Започваме дългият път 🙂 В тази част ще разсъждаваме върху въпроса: Защо да (НЕ) стана развъдчик?
Това всъщност е на пръв поглед един, но със скрит в него друг въпрос- защо да НЕ стана развъдчик.
Нека първо се опитам да ви „обрисувам“ какво е кинологията в своята същност, и най-вече развъдната дейност.
Кинологията е наука, която е част от зоологията. В нея участват хора като: развъдчици, киноложки съдии, треньори, които са пряко свързани с опазването на породите кучета по света. Всеки един от тях има своята лична дейност, която дейност е част от цялата „верига“. Те са взаимосвързани и работят като една жива система. Всеки от тях има своята важна роля и допринася за опазването, подобряването и добруването на породите. В кинологията има организации, които са създадени, за да следят за спазването на дадените правила, по които всички развъдници и техните клубове се водят.
Развъдници
Това е първата и основоположна брънка, началото на „веригата“. Развъдчикът е този, който създава поколенията на една порода, този, от който зависи коя с коя линия ще съчетае, кое кученце ще запази, за да продължи със своята развъдна дейност.
Развъдчикът е запознат из основи със стандарта, екстериора, характера и специфичните характеристики на породата, която селектира. От него зависи да създава екземпляри, възможно най- близки до приетия стандарт.
Неговите познания трябва да обхващат и базова генетика: например какво е цветови локус, какво означава доминантни и рецесивни гени, как тези гени се предават, както и как да избягва унаследяването на генетични дефекти и заболявания, за да гарантира здравето и жизнеността на кученцата.
Киноложки съдии
Преди въобще да се стигне до заплод между две кучета, те трябва да минат през специфични за породата здравословни тестове, както и оценки от киноложки съдии, които да определят дали това куче отговаря на стандарта по екстериор, движение и поведение.
Какъв е съдията? Той е човек, който е минал през квалификационни курсове, в които се запознава из детайли със стандарта на ВСЯКА ЕДНА порода, която той самия пожелава да съди ( всички породи, които са приети от FCI, са разпределени в 11 породни групи). Преди обаче да стане съдия, той минава през изпитна комисия, която решава дали този човек има достатъчните познания и дали покрива критериите да бъде киноложки съдия. Следва известен период, в който той има правото да съди само на национални изложби. Ако се справи добре, след години време вече му се дава правото да съди и на международни изложби, като пак трябва да мине определени изпити за това.
Съдията е този, който оценява всяко едно куче на изложбения ринг. Какво и как съди той, е отделна тема, която може би ще й обърнем внимание по-нататък, но най-общо казано: съдията оценява породните качества и характеристики на всяко куче, дали то отговаря на стандарта, не само като екстериор, но и като характер и поведение. От него зависи каква оценка ще получи кучето, и съответно дали е достатъчно добро, за да бъде допуснато до разплод.
Треньори
Треньорите ги подреждаме накрая, но те са също от изключително важно значение, особено що се отнася до работните породи- всеки един себеуважаващ се развъдчик, който селектира работна порода ( например немска овчарка, малиноа, ловни породи и други) има свой доверен треньор, през чието „сито’ минават малките кученца, за да може да се определи кое кученце има потенциала да продължи развъдната програма- то трябва да има породните инстинкти, поведение и характеристики, които са заложени в кръвта му.
И така, тук заставате вие- абсолютен новак, който никога преди това не се е занимавал с развъждане на породисто куче 🙂
И сега е момента да си зададете въпроса: ЗАЩО? Защо точно вие? Какво всъщност искате да постигнете с развъждането? И тук ще почнем да отXвърляме някои от отговорите, които най-вероятно са в главите ви, които или сте чували отнякъде, или някой просто ви е казал, че “ така трябва“:
X За здравето на кучето ми:
Хайде да помислим реално- С КАКВО ТОЧНО ще допринесе заплода на вашата женска или пък разплода на вашия мъжки за тяхното здраве?
Дали ще му подобри имунитета? Или ще оздравее от дадена болест? Ако има дисплазия- дали пък няма да се оправи, като се пусне за разплод? Ако пък има анемия, може би ще се оправи от нея, ако се пусне на друго куче? Или пък може да му даде по-дълъг живот? Хм… Това наистина би било супер, чак и аз се размечтах….Или пък , може да го направи супер- куче ( на бас, че за това не сте се замисляли, но на мен току-що ми хрумна тази идейка!)…
Сега предполагам, че вече заковах вниманието ви: помислете РЕАЛНО върху тази част за здравето: КОГА сте чували куче да си подобри здравето, след като създаде поколение?
Сега сигурно някои от вас ще се опитат да оборят думите ми така:
„Със заплод можем да намалим риска от пиометра на женската“.
Тц, не е така. НЯМА гаранция за това. Аз лично съм имала женска, която след раждане прояви пиометра и трябваше да се кастрира след неуспешно лечение. Тъй като и сестра й също прояви пиометра, смея да твърдя, че има генетична заложеност. Не съм потъвала дълбоко в медицински проучвания в това отношение, но мисля, че малко или много, не малко от здравословните проблеми като цяло имат в някакъв процент генетична предразположеност.
“ При заплод се намалява риска от рак на млечните жлези“.
Пак не е така. НЯМА сигурни научни доказателства за това. Освен това: ВСЕКИ организъм е ИНДИВИДУАЛЕН! Абсурдно е да разчитаме на някакви общи статистики и да се надяваме, че „злото“ ще ни подмине!
V Единствено кастрацията е ДОКАЗАНА като реална и ЕФЕКТИВНА превенция срещу рак на млечните жлези, както и за превенция срещу пиометра. И тук слагам точка по този въпрос, без да навлизам в повече разяснения, защото не това е целта на тази статия.
X Да си оставя кученце от нея:
Тук ще се опитам да го обясня по възможно най-лесен начин:
Значи: Вие сте готови да минете през:
Заплод, който не се знае дали ще стане въобще ( вие сте новак и не знаете кое и как да направите, как да разберете кои дни са правилните за осеменяване на женската);
Да предположим, че тя забременее. След това трябва да я обгрижвате, да й треперите, да израждате ( естествено, ако ви е грижа 😉 ), да отгледате малките, да ги захранвате, да се грижите за тях докато пораснат, да им намерите подходящи домове… само и само за да си оставите едно кученце? И тук ще ви попитам: не е ли малко ЕГОИСТИЧНО от ваша страна?
И преди да се ядосате, че ви наричам егоисти, ще се обоснова:
Раждането не винаги е „цветя и рози“! Всъщност раждането е свързано с голям риск от усложнения, за които вие няма как да сте подготвени и няма как да забележите симптомите на тези усложнения още в началото- най-вероятно, ще забележите, че „нещо не е наред“, но когато вече е сравнително късно, а това може да е пагубно за майката и/или малките, които все още не са се родили!
Освен всичко, вие СЪЗДАВАТЕ ЖИВОТ, за който живот би следвало да носите своята част на отговорност, като развъдчик. Реалността е, че вие наистина егоистично заплождате и създавате цяла детска градина от малки кученца, само и само да си запазите ЕДНО-единствено за вас.
И сега някои от вас сигурно ще искат да ме засечат с: „Ама нали и ФЦИ развъдчиците правят същото- и те си оставят кученце от кучилото?“
Драги ми „новако“, има огрооооомна разлика между това, което развъдника има като ПОЗНАНИЯ и това, което вие НЕ ЗНАЕТЕ, а то е наистина почти нищичко! Освен това, идеята на чистопородното развъждане е, развъдчика не просто да си запази кученце, а да подобрява с всеки път своите линии, така, че утре ако вие решите да вземете от него, да имате истински представител на породата, която сте си избрал!
И още: Представете си, че загубите майката? Вашето любимо същество? Как ще се чувствате, знаейки, че ВИЕ сте този, който е решил да я заплоди? И освен всичко това, знаете ли КАК СЕ ИЗХРАНВАТ МАЛКИ КУЧЕНЦА НА БИБЕРОН, на всеки два часа? След това тоновете от изпражнения, които трябва да се почистват? А когато започнат да джафкат и играят ( а вие живеете в апартамент, ухааа, на съседите ще им е много „весело“!), а ако не успеете дълго време да им намерите домове? Тогава какво ще правите? И друго- как ще се справите едновременно с отглеждането им и ходенето на работа? Тук шефа ви освен ако не е някой наистина готин пич, бъдете сигурни, че уволнението ви от работата е в кърпа вързано 😉
Друг много важен момент: при положение, че вие нямате идея какви здравословни изследвания да направите на вашата женска преди това ( а и това се отнася и за мъжкия също), това поставя под голям риск за възможни генетично предавани болести на кучилото.
Не е ли по-добре да си спестите всичко това, като просто подберете правилния развъдник, на който да се доверите за своето следващо кученце 🙂
X Ще я заплодя, защото „така трябва“
Тук малко ми е трудно дори да го коментирам 🙂 Затова ще отговоря само: НЕ, не трябва просто ЕЙ ТАКА да се правим на богове! Мисля, че с предните отговори се обосновах достатъчно защо не трябва.
А сега, моята любима част!
Вие искате да станете ОТГОВОРЕН РАЗВЪДЧИК, защото:
Изпитвате огромна любов и уважение към породата: вие разбирате, от обща култура, какво означава чистопородност и харесвате породата ТАКАВА, КАКВАТО Е, по стандарт, екстериор и специфичните качества и характеристики, и сте готов да следвате пътя на този стандарт!
Проучил сте ПЛЮСОВЕТЕ И МИНУСИТЕ относно това, какво е да бъдеш развъдчик, като например:
Това е скъпо струващо хоби, от което ПАРИ НЕ СЕ ИЗКАРВАТ;
В момента, в който решавате да се отдадете на това си хоби, вие сте напълно наясно, че дълги години НЯМА ДА МОЖЕ ДА СИ ПОЗВОЛИТЕ ДА ОТИДЕТЕ НА ПЪЛНОЦЕННА ПОЧИВКА;
Осъзнавате, че пред вас предстои наистина дълъг и тежък път, и сте готови да поемете ТЕЖЕСТТА и отговорността на всички последствия, които предстоят;
Имате готовността да покривате ФИНАНСОВИТЕ РАЗХОДИ по отглеждането на развъдните кучета и последващите кучила;
Можете да осигурите ПОДХОДЯЩИ УСЛОВИЯ и грижи, които да покрият техните необходимости;
Имате ХЪСА и ЖЕЛАНИЕТО да се учите на всичко, свързано с породата; Генетика, биология, стандарт, да разбирате и „четете“ кръвни линии и още много други;
Да имате търпението да отсявате всички, докато не намерите абсолютно подходящия стопанин за всяко едно кученце и да сте готов да гледате някое от тях дори до две годишна възраст, защото, надявам се сте напълно наясно, че няма да намерите веднага домове за всички;
Подготвени сте както физически, така и психически за всички трудности и препятствия по пътя на чистопородното развъждане.
Ако това е вашето мислене, тогава приемете моите поздравления! Вие сте правилния човек! Всички останали причини, които изброих преди тези по-горе, не са и не могат да бъдат мотив за заплод на което и да било куче.
В следващата статия ще разгледаме първите стъпки в кинологията- свързването с локалния киноложки клуб, който може да ви помогне за избор на потенциално развъдно кученце, което да включите в своята бъдеща програма.
