и какви рискове се стреми да избегне. Той трябва да познава не само собствените си кучета, но и кучетата зад тях – техните родители, предци, здравословни проблеми и особености.
Мисля, че в България породата има бъдеще и интересът към нея ще продължи да расте. Но лично за мен по-важният въпрос не е колко развъдници има, а какво качество на развъдната работа предлагат те. Предпочитам да има по-малко развъдници, които работят отговорно, изследват кучетата си, познават породата и мислят за нейното бъдеще, отколкото много развъдници, чиято единствена цел е производството на повече кученца.
В крайна сметка всеки развъдчик оставя своя отпечатък върху породата. Всяко куче, което допускаме до развъждане, и всяка комбинация, която правим днес, ще има значение за поколенията след нас. И според мен именно това трябва да осъзнава всеки човек, който решава да се занимава с развъдна дейност.
Здраве
Thevethour: Нека обърнем внимание и на здравословните проблеми при тази порода: Към какви заболявания са предразположени и какви са задължителните здравословни тестове, които трябва да преминат родителите преди заплода?
Анастасия: Това е изключително важен въпрос, когато говорим за Кавалер Кинг Чарлз Шпаньол. Аз много обичам тази порода, но любовта към нея не означава да си затваряме очите пред здравословните проблеми, към които тя има предразположение. Напротив – според мен отговорният развъдчик трябва да говори за тях открито и да прави всичко възможно чрез здравни изследвания и правилна селекция да намалява рисковете за следващите поколения.
Един от най-сериозните здравословни проблеми при породата е заболяването на митралната клапа – MVD (Mitral Valve Disease). Казано на по-разбираем език, митралната клапа е една от клапите на сърцето. При заболяването тя постепенно започва да се затваря неправилно и част от кръвта се връща обратно. С времето това може да доведе до увеличаване на сърцето и в по-тежките случаи до сърдечна недостатъчност. Кавалерите имат сериозна наследствена предразположеност към това заболяване, затова редовните прегледи при ветеринарен кардиолог са изключително важни, особено при кучетата, които участват в развъдна програма.
Другият сериозен проблем, за който задължително трябва да говорим, е малформацията на Киари и сирингомиелията – CM/SM.
Тук е важно да обясним проблема на достъпен език. При малформацията на Киари пространството в задната част на черепа може да бъде недостатъчно за мозъчните структури. Това може да наруши нормалната циркулация на гръбначно-мозъчната течност и да доведе до образуването на кухини, изпълнени с течност, в гръбначния мозък. Именно това състояние наричаме сирингомиелия.
Анатомията и формата на черепа имат голямо значение за този проблем. Затова според мен селекцията на кавалера не трябва да бъде насочена към все по-малки, прекалено куполообразни и екстремни глави само защото на някого му изглеждат „по-сладки“. Когато говорим за породен тип и красота, никога не трябва да забравяме, че вътре в тази глава трябва да има достатъчно пространство за нормалното разположение на мозъчните структури. За мен здравето винаги трябва да стои пред модата и прекалената екстремност в селекцията.
Сирингомиелията може да бъде особено коварна, защото симптомите са много различни. Някои кучета могат да изпитват болка в областта на врата и главата, чувствителност при докосване, нежелание да скачат или да се движат, необяснимо скимтене или така нареченото „въздушно чесане“, при което кучето прави движения, сякаш се чеше, без лапата действително да докосва кожата. Други кучета могат да имат промени, видими при изследване, без дълго време да показват ясни симптоми. Най-надеждният метод за установяване и оценка на CM/SM е магнитният резонанс – MRI.
При породата се среща и луксация на пателата. Казано просто, това е състояние, при което колянното капаче излиза от нормалната си позиция. В по-леките случаи собственикът може да забележи, че кучето от време на време повдига единия заден крак или прави няколко крачки на три крака, а след това отново се движи нормално. При по-тежките степени проблемът може да причини болка, постоянна куцота и да изисква хирургично лечение. Затова оценката на пателите също е важна част от здравния контрол на кучетата за разплод.
Задължително трябва да обърнем внимание и на очите. При кавалерите могат да се срещнат различни наследствени очни заболявания. Някои от тях могат постепенно да нарушат зрението на кучето, а други да причинят постоянен дискомфорт и болка. Именно затова специализираният офталмологичен преглед е важен преди едно куче да бъде включено в развъдна програма.
