Този влечугоподобен Captorhinus показва недвусмислено как ранните древни влечуги са започнали да дишат с целите си гърди, благодарение на мумифицираните останки, открити в пещера ( там е умрял завалията) преди цели 289 милиона години. Нефтът и минеларизираната подпочвена вода, проникнали в тялото му, са го мумифицирали и така са запазили меките тъкани като кожа, хрущяли и остатъци от протеини. Тези останки са помогнали да се разкрие как тези древни влечуги са почнали да дишат изцяло с гърдите си, което е поставило начинът на дишане, използван от съвременните влечуги, птици и бозайници.
Влечугите са еволюирали от амфибийноподобни предци някъде преди около 320 до 310 милиона години – не просто като са стъпили на брега, а като са оцелели на сушата постоянно, благодарение на еволюиращи адаптивни форми като твърдите черупки, защитаващи яйцата им. След това е последвало дишането. По-ранните методи на дишане при животните са били свързани с водата: земноводните, например, могат да дишат под вода чрез газообмен през влажната, пореста повърхност на кожата си; някои риби и акули дишат, като ритмично изпомпват вода през хрилете си.
Ранните земноводни са имали зачатъчни бели дробове, но са използвали други методи, за да изпомпват въздух в тях, като повдигане и спускане на челюстта. В определен момент ранните влечуги развиват нов дихателен апарат, който използва гръдните мускули, за да изпомпва въздух в белите дробове, което позволява на животните да останат постоянно на сушата. Това е същият тип апарат, който се използва от техните потомци – включително хората – днес. Но кога точно се е случила тази еволюционна адаптация в родословието на влечугите не е известно, не на последно място защото фосилизацията на меките тъкани, която би могла да даде представа за този преход, е изключително рядка.
За първи път учените са открили мека хрущялна тъкан (в жълто, на фона на целия скелет) от 289-милионната мумифицирана фосилия на Captorhinus. Тези тъкани са помогнали да се разкрие, че съществото е било способно да диша, като изпомпва гръдните си мускули – начинът на дишане, използван днес от съвременните влечуги, птици и бозайници.
Чрез специална техника ( неутронна компютърна томография), учените са успяли да разгледат тези вкаменени останки, без да нарушат целостта им.
Това, което е наистина вълнуващо в тези фосили, е, че е възможно да се види как частите се съединяват, за да образуват цялостен, гъвкав дихателен апарат – такъв, който изглежда ужасно познат,
казва Елизабет Брейнерд, биолог от Браунския университет, която реално не е участвала в проучването.
„Знаем, че гръдният кош и раменният пояс работят заедно за дишането при съвременните гущери“, казва Брейнерд. „Този фосил показва, че същият дихателен механизъм е бил възможен и при това древно влечуго.“
Източник: https://www.sciencenews.org/
