Здравейте! Благодарности, че се отзовахте на нашата покана да бъдете наш гост в рубриката “Часът на ветеринаря”. Моля представете се на нашите читатели- как се казвате, каква е вашата тясна специализация като ветеринарен лекар и къде практикувате?
Д-р Амарантидис: Здравейте! Благодаря за поканата и за възможността да бъда част от рубриката “Часът на ветеринаря”. Казвам се Теодорос Амарантидис и съм ветеринарен лекар с професионален интерес и научна насоченост в областта на вътрешните болести и ветеринарната хематология при дребните животни. От 2023г съм част на клиниката за дребни животни във Ветеринарномедицинската болница на Тракийски Университет, 2 години по-късно съм зачислен и като редовен докторант към Катедра вътрешни болести, като научната ми работа е свързана основно с анемиите и имуномедиираните заболявания при кучетата. Практиката ми включва диагностика и лечение на пациенти с инфекциозни, хематологични и имунологични заболявания.
Какво представлява анемията при кучетата? Можем ли да я разглеждаме като самостоятелно заболяване или е по-скоро червен флаг за друг проблем?
Краткият отговор е, че анемията при кучета и не само, не е конкретна диагноза или заболяване по само себе си. По-скоро тя се разглежда като клиничен признак, синдром или с две думи, резултат на други болестни състояния. Установявайки анемия, обикновено означава, че в организма се случва нещо патологично. По дефиниция тя представлява намаляване на броя на червените кръвни клетки (Еритроцити) или на хемоглобина, което води до по-нисък капацитет на кръвта да пренася кислород в тъканите.
Анемията може да бъде регенеративна, когато костния мозък все още има капацитет да произвежда нови еритроцити, за да компенсира за загубения еритроцитен обем, или не-регенеративна- когато костният мозък не успява да произведе достатъчно нови еритроцити. Състоянието може да бъде резултат от кръвозагуба, разрушаване на еритроцитите в следствие на токсини, нарушения в клетъчните поколения в костния мозък, инфекциозни агенти, автоимунни процеси и разбира се тумори. Именно затова анемията често е „червен флаг“, който ни насочва към по-задълбочени проблеми.
Кои са първите „тихи“ симптоми, за които стопаните трябва да следят у дома, преди състоянието да е станало критично?
Д-р Амарантидис: В ранни етапи симптомите могат да бъдат доста неспецифични и лесно пренебрегнати. Най-често стопаните забелязват отпадналост, ленивост, лесна уморяемост при разходка, намален апетит или нежелание за игра. Нещо, което собствениците често разпознават късно са бледите лигавици, но често са един от първите индикатори, че животното страда от нещо скрито. При по-тежки случаи може да се наблюдава учестено дишане, ускорен пулс, животните не могат да стоят прави и често колабират. Комбинацията от иктерус (пожълтяване на видимите не-окосмени части на тялото) и тъмна урина (наподобяваща кафе еспресо) са от най-плашещите симптоми, защото са характерни за хемолитични анемии. Колкото по-рано бъде установена анемията, толкова по-добри са резултатите за успешно лечение.
Причини и рискови фактори
Кои са най-честите причини за анемия във вашата практика? (напр. кърлежи, автоимунни заболявания, токсини или вътрешни паразити).
Д-р Амарантидис: Много обичам този въпрос, отговорът е, че в нашата клиника от най-честите причини са векторно-преносимите заболявания, особено Ерлихиоза и Дирофилариоза. Освен нея, срещаме Бабезиоза и Лайшманиоза, две тежки системни заболявания, които могат да доведат до разрушаване на червените кръвни клетки (Бабезиоза) или потискане на костния мозък (Лайшманиоза).
Другата важна група е имуномедиираните анемии, при които имунната система погрешно атакува собствените си еритроцити, те биват първични (такива, в които не се установява отключваща причина клинично) или вторични (следствие на други онкологични, токсикологични, или инфекциозни заболявания). Срещаме също анемии вследствие на кръвоизливи, възпалителни заболявания (любимите ми примери са панкреатит и пиометра), тумори в напреднал стадий (главно лимфоми и левкемии), тежки инфестации с ектопаразити и понякога инцидентни отравяния с родентицидни или дори и хранителни вещества.