Съвременната генетика ни позволява да изследваме кавалерите и за някои наследствени заболявания чрез ДНК тестове. Два от важните тестове при породата са за Episodic Falling Syndrome – EFS, и Curly Coat/Dry Eye Syndrome – CC/DE.
EFS, или синдромът на епизодично падане, е неврологично заболяване. При физическо натоварване, силна възбуда или стрес мускулите на засегнатото куче могат внезапно да се втвърдят и то да падне или да заеме необичайна поза. Важно е да се знае, че кучето обикновено остава в съзнание, което отличава тези епизоди от типичните епилептични припадъци.
CC/DE, или синдромът на къдрава козина и сухо око, е друго наследствено заболяване. Засегнатите кучета могат да имат необичайно къдрава козина още от раждането, а по-сериозният проблем е нарушеното производство на сълзи. Това води до хронична сухота на очите, възпаления и постоянен дискомфорт и изисква грижи през целия живот на кучето.
И тук бих искала да подчертая нещо много важно. EFS и CC/DE се унаследяват автозомно-рецесивно. Това означава, че едно куче може да бъде напълно здрав носител на генетична мутация. Носителят не е болно куче и не трябва автоматично да бъде изключван от развъждане. Задачата на развъдчика е да познава генетичния статус на своите кучета и да подбира правилно партньорите, така че да не се раждат болни кученца.
Всички тези изследвания обаче имат смисъл само когато резултатите действително участват в решенията на развъдчика. Не е достатъчно просто да направим тестовете и да поставим сертификатите в една папка. Трябва да познаваме здравословното състояние на собствените си кучета, техните роднини и, доколкото е възможно, поколенията зад тях.
И още нещо, което според мен бъдещите собственици трябва да знаят: Нито един здравен тест и нито един развъдчик не могат да дадат стопроцентова гаранция, че едно куче никога няма да развие здравословен проблем. Генетиката е много по-сложна. Но отговорният развъдчик е длъжен да използва всички знания, изследвания и възможности, с които разполагаме днес, за да намали тези рискове максимално.
За мен именно това е една от най-големите отговорности в развъждането – не просто да създаваме красиви кучета, а да се стремим да оставим след себе си по-здрави поколения и по-добро бъдеще за породата, която обичаме.
Селекция
Thevethour: Специфична ли е селекцията на тази порода? Пред какви трудности се изправяте най-често в развъждането им?
Анастасия: Да, бих казала, че селекцията при Кавалер Кинг Чарлз Шпаньол е доста специфична и никак не е лесна. Отстрани може би изглежда просто – избираш красиво мъжко и красиво женско куче и очакваш красиви кученца. В действителност обаче развъждането е много по-сложно.
При избора на родителска двойка трябва едновременно да мислим за здравето, породния тип, анатомията, характера, родословието и генетичното разнообразие. Трябва да познаваме силните и слабите страни на собственото си куче и да търсим партньор, който може да допълни тези качества. За мен няма идеално куче. Всяко има своите силни страни и своите недостатъци и задачата на развъдчика е да ги вижда реално, а не само да гледа собственото си куче с очите на любящ стопанин.
Една от най-големите трудности при кавалерите е именно здравето. Както вече споменахме, породата има предразположение към няколко сериозни заболявания. Затова не е достатъчно да намериш красиво куче с титли и добро родословие. Трябва да познаваш здравните му резултати, а когато е възможно – и здравната история на неговите родители, братя, сестри и предишни поколения.
Другата трудност е да запазиш баланса между здраве и породен тип. Понякога куче, което много харесваш визуално, не е най-подходящият партньор за твоята женска от гледна точка на здравето или родословието. И обратно – една комбинация може да изглежда много добра на хартия, но да не даде резултата, който си очаквал. Точно тук развъдчикът трябва да умее да прави компромиси със собствените си желания, но никога със здравето на бъдещите поколения.
Специфично при кавалерите е и огромното разнообразие, което може да се получи дори в рамките на едно котило. Кученцата имат едни и същи родители, но могат да бъдат много различни като тип, структура, размер, глава, козина и темперамент. Именно затова за мен развъждането е толкова интересно – генетиката никога не работи като математическа формула и резултатът невинаги е този, който сме си представяли.
И може би тук стигаме до една от най-големите трудности в развъждането изобщо – природата рядко се интересува от нашите планове. (смее се)
Можеш месеци, а понякога и години да планираш определена комбинация. Да изучаваш родословия, да правиш здравни изследвания, да търсиш подходящ партньор в друга държава, да пътуваш хиляди километри и да вярваш, че си обмислил всичко до най-малкия детайл. А след това женската може да не забременее. Може да се роди само едно кученце. Може да се наложи цезарово сечение. Може да загубиш кученце въпреки всички усилия. А може да получиш прекрасно котило, но съвсем различно от това, което си очаквал.
Това е частта от развъждането, която хората отвън рядко виждат. Те виждат красивите снимки на пухкави кученца, но зад тях понякога стоят безсънни нощи, страх, огромно напрежение и много трудни решения.
За мен лично една от най-трудните части е именно отговорността за новородените кученца. В първите седмици животът им буквално е в ръцете на развъдчика. Понякога това означава денонощно наблюдение, хранене през няколко часа, ежедневно следене на теглото и състоянието им и постоянен страх да не пропуснеш нещо важно. В такива моменти няма работно време, почивни дни или празници.
Но може би най-важното качество на един развъдчик е способността да бъде честен със себе си. Да вижда недостатъците на собствените си кучета, да признава грешките си, да анализира резултатите от всяко котило и да променя плановете си, когато е необходимо. Защото развъждането не е просто създаване на кученца. Това е постоянен процес на учене, наблюдение и вземане на решения, чиито резултати понякога ще видим едва след няколко поколения.
И въпреки всички трудности, за мен това е една от най-вълнуващите части на живота с тази порода. Защото всяко ново поколение носи надеждата, че си направил още една малка крачка в правилната посока.
Грижа за козината
Thevethour: Козината им изглежда прекрасно, мека и лъскава, но кажете на нашите читатели, как трябва да се поддържа тя, за да може едно куче да е със здрава кожа и козина?
Анастасия: Всъщност красивата козина на кавалера не изисква толкова сложна поддръжка, колкото може да изглежда на пръв поглед. Но тук е важно да разберем каква трябва да бъде правилната козина за породата.
Според стандарта козината на Кавалер Кинг Чарлз Шпаньол трябва да бъде дълга, копринена и без къдрици, като се допуска лека вълна. Качеството на козината е много по-важно от нейното количество. Прекалено гъстата, пухкава и обемна козина с много подкосъм не е типична за породата, въпреки че понякога на хората им изглежда красива. Истинската кавалерска козина трябва да бъде копринена, гладка, блестяща и приятна на допир.
Разбира се, основата на здравата кожа и красивата козина започва отвътре – с правилното хранене. Особено важно е съотношението между протеини и мазнини в храната да бъде подходящо за конкретното куче. Когато храненето не е добре балансирано или храната е прекалено мазна, при някои кавалери козината започва да се омазнява по-бързо, губи своята лекота и блясък, а може да се засили и сълзенето на очите. Затова няма една универсална храна, която да бъде идеална за всеки кавалер – трябва да наблюдаваме конкретното куче и неговата реакция към храненето.
Що се отнася до ежедневната грижа, най-важното е редовното разресване. Особено внимание трябва да се обръща на зоните зад ушите, под мишниците, по гърдите и задните крака, където най-лесно се образуват сплъстявания. Аз лично предпочитам кучето да се разресва по-често и за кратко, вместо веднъж месечно да се води истинска битка с вече образувани възли. (смее се)
Моето мнение е, че кавалерът трябва да се къпе редовно – не по-често от веднъж на две седмици, но и не по-рядко от веднъж месечно. Има един много прост принцип, който винаги следвам: Красивата козина расте, когато е чиста и добре изсушена. Натрупаните прах, себум и замърсявания не помагат нито на кожата, нито на качеството на козината.
Разбира се, за редовното къпане е важно да се използва качествена козметика, подходяща за типа кожа и козина на кучето. Шампоанът трябва да бъде добре изплакнат, а след баня козината задължително трябва да бъде напълно изсушена. Аз лично не оставям кавалерите да изсъхват сами. Влажната козина се сплъстява по-лесно, а продължителното задържане на влага до кожата може да създаде условия за появата на кожни проблеми.
Лапите също имат нужда от известна поддръжка. Козината между възглавничките може внимателно да се подрязва, за да не задържа прекалено много мръсотия и влага. Ноктите трябва да се поддържат къси, защото прекалено дългите нокти не са само естетически проблем – те могат да повлияят на начина, по който кучето стъпва и се движи.
Искам специално да подчертая, че кавалерът не е порода, която трябва редовно да се подстригва или бръсне. Красотата на неговата козина е именно в естествения ѝ вид. Според стандарта на породата кучето трябва да се представя възможно най-естествено и подстригването не се насърчава. Разбира се, при домашен любимец може да се прави лека хигиенна поддръжка, но аз лично не препоръчвам радикалното подстригване на козината, особено с машинка.
И може би най-важното – състоянието на кожата и козината често е отражение на общото здравословно състояние на кучето. Ако козината внезапно стане суха, прекалено мазна, загуби блясъка си, започне силно да пада или се появят кожни проблеми, не трябва веднага да търсим нов шампоан или хранителна добавка. Понякога причината може да бъде в храненето, хормонален проблем, алергия или друго здравословно състояние и тогава най-правилното решение е консултацията с ветеринарен лекар.
В крайна сметка рецептата за красива кавалерска козина не е толкова сложна – правилно и балансирано хранене, редовно разресване, къпане с качествена козметика, задължително добро изсушаване и внимание към общото здраве на кучето.
А ако към всичко това добавим мек диван и възглавница, един истински кавалер вероятно би казал, че сме осигурили само най-необходимото. (смее се)
Най-често срещани грешки при избор на кученце
Thevethour: Какви са най-често срещаните грешки, които допускат стопаните на тази порода, взимайки си такова кученце?
Анастасия: Мисля, че първата и най-често срещана грешка се случва още преди кученцето да влезе в дома – изборът му само по снимка, цвят или цена. Разбирам напълно, че всеки човек има своите предпочитания и мечтае за определено кученце, но според мен много по-важно е откъде идва то, как са изследвани родителите му, при какви условия е отгледано и какъв темперамент има.
Друга голяма грешка е човек да избере породата, без предварително да се запознае с нейните особености. Кавалерът е невероятно адаптивно куче, но е преди всичко компаньон. Той има силна нужда от контакт с хората и не е подходящ за начин на живот, при който всеки ден остава сам по 10–12 часа.
Малкото кученце също трябва постепенно да бъде научено да остава само. Ако от първия ден прекарваме всяка минута с него, а след няколко седмици внезапно се върнем към обичайния си начин на живот и го оставим само за цял ден, не можем да очакваме то просто да разбере какво се е случило.
Много често срещана грешка е и прекаленото разглезване. Тук кавалерите са истински професионалисти. (смее се) Те имат големи очи, нежно изражение и удивителната способност да убедят стопанина си, че никога през живота си не са били хранени, галени или допускани на дивана.
Но малкото сладко кученце много бързо се превръща във възрастно куче. Ако не искаме определено поведение от възрастния кавалер, не трябва да го позволяваме и на двумесечното кученце. Кавалерите са интелигентни и се обучават лесно, но точно затова също толкова лесно се научават да манипулират своите стопани. Те много бързо разбират кой член на семейството ще даде още едно парче храна, кой ще ги пусне в леглото и пред кого трябва да направят най-тъжната физиономия. (смее се)
Това води и до друг много сериозен проблем – наднорменото тегло. Кавалерите обичат да ядат и рядко ще откажат нещо вкусно. В комбинация с техния талант да изглеждат постоянно гладни това много лесно води до прехранване. Наднорменото тегло обаче не е въпрос само на външен вид. То натоварва ставите и сърдечно-съдовата система и може сериозно да повлияе на здравето и качеството на живот на кучето.
Грешки се допускат и по отношение на физическото натоварване на малкото кученце. От една страна, някои стопани се страхуват да го оставят да се движи и го носят постоянно на ръце. От друга страна, има хора, които очакват двумесечно кученце да прави дълги преходи, да тича с тях или непрекъснато да се качва и слиза по стълби.
Истината, както обикновено, е някъде по средата. Кученцето има нужда от движение, игри и възможност да развива мускулатурата и координацията си, но натоварването трябва да бъде съобразено с неговата възраст и физическо развитие.
Още една грешка, която за съжаление виждам много често, е подстригването на кавалера с машинка. Някои стопани смятат, че така през лятото на кучето ще му бъде по-прохладно или че ще има по-малко косми в дома. Но в действителност подстригването с машинка не решава нито един от тези проблеми. На кучето няма автоматично да му стане по-прохладно, а структурата и качеството на козината могат да бъдат сериозно и понякога необратимо променени. След такова подстригване козината може да започне да расте по-пухкава, по-гъста, с повече подкосъм и никога повече да не възстанови напълно предишното си качество.
А що се отнася до космите в дома – тук решението е редовното разресване, а не машинката. Кавалерите имат козина и линеят и това е част от живота с тази порода. Ако човек категорично не е готов да намира косми по дивана, дрехите и понякога дори в чинията си, може би просто трябва да помисли за друга порода. Аз лично отдавна съм приела, че козината у дома е просто още една подправка към храната. (смее се)
Бих добавила и още една грешка – недостатъчната социализация. Понякога от страх да не се разболее, кученцето се държи почти изолирано от света в първите месеци от живота му. Разбира се, трябва да се спазват препоръките на ветеринарния лекар относно ваксинациите и безопасността, но социализацията не означава само срещи с други кучета.
Кученцето трябва постепенно да се запознава с различни хора, звуци, повърхности, автомобили, градска среда и ситуации, с които ще се среща в бъдеще. Именно през първите месеци се поставят много от основите на бъдещото му поведение и увереност.
И накрая, може би една от най-големите грешки е очакването, че развъдчикът приключва своята работа в момента, в който предаде кученцето. Аз лично смятам точно обратното. За мен връзката с новите собственици започва тогава.
Никой не е длъжен да знае всичко, когато взима първото си куче, и е много по-добре човек да попита развъдчика десет пъти, отколкото да търси съвет от случайни хора в интернет и да допусне сериозна грешка.
Може би най-добрият съвет, който бих дала на бъдещите собственици, е да не бързат. Първо да изберат породата, след това внимателно да изберат развъдчика и едва тогава конкретното кученце.
Защото кавалерът може да живее с вас 12, 14, а понякога и повече години. Няколко месеца чакане на правилното кученце са много малка цена за всички тези години заедно.
Изложбено оценяване
Thevethour: Да поговорим относно изложбеното оценяване на тази порода. Как оценява един киноложки съдия породата в изложбения ринг? За какво следи той като най-важни характеристики, които трябва да има едно куче, за да получи одобрението му, че е истински представител на породата?
Анастасия: На киноложка изложба съдията не избира просто кучето, което му изглежда най-красиво. Неговата задача е да оцени доколко всяко куче съответства на официалния стандарт на породата. Можем да кажем, че стандартът е своеобразно подробно описание на идеалния представител на Кавалер Кинг Чарлз Шпаньол, а съдията трябва да прецени доколко кучето пред него се доближава до този идеал.
Оценката започва още от момента, в който кучето влезе в ринга. Съдията наблюдава общото впечатление, поведението и темперамента му. Кавалерът трябва да бъде активно, грациозно, добре балансирано куче с нежно изражение и весел, приятелски характер. Агресията или прекалената страхливост не са типични за породата.
След това съдията оценява кучето в стойка и при движение. Той разглежда общите пропорции, структурата на тялото, костната система, гърба, гръдния кош, предните и задните крайници и начина, по който всички тези части работят заедно. За мен една от най-важните думи при оценката на кавалера е „баланс“. Нито една част от кучето не трябва да изглежда прекалена или да нарушава цялостната хармония.
Движенията също са изключително важни. Красивото куче не е само красива глава и богата козина. Правилната анатомия трябва да позволява на кавалера да се движи свободно, леко и с добър тласък от задните крайници. Когато кучето се движи, много от анатомичните му качества и недостатъци стават по-видими, отколкото когато стои неподвижно.
Разбира се, главата и изражението са изключително важна част от породния тип. Кавалерът трябва да има нежно и характерно изражение, големи, тъмни и кръгли очи, поставени широко, но без да бъдат изпъкнали. Черепът трябва да бъде почти плосък между ушите, а муцуната – добре оформена и с правилна дължина.
И тук отново бих искала да се върна към темата за прекалената екстремност. Понякога хората смятат, че колкото по-големи са очите, колкото по-къса е муцуната и колкото по-малка и закръглена е главата, толкова „по-сладък“ и породен е кавалерът. Но стандартът не описва такова куче. Прекалените черти не само нарушават правилния породен тип, но, както вече говорихме при здравословните проблеми, селекцията трябва винаги да отчита и здравето на кучето.
Съдията проверява също захапката и зъбите, качеството и цвета на козината, опашката и цялостното физическо състояние на кучето. При мъжките кучета се проверява и наличието на два нормално развити тестиса.
Много важна е и козината. Тя трябва да бъде дълга, копринена и без къдрици, като се допуска лека вълна. Както вече споменахме, качеството на козината е по-важно от огромното ѝ количество. Кавалерът не трябва да изглежда като прекалено пухкава топка с огромно количество подкосъм. Породата трябва да запази своя естествен, елегантен вид.
Разбира се, при оценяването значение има и цветът. Кавалер Кинг Чарлз Шпаньол има четири признати окраски – Blenheim, Tricolour, Black and Tan и Ruby, като за всяка от тях стандартът определя съответните изисквания.
Но може би най-важното е да разберем, че съдията оценява кучето като едно цяло. Не съществува идеално куче без нито един недостатък. Едно може да има прекрасна глава, но по-слаби движения. Друго може да има отлична анатомия и движение, но да отстъпва по породен тип или качество на козината. Задачата на съдията е да прецени качествата и недостатъците и да избере кучето, което в конкретния ден най-добре съответства на стандарта на породата.
И тук има още нещо интересно – изложбата е оценка на кучето в конкретния момент. Един съдия може да предпочете едно куче, а друг – друго. Това не означава непременно, че единият е прав, а другият греши. Стандартът е един, но всяко куче има своите силни и слаби страни, а различните съдии могат да поставят различен акцент върху тях.
За мен лично истинският представител на породата не е просто куче с красива глава, много козина и изложбени титли. Това е хармоничен, здрав, добре движещ се кавалер с типичното нежно изражение и прекрасен характер, заради който тази порода е обичана от векове.
В крайна сметка добрият кавалер трябва да изглежда като кавалер, да се движи като кавалер и, което за мен е не по-малко важно, да се държи като кавалер.
Специфики при храненето
Thevethour: Има ли специфичност при храненето им? Какво трябва да знаят стопаните на такова куче относно диетата на кавалера?
Анастасия: Не бих казала, че Кавалер Кинг Чарлз Шпаньол се нуждае от някаква специална диета, характерна единствено за породата. Но има няколко особености, които стопаните задължително трябва да имат предвид.
На първо място – кавалерите много обичат да ядат. (смее се) Разбира се, има и изключения, но повечето представители на породата рядко отказват нещо вкусно и имат удивителната способност да изглеждат така, сякаш не са били хранени поне от няколко дни.
Затова един от най-големите проблеми при породата е наднорменото тегло. Много стопани показват любовта си към кучето чрез храната – още едно лакомство, малко сирене от масата, парченце месо, защото „толкова жално гледа“. Поотделно тези количества изглеждат незначителни, но в края на деня могат да се окажат сериозна част от дневния прием на калории.
Тук винаги казвам нещо много просто – любовта не означава да позволяваме всичко. Ние не позволяваме на децата си всичко, което поискат, само защото ги обичаме. Не бихме им позволили да приемат опасни или забранени вещества с аргумента: „Но той много иска, а аз го обичам“. С храната на кучето принципът е същият. Нашата отговорност е да вземаме решения, които са добри за неговото здраве, а не просто решения, които ще го направят щастливо за следващите пет минути.
При кавалери наднорменото тегло не е само естетически проблем. То натоварва ставите и сърдечно-съдовата система и може сериозно да повлияе на здравето и качеството на живот на кучето. Като имаме предвид предразположеността на породата към сърдечни заболявания и проблеми с пателите, поддържането на нормално тегло е едно от най-простите и най-важни неща, които стопанинът може да направи за своето куче.
Друг важен момент е качеството и балансът на храната. Независимо дали собственикът избира готова храна или правилно съставен домашен режим, кучето трябва да получава всички необходими хранителни вещества в подходящи количества и съотношения. Особено значение имат качествените животински протеини и правилното количество мазнини.
Аз лично не вярвам, че съществува една „най-добра храна за кавалери“. Това, което е прекрасно за едно куче, може изобщо да не бъде подходящо за друго. Възрастта, физическата активност, метаболизмът и индивидуалните особености имат значение. Затова най-важният ориентир винаги е самото куче – неговото тегло и физическо състояние, храносмилането, кожата, козината и общото му здраве.
Много важно е и количеството храна. Препоръките върху опаковката са само ориентир, а не закон. Две кучета с еднакво тегло могат да имат напълно различни енергийни нужди. Стопанинът трябва да се научи да оценява физическото състояние на кучето си – ребрата трябва да могат лесно да се напипват, а погледнато отгоре, кучето трябва да има видима талия.
Трябва да внимаваме и с лакомствата. Те също са храна и калориите от тях са част от общия дневен прием. Това е нещо, което много стопани забравят.
И не трябва да превръщаме храненето в религия. Днес има привърженици на сухата храна, суровото хранене, домашно приготвената храна и още много различни системи, а понякога споровете между тях са по-сериозни от политическите. (смее се)
За мен няма значение как се нарича начинът на хранене. Важното е диетата да бъде пълноценна, балансирана, безопасна и подходяща за конкретното куче.
В крайна сметка правилното хранене на кавалера не е толкова сложно – качествена и балансирана храна, правилно количество, нормално телесно тегло и малко здрав разум.
А когато кавалерът ви погледне с огромните си тъжни очи и се опита да ви убеди, че не е ял поне от три дни, просто трябва да си спомните, че любовта понякога означава и да можеш да кажеш „не“. Дори на кавалер. А това, повярвайте ми, изисква много силен характер. (смее се)
Бъдещи планове за развитие
Thevethour: Какви са вашите мечти, които искате да постигнете с развъдната си дейност на тази порода?
Анастасия: Мечтите ми, свързани с развъждането, всъщност са много. Разбира се, като всеки развъдчик се радвам на успехите на моите кучета по изложбите, на титлите и признанието от съдиите. Това е важно, защото е един от начините да получим оценка за резултатите от нашата работа. Но ако трябва да бъда честна, най-голямата ми мечта не е свързана с броя на купите, титлите или родените кученца.
Мечтая след години да мога да погледна назад и да видя няколко поколения кучета, които носят името на моя развъдник, и да знам, че съм оставила нещо добро след себе си.
Искам да създавам здрави, красиви и типични представители на породата с прекрасния характер, заради който всички ние толкова обичаме кавалерите. Искам с времето в кучетата от моето развъждане да се утвърди разпознаваем тип, но никога за сметка на здравето. За мен това е една от най-интересните и трудни части на развъждането – резултатите от истинската селекционна работа не се виждат за една или две години. Необходими са поколения, постоянство, много знания, понякога грешки и най-вече способността да бъдеш честен със себе си.
Мечтая да продължавам да се уча. Колкото повече години човек се занимава с развъждане, толкова по-ясно разбира колко много още не знае. Искам да имам възможност да работя с добри развъдчици от различни държави, да използвам интересни и здрави кръвни линии и да вземам решения, които ще бъдат полезни не само за моите кучета, но и за бъдещето на породата.
Разбира се, имам и изложбени мечти. Мечтая кучета от моето развъждане да бъдат успешни на големи международни изложби и да получават признание от специалисти по породата. Няма да се преструвам, че титлите нямат значение за мен – имат. (смее се) Всеки развъдчик изпитва огромна гордост, когато куче, родено в неговия дом, постигне успех.
Но има нещо, което за мен е още по-важно.
Това са съобщенията и снимките, които получавам от семействата на моите кученца. Когато виждам куче, което спи в леглото на своите хора, пътува с тях, празнува рождени дни, расте заедно с децата им и просто е обичано – тогава разбирам защо правя всичко това.
Защото зад всяко кученце, което се ражда в моя дом, стои не само моята мечта като развъдчик. След няколко месеца то ще стане част от нечий живот. Някой ще го чака вечер, ще се тревожи, когато е болно, ще се смее на неговите пакости и един ден ще осъзнае, че вече не може да си представи дома си без него.
Може би най-голямата ми мечта е един ден, след много години, да мога да кажа, че съм оставила породата поне малко по-добра, отколкото съм я намерила.
А ако по пътя към тази мечта моите кучета успеят да направят много хора щастливи, тогава ще знам, че всички безсънни нощи, трудни решения, тревоги и усилия са си стрували.
