Здравей Диди, представи се на нашата аудитория!
Д-р Пукалска: Казвам се Диана Пукалска, но все още съм по-разпознаваема като Диди Люцканова. След като се омъжих, Люцканова се превърна в артистичен псевдоним :). Ветеринарен лекар съм по образование, но грумър по професия и призвание. От години се занимавам активно с професионален груминг, обучение на бъдещи грумъри и развитие на груминг културата в България. Управлявам собствен салон и участвам в различни професионални инициативи, свързани с обучението и етиката в бранша. За мен грумингът не е просто външен вид, а грижа за здравето, комфорта и спокойствието на животното.
С какво те спечели грумингът пред ветеринарната медицина?
Д-р Пукалска: Любовта към животните винаги е била водеща в живота ми и именно тя беше причината след училище да избера ветеринарната медицина. По онова време (2005г) грумингът в България почти не съществуваше като професия и за мен това беше най-естественият път. Още по време на следването си обаче започнах все повече да се интересувам от тази екзотична за времето си професия и постепенно осъзнах, че тази сфера ме привлича по различен начин.
Докато работех като ветеринарен лекар, паралелно продължавах да се обучавам и да практикувам груминг. С времето интересът ми прерасна в истинска страст. Харесваше ми не само естетическата страна на работата, а цялостният процес — общуването с животните, индивидуалният подход към всяко куче, изграждането на доверие и възможността чрез труда си да подобря както външния вид, така и комфорта и качеството на живот на любимците.
Имаше момент, в който осъзнах, че опитът да се разкъсвам между двете професии започва повече да ми пречи, отколкото да ми помага. Тогава трябваше да направя трудния избор и да реша кое ми носи повече удовлетворение и спокойствие. Избрах груминга и днес смятам, че това беше правилното решение.
Любовта към животните винаги е била водеща в живота ми и именно тя беше причината след училище да избера ветеринарната медицина.
Разбира се, ветеринарната медицина остава изключително важна част от мен и до днес. Медицинските знания ми помагат ежедневно — както при работата с по-възрастни или проблемни животни, така и при разпознаването на кожни, двигателни или други здравословни проблеми, които понякога стопаните дори не са забелязали. В този смисъл смятам, че двете професии не се изключват, а напротив — много успешно се допълват.
Смяташ ли, че ветеринарните лекари са достатъчно запознати с работата на грумърите?
Д-р Пукалска: Все повече колеги проявяват интерес и разбират колко важна е ролята на груминга за профилактиката и доброто състояние на животните. Имам немалко завършили школата ми курсисти-ветеринарни лекари. Някои от тях се пренасочиха изцяло като мен, други все още търсят баланса между професиите, а трети събраха знания достатъчни за да могат да преценят, че тази работа е извън стандартната им практика и предпочитат да изпратят животинчето на грумър. Все още обаче има какво да се подобрява по отношение на комуникацията между двете професии. Истината е, че когато ветеринарният лекар и грумърът работят в синхрон, това е огромен плюс за пациента.
Докато работех като ветеринарен лекар, паралелно продължавах да се обучавам и да практикувам груминг. С времето интересът ми прерасна в истинска страст.
Кое е твоето любимо направление в груминга?
Д-р Пукалска: Най-близко до мен е работата с породи, които изискват хенд стрипинг — техника, при която косъмът се отстранява ръчно, вместо козината да се подстригва с машинка. Това не се прави при всички породи, а само при твърдокосместите като шнауцери, фокстериери, джак ръсел териери, уестита и други. Техниката изисква не само добра подготовка и прецизност, но и много добро познаване на структурата и циклите на козината. Различните породи и различните типове козина изискват различен подход. Именно това прави хенд стрипинга толкова интересен и предизвикателен за мен.
В интернет често се появяват обвинения, че грумърите използват упойващи средства по време на работа. Как би коментирала това като ветеринар и грумър?
Д-р Пукалска: Това е тема, по която много лесно се създават спекулации. Истината е, че използването на упойващи или седативни медикаменти без медицинска необходимост и без ветеринарен контрол е абсолютно недопустимо, дори е забранено от закона. Грумърът работи с търпение, подход и разбиране на поведението на животното, а не чрез медикаменти.
Освен това, чисто практически, едно упоено животно няма как безопасно да премине стандартна груминг процедура. За да бъде направена симетрична и качествена прическа, кучето трябва да стои изправено и да може да пази баланс. По време на къпане пък съществува реален риск от попадане на вода в носа и дихателните пътища, ако животното е под седация. Именно затова подобни твърдения често са несъстоятелни от практическа гледна точка.
Най-близко до мен е работата с породи, които изискват хенд стрипинг — техника, при която косъмът се отстранява ръчно, вместо козината да се подстригва с машинка.
Много хора се изненадват колко различно може да се държи едно куче при различни хора. Понякога просто грумъра и животното успяват да „се усетят“ и да изградят доверие помежду си. Ималa съм случаи, макар и не много често, в които стопани са убедени, че кучето им е невъзможно за работа, а при правилен подход то стои спокойно и позволява процедурите без проблем.
Разбира се, има отделни случаи на тежко болни, силно травмирани или панически животни, при които ветеринарен лекар може да прецени необходимостта от медицинска намеса, но това няма общо с рутинния груминг. Най-важното е стопаните да избират внимателно на кого се доверяват и да търсят професионалисти, които работят най-вече в името на благото на животното.
Какви са най-честите проблеми, които срещаш като грумър?
Д-р Пукалска: Много често проблемът е липсата на ранно привикване на кучето към груминг процедури. Истината е, че привикването е споделена отговорност — започва още при развъдника или мястото, където е отгледано кученцето, продължава у дома при стопанина и чак след това идва ролята на грумъра. Колкото по-рано кучето свикне с ресане, сушене и работа на маса, толкова по-спокойно и безопасно протичат процедурите.
Понякога стопаните очакват куче без никакви изградени навици да стои спокойно още при първото посещение, а когато това не се случи, грумърът бива обвинен в причиняване на стрес. Истината е, че добрият грумър може много да помогне, но не може напълно да замести ранното привикване и възпитание у дома. Най-добрите резултати се получават, когато стопанин, куче и грумър работят като екип.
Често срещан проблем, особено в преходните сезони, е и силно сплъстената козина, която освен естетически е и сериозен здравословен проблем. Понякога стопаните подценяват домашната поддръжка и очакват чудеса за един ден, а добрата козина изисква постоянна грижа между посещенията в салона.
Колкото по-рано кучето свикне с ресане, сушене и работа на маса, толкова по-спокойно и безопасно протичат процедурите.
Проблем е и разминаването между очакванията на стопаните и реалните възможности на козината на конкретното куче. Понякога хората виждат изложбени снимки или добре поддържани представители на дадена порода и очакват същия резултат и при своя любимец, без да отчитат, че структурата и качеството на козината са в голяма степен генетично заложени или изискват много допълнителни усилия вкъщи.
В моето поле на експертиза – твърдокосместите породи, темата с генетиката е много актуална. Много стопани са прочели, че тези кучета се стрипват и не трябва да се подстригват с машинка, което по принцип е вярно. Но има кучета, които въпреки породата си просто нямат подходяща козина за правилен хенд стрипинг. В такива случаи настояването процедурата да се прави на всяка цена не води до по-добър резултат, а често само причинява ненужен дискомфорт за животното.
Понякога за стопаните е трудно да приемат, че информацията от интернет, социалните мрежи или разговорите „по градинките“ не винаги може да се приложи едно към едно към собственото им куче. Истината е, че в груминга, както и във всяка друга специалност, практическата работа с голям брой животни дава много по-реална представа за възможностите и ограниченията на различните типове козина. Именно затова добрата комуникация и доверието между стопанин и специалист са толкова важни.
Работа с трудни и агресивни животни – докъде трябва да стигат усилията на грумъра?
Д-р Пукалска: Безопасността винаги трябва да бъде на първо място — както за животното, така и за човека. Има ситуации, в които с правилен подход, спокойствие и време можем да спечелим доверието на кучето. Но има и случаи, в които прекомерният стрес или агресията са знак, че процедурата трябва да бъде прекратена или да се потърси съдействие от ветеринарен лекар и поведенчески специалист.
Не смятам, че един грумър трябва да „доказва“ способностите си чрез рисковани ситуации. Професионализмът понякога означава да знаеш кога да спреш.
Знаем, че имаш и школа за обучение по груминг. Кои са основните принципи в обучението ти?
Д-р Пукалска: За мен най-важното е курсистите още от самото начало да изградят правилно отношение към животното. Нашите обучения са много силно практически насочени, курсистите ни работят ежедневно с кучета модели от различни породи. И въпреки това бих акцентирала на това, че техниката може да се научи с практика (понякога повече от стандартната 😉 ), но спокойствието, търпението и уважението към кучето са основата на професията и човек трябва да ги притежава още преди да се запише на курс. Обръщам много голямо внимание на факта, че „ много обичам кучета“, НЕ е равно на „работя много добре с кучета“.
Държа обучението да бъде максимално реалистично и практически насочено — с внимание към безопасността, хигиената, комуникацията със стопаните и правилната организация на работа в салонна среда.
Освен чисто техническите умения, за мен е много важно курсистите да развият и правилен професионален начин на мислене. Опитвам се да им покажа, че в тази професия човек никога не спира да се учи. Няма момент, в който вече „знаеш всичко“. Добрият грумър трябва постоянно да надгражда уменията си, да умее реалистично да преценява възможностите си и винаги да търси развитие.
Нашите обучения са много силно практически насочени, курсистите ни работят ежедневно с кучета модели от различни породи.
Старая се да отварям максимално много врати пред курсистите си. Свързвам ги с колеги, дистрибутори, обучителни платформи и професионални събития, споделям практическия си опит и всички малки неща, които съм научила през годините — често по трудния начин. Ако мога да им спестя години лутане и грешки, значи обучението ми има смисъл.
Можеш ли да споделиш заболяванията, които стопаните задължително трябва да съобщят на грумъра преди процедурите?
Д-р Пукалска: Да, това е изключително важно. Грумърът трябва да бъде информиран за всяко заболяване или състояние, което може да повлияе на безопасността и комфорта на животното по време на процедурата.
Особено важно е да се споделят:
- сърдечни заболявания;
- епилепсия и неврологични проблеми;
- ставни и гръбначни заболявания;
- алергии и кожни проблеми;
- проблеми със зрението или слуха;
- склонност към паника или агресия;
- скорошни операции или травми;
- възрастови и хронични заболявания.
Тази информация помага грумърът да адаптира подхода си и да избегне излишен стрес или риск за животното.
Кое е следващото предизвикателство в груминга, което искаш да постигнеш?
Д-р Пукалска: Искам да продължа да развивам обучителната си дейност и да допринасям за повишаването на професионалното ниво на груминга в България. За мен е важно както начинаещите, така и вече работещите грумъри да имат достъп до качествени обучения, нови техники и възможности за развитие.
Смятам, че българската груминг общност има много потенциал и ми се иска все повече колеги да обменят опит, знания и идеи помежду си. Вярвам, че когато професионалистите се развиват заедно, това помага и за по-доброто представяне на българския груминг на международно ниво.
Разбира се, продължавам и собственото си обучение чрез международни семинари, специализации и срещи с утвърдени професионалисти от различни държави.
Едно пожелание към нашите читатели за финал.
Д-р Пукалска: Пожелавам на всички стопани да изпитват същото спокойствие и удовлетворение от общуването с грумъра на своя любимец, каквото изпитват и от времето, прекарано със самия любимец. А на колегите в бранша — никога да не губят желанието си да се развиват и да работят с отношение, защото животните винаги усещат кога срещу себе си имат човек, който истински ги разбира.
Вижте и нашата нова тема в рубриката „Клуб Здраве“:
