Какво представлява „дефектът“ MDR1?
Здравейте и благодарим, че се съгласихте отново да ни гостувате! Д-р Реджеб, какво всъщност представлява генът MDR1 и каква е неговата нормална роля в защитата на мозъка на животното?
Д-р Реджеб: Здравейте, отново. Аз също благодаря за поканата по такава деликатна тема. Сигурна съм, че много стопани дори не са чували за MDR1.
Генът MDR1 (известен още като ABCB1) отговаря за синтеза на т.нар. P-гликопротеин – защитна „помпа“, която не позволява на определени токсични вещества и лекарства да преминават от кръвта към мозъка. При здрави кучета този механизъм е изключително важен, защото пази централната нервна система.
Когато обаче има мутация в този ген, защитата не работи ефективно и вещества, които иначе са безопасни, могат да навлязат в мозъка и да причинят тежка невротоксичност.
Защо темата е „табу“: В нашия предварителен разговор споделихте, че темата за MDR1 е силно неглижирана – не само от стопаните, но понякога и от самите ветеринарни лекари. Защо се получава този информационен дефицит в гилдията и какви са рисковете, когато един лекар предписва рутинна терапия, без да знае генетичния статус на пациента си?
Д-р Реджеб: За съжаление, темата за MDR1 често се подценява. Причините са няколко – липса на достатъчно обучение по генетични заболявания, усещането, че проблемът засяга „само определени породи“, както и рутинното използване на медикаменти, които в повечето случаи са безопасни.
Рискът е сериозен: когато се предпише стандартна терапия, без да се знае генетичният статус на пациента, може неволно да се причини тежко отравяне. В тези случаи говорим не за лекарска грешка от незнание, а за системен информационен дефицит.
Какво се случва в тялото на куче, което има мутация в този ген? Защо определени лекарства, които са безопасни за други кучета, стават токсични за него?
Д-р Реджеб: При куче с MDR1 мутация липсва ефективната бариера между кръвта и мозъка. Това означава, че определени лекарства се натрупват в централната нервна система. Резултатът може да бъде от леки неврологични симптоми до кома и смърт, в зависимост от дозата и конкретния медикамент.
Как се предава този дефект? Ако само единият родител е носител, кученцата в безопасност ли са?
Д-р Реджеб: MDR1 дефектът се унаследява автозомно-рецесивно. Ако само единият родител е носител, кученцата може да са клинично здрави, но да носят мутацията. Те самите може никога да не проявят симптоми, но при определени лекарства рискът остава реален.
Рисковите породи – Кой трябва да внимава?
Знаем, че Колитата са най-засегнати, но кои други породи (и техните миксове) попадат в рисковата група?
Д-р Реджеб: Най-често се свързва с коли породите – Дългокосместо и късокосместо коли, Шетландска овчарка (Шелти), Австралийска овчарка, Бордър коли, Староанглийска овчарка (Бобтейл). Но списъкът не свършва дотук. Засегнати могат да бъдат и немски овчарки и техните кръстоски.
Често ли се срещат „скрити“ носители сред смесените породи, при които стопаните дори не подозират наличието на овчарски гени?
Д-р Реджеб: В практиката често срещаме „скрити“ носители – смесени породи, при които стопаните не подозират наличието на овчарски гени. Именно тези случаи са най-рискови, защото никой не очаква проблем, докато не се появят тежки симптоми след рутинно лечение. Спомняте ли си бума на постовете за това, че комбинираните препарати за обезпаразитяване са силно токсични и има смъртни случаи след техния прием? Това е пряко свързано с мутацията в гените, а не комбинацията на изоксазолини и макроциклични лактони.
Лекарствата – Списъкът, който спасява животи
Кои са най-критичните лекарства, които могат да бъдат фатални за куче с MDR1 дефект? (Ивермектин, определени антибиотици, упойки, средства против диария).
Д-р Реджеб: Не всички обезпаразитяващи средства са еднакви. Най-рискови при MDR1 са т.нар. макроциклични лактори, като известния медикамент – ивермектинът, но той далеч не е единственият.Също така милбемицин, моксидектин и др. Опасни могат да бъдат и някои антибиотици, противодиарийни средства като лоперамид, определени упойки и химиотерапевтици. Проблемът е, че част от тези лекарства се използват ежедневно във ветеринарната практика.
Много стопани се притесняват от препаратите за външни и вътрешни паразити. Има ли съвременни алтернативи, които са напълно безопасни за MDR1-позитивни кучета?
Д-р Реджеб: Добрата новина е, че днес съществуват съвременни препарати за външно и вътрешно обезпаразитяване, макар да са броени видове, които са доказано безопасни за MDR1-позитивни кучета. Най-важното, което стопаните трябва да знаят е, че не всяко обезпаразитяващо средство е безопасно за всяко куче. Ключът е информираният избор, защото при MDR1 позитивните кучета, изборът на медикамент е индивидуален, а не рутинен.
Трябва ли стопанинът винаги да предупреждава хирурга за MDR1 статуса преди операция и променя ли това протокола на упойката?
Д-р Реджеб: Да, стопанинът задължително трябва да информира ветеринарния лекар за MDR1 статуса на кучето преди всяка операция. Това влияе върху избора на медикаменти и дозировките и може буквално да спаси живота на пациента.
Тестване и превенция
Как се установява наличието на мутацията? Достатъчно ли е еднократен генетичен тест за целия живот на кучето?
Д-р Реджеб: Диагнозата се поставя чрез генетичен тест, който се прави еднократно и важи за целия живот на животното. Това е прост и достъпен начин да се избегнат сериозни рискове. Лаборатории на Laboklin са сертифицирани в това.
Какво означават резултатите „N/N“, „N/M“ и „M/M“? Има ли разлика в чувствителността между носител (хетерозигот) и засегнато животно (хомозигот)?
Д-р Реджеб: N/N означава напълно здраво куче.
N/M – носител, при който може да има повишена чувствителност към някои лекарства.
M/M – засегнато куче с висок риск от токсични реакции.
Важно е да се знае, че дори носителите не са напълно „защитени“.
Каква е ролята на развъдчиците в елиминирането на този дефект от популацията?
Д-р Реджеб: Тук идва и най-важния въпрос по темата. Развъдчиците имат ключова роля. Чрез тестване и информиран подбор този дефект може постепенно да бъде елиминиран от популацията, без да се жертва генетичното разнообразие. Затова винаги казвам – независимо стойността на избрания домашен любимец, залагайте на сигурни и информирани развъдчици, които отделят средства за да предоставят качествени индивиди.
Спешни случаи и признаци на отравяне
Ако куче с MDR1 дефект случайно приеме опасно лекарство (например изяде изпражнения на кон, третиран с ивермектин), какви са първите признаци на невротоксичност?
Д-р Реджеб: Много добър въпрос. Първите признаци включват дезориентация, нестабилна походка, треперене, повръщане, разширени зеници. В по-тежки случаи се стига до гърчове и кома. Това са спешни състояния.
Възможно ли е да се противодейства на такова отравяне, или щетите върху нервната система са необратими?
Д-р Реджеб: При бърза реакция и интензивна терапия е възможно животното да бъде стабилизирано. За съжаление, при тежки случаи уврежданията на нервната система могат да бъдат необратими. Именно затова превенцията и информираността са най-силното ни оръжие.