Има ли породи, които са генетично предразположени към специфични видове анемия (например имуномедирана хемолитична анемия)?
Д-р Амарантидис: Да, има породи, при които наблюдаваме по-висок риск от определени видове анемии. Разбира се това не означава, че всяко куче от тези породи задължително ще се разболее, но генетиката определено играе важна роля. Например при Кокерите, Пуделите и Колитата по-често се наблюдава имунномедиираната хемолитична анемия, една от най-острите форми на анемия и често се развива бързо. Има и породи с наследствени проблеми, свързани с формацията на еритроцитите. При Акита и Хъскита, червените кръвни клетки са по-крехки и се установява по-висока чувствителност към оксидативни увреждания.
Как влияе храненето? Може ли неправилната диета да доведе до дефицити, причиняващи анемия?
Д-р Амарантидис: Дефицитните анемии следствие на непълноценно или дефицитно хранене определено са по-редки, когато се разглеждат в контекста на чист хранителен дефицит, отколкото когато се наблюдават като резултат от загуба на желязо при хеморагични анемии или анемии на хроничното заболяване. Това се дължи на факта, че повечето комерсиални храни за кучета са адекватно балансирани и, когато се дават в разумни количества, обикновено са достатъчни да покрият нуждите на нашите любимци.
Ако не говорим за много малки и подрастващи кучета(особено от едри и гигантски породи) тогава е доста трудно тези анемии да възникнат като чист нутритивен дефицит (освен ако стопаните не пренебрегват сериозно нуждите на животното и не го хранят с абсурдни неща като ярма или екстремни вегетариански диети). Обикновено те се развиват паралелно с други патологии, най-често такива с хроничен възпалителен характер, например IBD (възпалително заболяване на червата), хроничен панкреатит, хепатит, алиментарни лимфоми или когато паразитите, особено гастроинтестинални нематоди, „крадат“ важни хранителни вещества от организма.
Преди да спомена механизмите за развитие на тези анемии, е важно да се уточни кои хранителни вещества се считат за есенциални за хемопоезата (синтеза на нови кръвни клетки):
- Желязо (особено хемовото желязо, което се абсорбира по-добре в червата)
- Мед (подпомага мобилизацията на желязото от телесните депа)
- Селен (осигурява антиоксидантна защита на еритроцитите)
- Витамин B12 (кобаламин – важен за синтеза на ДНК)
- Витамин B9 (фолиева киселина – участва в синтеза на пурини и пиримидини)
- Витамин B6 (пиридоксин – активно участва в синтеза на хем)
- Витамин Ц (кучетата обикновено могат сами да я синтезират, за разлика от морските свинчета и хората, но нуждата за Витамин Ц могат да се увеличат при възпалителни заболявания)
- Витамин E (заедно със селена предпазва мембраните на еритроцитите от оксидативно увреждане)
Освен тях важни са още и омега-3/омега-6 мастните киселини, както и есенциалните за кучетата аминокиселини като лизин, метионин, хистидин, левцин и аргинин.
Когато има дефицит на желязо или мед, продукцията на хемоглобин намалява. Рубрибластите (еквивалентът на еритробластите в хуманната медицина, представляващи едни от най-ранните стадии на узряване на еритроцитите) продължават да се делят в опит да достигнат нормална вътреклетъчна концентрация на хемоглобин. В резултат на това зрелите еритроцити изглеждат по-малки по размер, а в тежки случаи и по-бледи при микроскопско изследване. Това явление се нарича микроцитна хипохромна анемия.
От другата страна стои много по-рядката Пернициозна анемия, както е известна в хуманната медицина. Тя се причинява от дефицит на витамин B12 и други витамини и води до нарушена репликация на ДНК в прекурсорите на еритроцитите. При този тип анемия еритроцитите изглеждат уголемени, а неутрофилите (вид левкоцити), чийто ядра нормално имат до 5 сегмента в зряла форма, стават хиперсегментирани със средно 8–10 сегмента.
Накрая, витамин E и витамин C са основни антиоксиданти, които предпазват еритроцитите от оксидативно увреждане. Те основно ограничават или спират образуването на телцата на Хайнц (денатуриран и нефункционален хемоглобин, клетките които ги съдържат, буквално изглеждат сякаш са „изпържени“) в еритроцитите при различни интоксикации: например с лук, чесън, парацетамол, пропиленгликол (срещан като екципиент в много хуманни медикаменти), както и при някои енвеномации, например ухапване от пепелянка.
По отношение хранене, обикновено препоръчваме лесносмилаема и богата на качествен белтък храна, защото костният мозък има нужда от аминокиселини, за да произвежда нови кръвни клетки както споменахме. Подходящи са тележки черен дроб (в умерени количества), сурови жълтъци от яйца, сьомга а от растителния аспект могат да се добавят листа от спанак и кейл (ако са добре сварени или по форма на пюре), боровинки и нахут също.
Така че храненето като профилактична мярка и като съпътстващ лечебен способ има голямо значение, особено при подрастващи животни или кучета на небалансирани домашни диети. Макар че хранителните дефицити не са най-честите причини за анемия при кучета, все пак както обясних, липсата на желязо, витамини от група B или белтъци могат да допринесат за развитието ѝ.
Моят съвет към читателите е да избягват екстремни или „модерни“ диети без консултация на първо място, защото с добро намерение могат неусетно да създадат сериозен хранителен дисбаланс.
Диагностика и лечение
Какви изследвания са необходими за поставяне на точна диагноза? Достатъчна ли е само пълната кръвна картина?
Д-р Амарантидис: Пълната кръвна картина е критично важна, но не е достатъчна. Тя само ни показва, че животното има различни отклонения в кръвните клетки, примерно: анемия, левкоцитоза, тромбоцитопения, но ние само може да предположим на какво се дължат без допълнителни диагностични методи. Обикновено комбинираме кръвната картина с биохимия, анализ на урината, изследване на кръвна натривка, тестове за инфекциозни заболявания, образна диагностика и при нужда, аспирациона биопсия и изследване на костен мозък. Както казвам на наши студенти, така и на клиентите ми: Всеки един пациент е индивидуален и за да се постигне точната диагноза, трябва наблюдаваната клиника и параклиника да бъдат интерпретирани на базата на добре извършения преглед и снемане на подробна анамнеза.
Кога се налага кръвопреливане при кучетата и колко сложна е тази процедура в България?
Д-р Амарантидис: Кръвопреливане се налага при тежки анемии където е известно, че пациентът няма да може да възстанови клетъчния си обем сам. Има различни критерии за да се определи дали пациентът се нуждае от спешно кръвопреливане, но по стандарт, процедурата се извършва ако се борим с остри анемии и пациента има хематокрит <20% или такива с хроничен характер когато пациента е с хематокрит <15%.
Състоянията, които най-често довеждат до решението да се извърши кръвопреливане са обилни кръвоизливи следствие на травми, проблеми със съсирването на кръвта и всички остри хемолитични процеси, независимо дали имат автоимуннен характер или не. В България възможностите за кръвопреливане на пациенти в клиниките се развиваха доста в последните 10 години, но за съжаление все още има предизвикателства и нерешими проблеми. Често собствениците са принудени да търсят донори в социалните мрежи поради липсата на кръвни банки в България, групирането на въпросните донори по кръвни групи също не се извършва навсякъде за съжаление поради факта, че тестовете са скъпи и не всяка клиника може да си позволи да ги поддържа.
Каква е прогнозата при хронична анемия? Може ли кучето да води качествен живот с това състояние?
Д-р Амарантидис: Прогнозата при такива животни е много вариабилна и зависи основно от първопричината на състоянието, степента на анемията, скоростта на развитие и това дали заболяването може да бъде контролирано или излекувано. Самата анемия не е диагноза както казахме и преди, затова две кучета с еднакъв хематокрит и еднаква диагноза могат да имат напълно различна прогноза.
При много пациенти, особено когато анемията се развива постепенно, организмът успява частично да се адаптира към по-ниските нива на еритроцити и хемоглобин. Те могат да живеят месеци или дори години с хронична анемия и да поддържат добро качество на живот, ако основното заболяване се контролира успешно.
При ХБН (Хронична Бъбречна Недостатъчност) например често се развива умерена нерегенеративна анемия поради намалената продукция на еритропоетин. При правилна терапия, хранителен режим и проследяване, такива пациенти спокойно могат да живеят сравнително дълго време. При кучета с хронифицирани векторно-преносими заболявания като ерлихиоза или лайшманиоза анемията може да персистира с месеци, но след като се приложи подходящата терапия се наблюдава стабилизиране и значително подобрение на клиничното състояние.
Каква е ролята на редовното обезпаразитяване в превенцията на анемията?
Д-р Амарантидис: Изключително важна мога да кажа, но в правилния контекст. Контролът на ендо и ектопаразитози е една от най-ефективните мерки за профилактика на сериозни паразитни болести като Бабезиоза, Дирофилариоза, Анкилостомоза, Унцинариоза и редица други, които често причиняват тежка анемия с различен характер. Редовното вътрешно и външно обезпаразитявание целогодишно минимизира до значителна степен вероятността да се заразят нашите домашни любимци от нещо потенциално фатално и не търпи отлагане или неглижиране.
Какъв е вашият съвет към стопаните, които забележат, че венците на кучето им са бледи?
Д-р Амарантидис: Никога не трябва да се подценява този признак. Това е сигнал, че животното има сериозен проблем с кръвта или кръвообращението му.
Винаги съветвам клиентите и студентите да потърсят ветеринарномедицинска помощ възможно най-бързо и да не стартират самолечения с хуманни препарати или добавки без да имат яснота за етиологията. В практиката си наблюдавам много често да се прилага желязо в инжекционна или перорална форма, и разбира се, тази практика може да не е от най-вредните в пръв поглед, но може да се окаже проблемна в последствие. А всъщност проблемът с прилагането на такива препарати идва от 3 различни гледни точки:
- Първо, излишъкът и натоварването на тялото с желязо не е безобиден, желязото може да раздразни стомашно-чревния тракт и да причини повръщане, диария, анорексия, освен това желязото също участва в метаболитни процеси свързани оксидативен стрес (за интересуващите, визирам конкретно един вид клетъчна смърт наречена Фероптоза) и при някои заболявания може допълнително да натовари организма.
- Второ, желязото пречи към усвояването и абсорбция на други медикаменти като например антибиотици и особено тези от групата на тетрациклини и флуорохинолони.
- Третият и последния аспект е че, когато стопаните започват самолечение у дома и губят ценно за тяхното животно време, недиагностицираната етиология за анемията прогресира, и особено, ако тя е свързана със състояния, които изискват спешна интервенция като вътрешни кръвоизливи, тогава тези 2-3 дни от прилагането на железни препарати могат да бъдат фатални.
Най-големият мит относно анемията при кучетата, с който сте се сблъсквал?
Д-р Амарантидис: Един от най-опасните митове/анекдоти, които съм чувал в моята практика до сега, и то главно от медицински лица (ветеринарни или хуманни лекари), е че щом кучето все още маха с опашката, храни се или изглежда сравнително добре, значи анемията не е сериозна и ще му мине. Истината е, че кучетата често прикриват слабостта си и могат да изглеждат сравнително стабилни при тежки състояния, дори и при открити и обилни кръвоизливи или при остри хемолизи с плашещо ниски хематокрити. В практиката съм виждал пациенти с хематокрити под 10-15%, които все още са енергични и имат желание да играят въпреки, че след 2-3 скока те колабират.
Вижте друга интересна статия в рубриката ни:
