Здравейте! Благодарим Ви, че сте наш гост! Моля представете се на нашите читатели- Вашето име, каква е вашата тясна специалност, от колко години практикувате и в коя клиника?
Д-р Стефанова: Здравейте! Казвам се д-р Моника Стефанова и съм практикуващ ветеринарен лекар с над 15 години опит.
През 2017 г. придобих следдипломна специализация по ветеринарномедицинска дерматология към Тракийски университет – гр. Стара Загора. Професионалният ми интерес е насочен към диагностиката и лечението на дерматологичните заболявания при животните. В работата си се стремя към индивидуален подход, спокойствие за пациента и прилагане на съвременни и ефективни методи на лечение. В момента работя във Ветеринарна клиника „Лозенец“, гр. София.
Алергия срещу Непоносимост – Голямото объркване
Д-р Стефанова, често използваме думите „алергия“ и „непоносимост“ като синоними. Каква е биологичната разлика между двете и защо е важно да ги различаваме?
Д-р Стефанова: Тъй като често алергиите и непоносимостите при кучета се бъркат, но са различни състояния, ще си позволя първо да дам медицинските определения, а после да ги обясня и малко по- достъпно.
Алергия:
„Хранителната алергия представлява имунологично медиирана реакция към хранителни антигени, най-често протеини“ (Hand et al., Small Animal Clinical Nutrition).
Непоносимост:
„Хранителната непоносимост е неимунологична реакция към храна, свързана с нарушения в храносмилането или метаболизма“ (Hand et al., Small Animal Clinical Nutrition).
Или иначе казано:
Алергията означава, че имунната система на кучето реагира прекалено силно на нещо, което по принцип не е опасно – например храна, прах или полени.
Представете си, че тялото „се паникьосва“ без причина и започва да се защитава.
Как изглежда това:
- кучето се чеше постоянно
- ближе си лапите
- има зачервена кожа или обрив
- често прави ушни инфекции
И най-важното: това е реакция на имунната система.
Непоносимостта означава, че стомахът на кучето не понася определена храна, не я усвоява правилно или има недостиг на ензими, но без участие на имунната система.
Тук няма „паника“ – просто организмът не може да смели или обработи храната добре.
Как изглежда това:
- разстройство (диария)
- повръщане
- газове и подут корем
- чувствителен стомах
Най-важното: това е храносмилателен проблем, не имунен.
Имунният отговор: Какво точно се случва в тялото на кучето или котката, когато имунната система реши, че даден протеин (например пилешкото) е „враг“? Няколко стъпки имаме:
Първа среща с „врага“ (сенсибилизация): Кучето изяжда нещо (например пилешко). Това е една напълно нормална храна, но при някои животни- имунната система погрешно го разпознава като опасност. След това започва да „запомня“ този протеин.
Следващата стъпка на органзима е да си създаде нещо като „алармена система“: Организмът започва да произвежда специални антитела (най-често IgE). Тези антитела се „закачат“ за клетки, наречени мастоцити (клетки в кожата, ушите, червата). Все едно кучето вече си има аларма срещу опасността.
Следваща среща – реакцията избухва– Когато кучето отново яде същия протеин:
- алергенът се свързва с IgE
- мастоцитите се „активират“
- освобождават вещества като хистамин
Хистаминът е вещество, което тялото произвежда и използва като „сигнал за тревога“. Когато имунната система засече нещо „опасно“ (например алерген), тя освобождава хистамин, за да започне защитна реакция.Това е моментът, в който започват симптомите.
Какво причинява хистаминът?
Хистаминът и други вещества водят до: възпаление, силен сърбеж, зачервяване, подуване,ушни проблеми, понякога и чревни симптоми. Затова кучето се чеше, ближе лапите или има обриви. Хистаминът е като аларма в къщата: засича „натрапник“ -включва сирената-вика „помощ“ (възпаление).
Проблемът при алергия е, че алармата се включва без истинска опасност. Най-просто казано- имунната система „вижда“ нормална храна, мисли, че е опасна, включва аларма и причинява възпаление в тялото.
Важно уточнение: Това в повечето случаи не се случва веднага от първото ядене — нужно е време, за да се „обучи“ имунната система да реагира така.
Вярно ли е, че хранителната алергия може да се появи внезапно при животно, което е яло една и съща храна с години, или това е проблем само на подрастващите?
Д-р Стефанова: Да — напълно възможно е хранителна алергия да се появи „внезапно“, дори при куче или котка, които са яли една и съща храна с години.
Това не е проблем само на подрастващите. И както вече обяснихме механизмът – имунната система се „обучава“ с времето да разпознава даден протеин като враг. Това може да отнеме месеци или години и когато прагът се достигне → симптомите започват. Затова стопаните често казват: „Но той винаги е ял тази храна! Или „Той си яде това от бебе и никога не е имал проблеми “
- Животното яде даден протеин (напр. пилешко) дълго време
- Имунната система постепенно развива чувствителност
- В един момент започва реакция → сърбеж, обриви, ушни проблеми
Това се нарича сенсибилизация (натрупване на чувствителност).
Най-често срещаната възраст е: средно: 2 – 6 години .Но реално може да варира много. Често първите симптоми се появяват в млада възраст (1–4 години) .Около 1/3 от случаите започват още прeди 1 година.
Според ветеринарни източници: около 30–33% от случаите започват преди 1 година, а в някои анализи: 22% започват преди 6 месеца, до 38% започват преди 12 месеца.
Симптомите – Повече от просто стомашен проблем
Защо при животните хранителната алергия се проявява най-често чрез кожата и ушите, а не само чрез стомашно-чревни разстройства?
Д-р Стефанова: Много стопани мислят, че хранителната алергия при кучета и котки означава само разстройство или повръщане.
Истината е, че в повечето случаи основните симптоми са кожни.
Най-честите признаци: постоянно чесане, близане и гризане на лапите, зачервена кожа, обриви, ранички, загуба козина на определени места.
Уши (много типично!) -чести ушни инфекции, зачервяване и миризма, тръскане на главата, повтарящи се ушни проблеми често са „скрит знак“ за алергия.
В практиката много често се сблъсквам с едно и също недоразумение – когато стане дума за хранителна алергия, повечето стопани очакват да видят стомашни проблеми. Истината обаче е, че в голяма част от случаите алергията се проявява по съвсем различен начин.
Един от най-честите сценарии е рецидивиращият проблем с ушите. Когато препоръчвам да се обмисли алергия като основна причина, реакцията почти винаги е изненада. Следват дълги разговори и обяснения, че повтарящите се ушни инфекции рядко са самостоятелен проблем, а по-скоро симптом на нещо по-дълбоко – най-често алергичен процес.
Сходна е ситуацията и с близането на лапите. Много рядко стопаните сами съобщават за това като проблем. Най-често го споменават едва след целенасочен въпрос, и то с уточнението: „Ами ближе ги, но той така си прави – просто се почиства.“ В действителност, в повечето случаи това не е нормално поведение, а признак на сърбеж и дискомфорт. Кучето няма как да каже, че го сърби – то го показва чрез поведението си. А постоянното близане на лапите е един от най-типичните начини това да се случи.
Особено важно е да се подчертае, че при някои пациенти това може да бъде единственият симптом. Без обриви, без стомашни проблеми, без други очевидни признаци – само упорито близане или повтарящи се ушни инфекции. Точно тези случаи са и най-лесни за подценяване, защото изглеждат „нормални“ за стопанина. Но в действителност често става дума за ранен или единствен израз на алергия.
Затова, когато виждаме хронични ушни проблеми или постоянно близане на лапите, е важно да не се фокусираме само върху симптома, а да търсим причината. А много често тази причина се оказва именно алергия.
Анална област- сърбеж около ануса , „влачене“ по пода, също могат да са симптом на алергия.
Разбира се често има и стомашни симптоми- диария, повръщане, газове, къркорене на корема. Често в стопаните възника и въпроса за кожата като индикатор: Защо при животните хранителната алергия се проявява най-често чрез кожата и ушите, а не само чрез стомашно-чревни разстройства?
Кожата е „огледало“ на имунната система
Кожата не е просто покритие – тя е активен имунен орган. В нея има голям брой клетки на имунната система (включително мастоцити), които реагират при контакт с алергени. Когато организмът разпознае даден хранителен протеин като „враг“, реакцията не остава само в червата.Тя се разпространява системно и много често се проявява именно в кожата.
Хроничните отити: Колко често повтарящите се ушни инфекции са всъщност симптом на недиагностицирана хранителна алергия?
Д-р Стефанова: Ушите са част от кожата. Вътрешността на ушния канал е покрита с кожа, богата на жлези. Когато има алергия, възпалението засяга и тази зона. Затова: повтарящите се ушни инфекции, зачервяване и сърбеж в ушите много често са алергичен симптом, а не самостоятелно заболяване.
Лапите от своя страна са изложени на: механично натоварване, влага , контакт с околната среда. Кожата там е чувствителна и реагира лесно на възпаление. При сърбеж кучето започва да ближе – и това става видимият симптом.
Защо не винаги има стомашни симптоми:
Червата също участват в имунния отговор, но имат по-добри механизми за „толеранс“ към храната и могат да „поемат“ реакцията без явни симптоми. Затова диария и повръщане се срещат, но не са задължителни! В много случаи хранителната алергията се проявява само чрез кожата.
Локация на сърбежа: Има ли специфични места по тялото (лапи, подмишници, муцуна), които ни насочват, че проблемът е в паничката, а не в бълхите или околната среда?
Д-р Стефанова: Да, има „типични“ места… но няма място, което със сигурност да докаже хранителна алергия. Локацията може да насочи, но не и да постави диагноза сама по себе си.
Зони, които често виждаме при хранителна алергия
По клиничен опит и данни:
- лапи – близане, гризане, зачервяване между пръстите
- уши – повтарящи се отити
- муцуна и около очите – търкане, сърбеж
- подмишници и слабини – зачервяване, обриви
- около ануса – сърбеж, „влачене“
Особено подозрително е, когато: сърбежът е в повече от една зона и е целогодишен.
Хроничните отити както вече ги споменахме- до 80% от кучетата с алергични заболявания (вкл. хранителна алергия и атопия) развиват отит ( възпаление на ушите) в даден момент при част от пациентите (около 20–30%) ушният проблем може да бъде първи или дори единствен симптом!
Класическият сценарий:
- Кучето прави отит
- Лекуваме локално → оправя се
- След време → пак отит
- Повтаря се цикълът без да се търси основната причина
Важно е да се подчертае, че не всеки отит е резултат от алергия. В практиката има множество причини за ушни инфекции – от паразити до анатомични особености. Но когато един пациент се връща с едно и също оплакване трети или четвърти път, картината започва да се променя. В такива случаи подходът също трябва да се промени.
Вместо да се фокусираме единствено върху локалното лечение, е необходимо да започнем да търсим по-дълбока причина. Това включва по-детайлен разговор със стопанина – има ли други симптоми, дори и привидно несвързани; има ли близане на лапите; има ли кожен сърбеж; има ли промяна в диетата или хранителни навици. Често именно в тези детайли се крие отговорът.
С времето се изгражда едно клинично усещане – кога един отит е „просто отит“ и кога е част от по-голям проблем. И макар че не всяка повтаряща се ушна инфекция означава алергия, при такива случаи винаги е разумно да повишим вниманието си. Защото рискът не е в това да проверим и да не открием нищо. Рискът е да не проверим – и да пропуснем нещо съществено.
Капанът на етикетите и скритите съставки
На лицевата страна на чувала често пише „С агнешко“, но в състава на гърба първата съставка е „пилешко брашно“ или „животински мазнини“. Д-р Стефанова, как стопаните да четат правилно етикетите и за кои „скрити“ съставки трябва да внимават, ако кучето им е алергично?
Д-р Стефанова: Това е една от любимите ми теми. Повече от 10 години съм работила с едни от водещите брандове за храни за домашни любимци и именно там натрупах най-ценния си опит – не само в това какво съдържа една храна, а как се представя тя на етикета.
С времето започваш да виждаш разликата между маркетинг и реалност. Да разбираш „тънкия шрифт“. Да разпознаваш къде най-често се греши и кои детайли остават скрити за стопаните. Термини като „хипоалергенна“, „монопротеин“, „хидролизиран протеин“, „екзотичен протеин“ звучат убедително и често насочват избора. Но истината е, че зад тях стоят много нюанси – както в значението, така и в това как законодателството позволява те да бъдат използвани върху опаковката. И именно тук идва трудността.
Защото дори за хора като нас, които ежедневно работим с тези продукти, понякога не е лесно да се ориентираме. А за стопаните – при огромното разнообразие на пазара – задачата става още по-предизвикателна. Затова често казвам на стопаните:„Нека да разгледаме храната заедно.“ Моето мото е : няма най-добра храна, има най-добра за конкретния пациент и за мен е много важно избора да е строго индивидуален. Да прочетем състава внимателно. Да обсъдим какво реално съдържа. И най-важното – дали е подходяща за конкретното животно, а не просто дали звучи добре на етикета. Защото правилният избор не започва от предната страна на чувала, а от разбирането на това, което стои зад него.
Това е тема, в която почти винаги има разминаване между очакванията на стопанина и реалността в купичката. На лицевата страна пише „с агнешко“, „с патица“, „hypoallergenic“ — но истината винаги е на гърба, в списъка със съставките.
Как да четем етикета (най-важното правило)- Съставките са подредени по количество (от най-много към най-малко). Това означава: първите 2–3 съставки са реално основата на храната, всичко след това е в по-малки количества. Ако пише: „агнешко“ отпред, но отзад първо е „пилешко брашно“ , реално храната е предимно пилешка.
„Скрити“ съставки, за които да внимаваме:
Пилешко (най-често срещаният проблем-пилешко брашно , пилешки протеин , дори малки количества могат да поддържат реакцията).
Неясни източници („животински“)
- „животински протеин“
- „животински мазнини“
- „месо и животински деривати“
Tук не знаем какво точно съдържа, може да включва смес от различни протеини.
Добавки и „скрити“ източници: яйца , млечни продукти , соя, пшеница също могат да са проблем при чувствителни животни
Какво да търси стопанинът:
Ясно посочен един източник на протеин- когато пациента е на монопротеинна диета
(напр. „агнешко месо“, не „животински протеин“).
Кратък и ясен състав- Без „изненади“ в средата на списъка.
Интересното е, че при храните за домашни любимци правилата за етикетиране позволяват отпред да се акцентира върху определена съставка („с агне“, „с телешко“, „със сьомга“), дори когато в рецептата има и други животински протеини.
В European Pet Food Industry Federation (FEDIAF) и европейските правила има различни категории обозначения, например:
- „с агне“
- „богато на агне“
- „агне“
- „само агне“-и те не означават едно и също.
Например: „С агне“-може да означава сравнително малък процент агнешко в рецептата и паралелно вътре да има:
- пиле
- пуйка
- животински протеин
- яйца и др.
„Само агне“ / single protein е много по-строго твърдение, но дори тогава трябва да се чете внимателно състава.
Защо това е проблем при алергични кучета? Защото: собственикът вижда „агне“ и логично приема “няма пиле”. Но реално може да има пилешки съставки или следи.
Има и друго важно! Понякога, дори когато рецептата е формулирана без пиле, може да има:
- кръстосано замърсяване в производството.
Това е една от причините ветеринарните хипоалергенни диети да са по-стриктно контролирани.
Най-честата грешка! „Смених храната с агнешко, но няма ефект.“ Когато погледнем етикета: храната всъщност съдържа пилешко или смесени протеини и алергията продължава.
За това казвам винаги на стопаните : „Предната страна на чувала е реклама. Задната страна е истината.“
Наясно съм колко е досадно, но за алергичните пациенти е изключително важно. Буквално трябва да четем всяка съставка в готовите диети, защото много неща са стандартни, разрешени и нормални за животните, но не и за алергичните такива. Ако някъде имате съмнение винаги е по-добре да обсъдите с ветеринарния лекар, защото избора на храни на пазара е огромен и човек наистина трудно се ориентира кое е подходящо, а както казах всичко е много индивидуално.
Крос-контаминация: Има ли риск в обикновените храни да попаднат следи от други протеини по време на производството и това ли е причината лечебните (дерматологични) диети да са толкова по-скъпи?
Д-р Стефанова: Това е тема, която рядко се обсъжда със стопаните, но е изключително важна — особено при пациенти с доказана или подозирана хранителна алергия.
Какво означава крос-контаминация?
Това е неволно попадане на следи от друг протеин в храната по време на производството.
Пример: произвежда се храна с пилешко, след това — храна с агнешко на същата линия и дори при почистване, могат да останат микроскопични остатъци
Защо това има значение:
За здраво животно:
- ❌ няма значение
Но за алергично:
- ❗ дори минимално количество може да поддържа реакцията
И стопанинът остава с впечатление, че: „Диетата не работи“.
- За това и лечебните диети са по -разлини и за съжаление респективно и по-скъпи, защотото се контролира много строго производствения процес – използват се отделни линии или стриктно почистване, проследимост на суровините, контрол на съставките, избягване на „смесени“ протеини, ясна формула без вариации, проверка за наличие на други протеини, контрол на всяка стъпка, по-скъпи суровини и лабораторни тестове. А тези неща са много важни, когато говорим за алергични пациенти.
Специални технологии:
- хидролизирани протеини
- нови (екзотични) източници
Най-честото недоразумение:
„Ще взема просто храна с агнешко от магазина.“, но тя може да съдържа следи от пилешко, може да има смесени протеини, няма гаранция за чистота. При съмнение за хранителна алергия:
- обикновените храни често не са достатъчно надеждни
- крос-контаминацията е реален фактор
„Дори когато на етикета пише един протеин, в производството може да има следи от други.
При алергичните пациенти това понякога е достатъчно, за да поддържа проблема.“ Това е и причината ветеринарните лекари да предпочитаме специализираните диети при пациенти с алергия.
Често обаче, когато препоръчаме специализирана ветеринарна диета, стопаните остават с усещането, че това е въпрос на търговски избор — че просто насочваме към определен продукт. Истината е съвсем различна.
В моята практика винаги се опитвам да обясня, че причината да настояваме за медицински (дерматологични) диети не е свързана с личен интерес, а с контрола върху това какво реално получава пациента.
Имам дългогодишен опит с храните за домашни любимци и производствения процес, и именно той ми е показал колко лесно може да се подцени един ключов фактор – крос-контаминацията. Това, което за едно здраво животно няма значение, при алергичен пациент може да бъде причината терапията да не работи.
Затова тези диети се наричат „медицински“ — не като маркетинг, а защото зад тях стоят тези неща, които вече изброихме. И именно това ги прави част от лечението, а не просто избор на храна.
Често казвам на стопаните нещо много важно: „За мен няма значение коя точно от обсъжданите подходящи диети ще изберете, нито откъде ще я закупите.“
Има значение едно —да бъде наистина специализирана и контролирана диета, защото при алергичните пациенти компромисите, особено по отношение на контаминацията, често водят до липса на резултат. В крайна сметка, целта не е да продадем продукт. Целта е да дадем шанс на пациента да се подобри.
Златният стандарт в диагностиката
Елиминационната диета: Много стопани искат бърз кръвен тест, но лекарите често настоявате за 8-12 седмици строга диета. Защо тя остава „златният стандарт“? И какво мислите за кръвните тестове за хранителните алергии и можем ли да им се доверим напълно при избора на меню?
Д-р Стефанова: Това е един от най-честите въпроси, които чувам в клиника :
„Не може ли просто да направим тест и да видим към какво е алергичен?“. Краткият отговор е можем, но за хранителна алергия – не е достатъчно надеждно. И обяснявам веднага къде е капана. Има един термин крос – реакция. Крос-реакция означава, че имунната система реагира не само към един конкретен алерген, а и към други, които приличат на него.
Крос-реакциите имат голямо значение и са една от основните причини кръвните тестове да са ненадеждни при хранителна алергия. Кръвните тестове търсят антитела (най-често IgE) срещу различни протеини. Проблемът е, че антителата могат да се свързват с подобни протеини, не само с „истинския“ причинител. Това води до: фалшиво положителни резултати, дълъг списък с „алергии“, които реално не са клинично значими.
- положителен за пиле
- положителен за пуйка
- положителен за патица
- положителен за говеждо
Стопанинът остава с впечатление: „Кучето е алергично към всичко“. А реално може да има 1–2 истински проблема , останалото е крос-реакция в теста.
Защо това е толкова подвеждащо?!
- тестът показва имунна реактивност, не непременно клинична алергия
- не казва дали храната ще предизвика симптоми
- не отчита прага на реакция
Защо диетата остава по-надеждна!
Елиминационната диета:
- тества реалната реакция на организма
- не се влияе от крос-реакции в лаборатория
- дава ясен клиничен отговор
„Тестът може да покаже към какво организмът реагира на хартия, но само диетата показва към какво реагира в реалния живот.“ Крос-реакциите: са чести в кръвните тестове, създават фалшиви резултати, правят тестовете трудни за интерпретация. Затова: те не могат да заменят елиминационната диета.
Индивидуалният подход: защо няма „универсално решение“?
Едно от най-важните неща, които се опитвам да обясня на стопаните, е, че няма два еднакви пациента. През годините съм работила със стотици случаи на хранителни алергии и мога спокойно да кажа, че при всеки пътят до решение е бил различен. Няма формула, която да работи еднакво добре за всички. Понякога една диета дава бърз и ясен резултат. В други случаи се налага време, проби, грешки и много търпение. Именно затова често се шегувам със стопаните:
„Пациентът не е пералня – не можем просто да сменим една част и всичко да се оправи.“
Живият организъм е сложна система, а когато става дума за алергии, тази сложност се усеща още по-силно. Реакциите са индивидуални, динамични и понякога непредвидими. Затова подходът трябва да бъде:
- внимателен
- последователен
- търпелив
И най-вече – съобразен с конкретното животно. Защото успехът при тези пациенти не идва от бързото решение, а от правилния процес.
Относно доверието в кръвните тестове за хранителни алергии, моето професионално мнение е:
Не — не можем да се доверим напълно на кръвните тестове при хранителни алергии. Подчертавам дебело,че това се отнася само за хранителни алергии! И винаги го казвам на стопаните, въпреки,че често пускаме такива в една от водещите лаборатории в Германия. Обяснявам, къде може да бъдем подведени и им казвам, че никога не можем да се доверим на 100 % .
Къде е основният проблем?!
Кръвният тест измерва: имунна реактивност (антитела). Но това НЕ е същото като: реална алергия със симптоми.
Ролята на крос-реакциите:
Точно тук идва и темата, която обсъдихме:
- антителата могат да реагират на подобни протеини
- тестът отчита това като „алергия“
Резултат:
- дълъг списък с „проблемни“ храни
- често без клинично значение
И винаги като разкажа тези неща възниква въпроса : Има ли изобщо полза от тези тестове? Да, и за това ги ползвам, често, разбира се със следното пояснение:
- по-полезни са при алергии към околната среда
- могат да помогнат какво НЕ е проблем (при отрицателни резултати)
- Но за хранителни алергии: не трябва да се използват като основа за избор на диета
Елиминационната диета: тества реалната реакция на организма , не се влияе от лабораторни „шумове“ , дава клиничен отговор , затова остава „златен стандарт“ „Кръвният тест може да ни даде насока, но не може да ни даде сигурен отговор. Истинският тест е как реагира самото животно.“ Кръвните тестове могат да бъдат ориентир.
В Заключение : Елиминационната диета – „златен стандарт“, но с едно важно „но“- Тя изисква време. И то не малко. Колко дълго всъщност продължава?
В практиката:
- минимум: 8 седмици
- по-често: 10–12 седмици
И това е при стриктно спазване без компромиси!!!
Един много чест разговор, който водим със стопаните е : „Мина един месец и няма промяна…“ Истината е, че за 1 месец често е твърде рано, кожата се възстановява бавно, възпалението има „инерция“ . Подобрението може да започне по-рано, но стабилен резултат се оценява след пълния период. Защо отнема толкова време- кожата трябва да се ‘обнови’’, имунната система да се „успокои“ , вторичните инфекции да отзвучат и това не става за дни. Проблемът е, че елиминационата диета често може да се провали и не е защото не работи, а защото: дават се лакомства „само малко“, някой в семейството дава друга храна, има достъп до друга храна навън, използва се неподходяща диета и резултатът се компрометира!!!
Най-важното, което държа да разберат стопаните:
Елиминационната диета не е кратък тест или „проба за месец“. Тя е процес, който изисква време, стриктност и търпение.
„Ако правим диетата един месец, всъщност не я правим. За да има смисъл, трябва да ѝ дадем достатъчно време да покаже резултат.“ Най-просто казано:
✔ златен стандарт
❗ но бавен процес
❗ изисква дисциплина
Търпението – най-трудната част от лечението!
Истината е, че едно от нещата, които най-много изтощават дерматолозите – и често пречат да си свършим работата както трябва – е липсата на търпение в този процес. Много често още на третата седмица започват обажданията: „Няма подобрение“, „Не работи“, „Да сменим ли нещо?“ И това е напълно разбираемо – когато животното страда, стопанина иска бързо решение. Но при алергиите такова рядко съществува.
Елиминационната диета не е метод, който дава резултат за 2–3 седмици. Когато прекъснем процеса твърде рано или започнем да го променяме, реално никога не му даваме шанс да проработи. В тези моменти често се стига до едно погрешно заключение: че сме на грешен път. А всъщност проблемът не е в подхода, а в това, че не му е дадено достатъчно време. И тук идва още един усложняващ фактор. Много от алергичните пациенти не са „само“ с хранителна алергия. Често има комбинация от хранителна алергия и алергия към околната среда.
И тогава картината става значително по-сложна. Дори когато диетата е правилна и работи, може: да има остатъчен сърбеж, да няма пълно изчистване на симптомите и не защото диетата не действа, а защото има и втори фактор.
Къде е истинското предизвикателство:
Именно тук нашата работа става най-трудна: да разграничим какво идва от храната; какво – от околната среда и как да комбинираме подходите. Това вече не е просто диета. Това е комплексен дерматологичен случай.
Най-важното послание:
Липсата на бърз резултат е различно от грешен подход! Често означава, че процесът още не е завършен или че има повече от един фактор. „Понякога вървим в правилната посока, но още не сме стигнали достатъчно далеч, за да видим резултата.“ И както казах, често алергичния пациент е алергичен не само към храни, но пък за сметка на това при външните алергени тестовете имат смисъл.
При алергии към околната среда (полени, акари, плесени) тестовете имат реална диагностична стойност и освен това могат да бъдат основа за терапия. Има една терапия, която лично аз ползвам доста, разбира се и тук резултата е индивидуален , но това е така наречения ASIT .
ASIT (алерген-специфична имунотерапия):
Това е единственият метод, който: не просто контролира симптомите а „преобучава“ имунната система. Как работи:
Дават се малки, контролирани количества от алергена, постепенно организмът свиква и реакцията отслабва.
ASIT работи при:
- алергии към околната среда
❌ не работи при:
- хранителни алергии
Храна → диета (златен стандарт)
Околна среда → тестове + ASIT
При храната разчитаме на диета, но при алергените от околната среда вече можем да ги тестваме .
Както виждате, пътят при алергичните пациенти далеч не е прав и лесен. Зад едно на пръв поглед „обикновено“ оплакване могат да стоят множество фактори — от крос-реакции и крос-контаминация, през подвеждащи етикети, до ограниченията на диагностичните тестове. Всеки от тези детайли може да се окаже онзи малък, но решаващ „подводен камък“, който забавя или обърква процеса. И именно затова подходът трябва да бъде внимателен, информиран и последователен.
Алергиите не са просто диагноза — те са процес, който изисква разбиране, доверие и търпение: ключът към успеха. Работата с алергични пациенти е процес, който рядко дава бързи отговори. Това е път – често дълъг, понякога сложен, изпълнен с много „но“-та и въпроси по пътя. Затова още в началото се опитвам да бъда напълно откровена със стопаните:
„Ако търсите бързо решение, вероятно няма да мога да ви го обещая.“ Не защото няма как да помогнем, а защото познавам добре този процес и знам колко време, последователност и търпение изисква. При алергиите няма „магическо“ решение – има внимателен подход, стъпка по стъпка, с наблюдение и адаптация.
И тук идва най-важното — доверието. Защото без доверие и без стриктно спазване на препоръките:
- елиминационната диета няма да даде отговор
- терапията няма да бъде ефективна
- и резултатът просто няма да дойде
Понякога дори казвам: „Ако няма да вървим този път заедно и да следваме стъпките, може би няма смисъл да започваме.“ Не като отказ, а като честност. Защото успехът при тези пациенти не зависи само от медицината, а от съвместната работа между лекар и стопанин. И когато това се случи — резултатите идват. Не бързо, но устойчиво. Търпение и сътрудничество.
Грешката „само едно залъче“: Колко критично е кривването от диетата? Може ли едно малко парче сирене да провали целия двумесечен процес на диагностика?
Д-р Стефанова: „Само едно залъче“: малкото изключение с голям ефект!!!
Много държа да има такава снимка, защото този поглед, който може да изкуши всеки да го почерпи е препъни камъка на дерматолога 🙂 Това е една от най-честите и най-подценявани грешки по време на елиминационна диета.
Да — едно „само малко“ може да провали целия процес.
Елиминационната диета не е просто хранене — тя е диагностичен тест. Когато дадем нещо извън диетата: въвеждаме нов протеин, „замърсяваме“ резултата и губим яснотата дали храната работи. Това е все едно: да направим изследване… и да променим условията по средата. „Само едно парче сирене“ означава:
- нов протеин (млечен)
- потенциален алерген
- нова имунна реакция
И: сърбежът може да се върне, възпалението да се активира отново, дори за дни! Най-големият проблем не е самото „залъче“, а последствията:
- не знаем от какво е реакцията
- не можем да интерпретираме резултата
- често се налага да започнем диетата отначало
Реалният риск -8 седмици усилия могат да се компрометират за секунди! И най-често стопанинът дори не свързва: „само това дадох“ и влошаването след това.
Най-важното правило:
По време на елиминационна диета няма „само малко“.Дори едно малко изключение може да ни върне в началото.
За да разберем дали диетата работи, тя трябва да е 100% чиста.“
Най-просто казано:
✔ диетата работи само ако е стриктна
❗ всяко отклонение я обезсмисля
❗ „само едно“ понякога означава „започваме отначало“
Понякога в работата си дерматолозите наистина се превръщаме в… детективи. И то не от онези „тихи“ детективи, а от онези, които задават много въпроси — понякога дори странни на пръв поглед.
„Имали ли сте гости?“, „Децата дават ли нещо тайно?“, „Ходило ли е кучето на село при баба?“, „Яде ли неща навън?“,„Купували ли сте наградки?“, „Ровило ли е в кофата?“
И в този момент често виждаме онзи поглед от стопанина: „Какво общо има това с ушите/лапите/сърбежа?“
Защо задаваме всички тези въпроси? Защото при алергичните пациенти всеки детайл има значение.
Едно парче от масата, бисквитка, остатък от кофата и „само веднъж на село“ – може да е точно онзи „липсващ елемент“, който обърква цялата картина.
Малко хумор, но много истина- Понякога се шегувам, че сме нещо средно между Adrian Monk и Dr. Gregory House-малко обсебени от детайлите, малко подозрителни към всичко и постоянно търсещи „какво ни убягва“.
Истината зад шегата: Алергиите рядко са праволинейни.
- един малък детайл може да провали диета
- едно изключение може да поддържа симптомите
- една „дреболия“ може да бъде ключът към диагнозата
Затова питаме. Много при това! Може да ви звучат странни въпросите, но при тези пациенти именно малките неща правят голямата разлика. Понякога, след дълги разговори за диети, лакомства и „само едно залъче“, стигам до там да се пошегувам със стопаните: „Най-добре да съм на видео връзка, докато вечеряте, за да съм сигурна, че никой няма да даде нещо на кучето.“ Разбира се, това е шега. Но зад нея стои една много реална истина. И точно затова понякога изглеждаме прекалено стриктни.
Посланието зад шегата: „Не е важно колко време правим диетата, а колко стриктно я спазваме.“
Диетите – Хидролизиран протеин срещу Екзотично месо
Хидролизираните протеини: Какво представляват тези храни и защо имунната система „не вижда“ алергена в тях?
Д-р Стефанова: И двете могат да помогнат, но имат различни предимства и ситуации, в които са по-подходящи. Много важно е да обясним на стопаните -какво означава „хидролизиран протеин“
Това е протеин, който е разграден на много малки части (пептиди) чрез специален процес.
- нормален протеин = голяма „молекула“
- хидролизиран протеин = „нарязан“ на мини части, все едно цялата „картина“ е разбита на малки парченца
Защо имунната система „не го вижда“?
Имунната система разпознава алергените по тяхната структура. За да има реакция: протеинът трябва да е достатъчно „голям“ и със запазена форма .Когато е хидролизиран: частите са твърде малки и „формата“ е изгубена и имунната система не го разпознава като заплаха и няма (или има минимална) реакция. Или както често го обяснявам, хидролизацията е начин да “излъжем “ защитната система на организма.
„Протеинът тук е разглобен на толкова малки части, че организмът не може да го разпознае като нещо опасно.“
Ще запазя метафорите от обяснението за алергия и сравнението с алармата на организма и можем да си го представим така:
- нормален протеин = човек с ясно лице → охраната го разпознава
- хидролизиран протеин = човек на пиксели → системата (организма) не може да го идентифицира
Какво означава това на практика?
- можем да дадем храна , без да активираме алергията, дори ако източникът е бил проблем преди (напр. пилешки протеин → но хидролизиран)
Важно уточнение- Не всички хидролизати са еднакви
- степента на разграждане е ключова
- колкото по-малки са частиците → толкова по-безопасно. Затова ветеринарните диети са по-надеждни.
Кога ги използваме: при съмнение за хранителна алергия, когато не знаем точния алерген, при неуспешни опити с „нов протеин“, при сложни или хронични случаи, тежки алергии.
Нов протеин (Novel Protein) или екзотичен протеин:
Идеята е имунната система да няма изградена реакция към този протеин. Екзотичните източници (конско, кенгуру, еленско, щраус, насекоми), работят най-добре днес, когато пилешкото и говеждото са в почти всяка масова храна. Но и тук идва темата за крос-рекациите и че при хранителните алергии при кучета има и т.нар. Cross-reactivity (кръстосана реакция). Това означава, че имунната система може да обърка два различни протеина, защото си приличат по структура.
Крос-реакцията е един от онези „невидими“ фактори, които често объркват и стопани, и терапия.
Какво означава?
Имунната система не разпознава храните по име („пилешко“, „патица“), а по структурата на протеините.
Когато два протеина си приличат достатъчно, организмът може да реагира към втория сякаш е същият „враг“.
Как се случва на практика?
- кучето е алергично към пилешки протеин
- преминава на патица
- но протеините са сходни по структура
Имунната система казва: „Това прилича на същото“ → реакцията продължава
Чести кръстосани реакции при кучета
Птици
- пиле ↔ пуйка ↔ патка
Говеждо
- говеждо ↔ телешко ↔ понякога бизон
Млечни
- млечен протеин ↔ говеждо
(защото идват от един и същ вид животно)
Риби– една риба ↔ други риби
Защо това е проблем в практиката?
Стопанинът казва: „Смених протеина, но няма ефект“.
А реално не е избран достатъчно „различен“ протеин, има крос-реакция, или има и крос-контаминация.
Какво означава това за избора на диета: Не е достатъчно просто „друг протеин“. Именно затова: понякога “екзотичното месо” не работи толкова добре, колкото изглежда логично.
Най-просто казано: Имунната система не чете етикети. Тя разпознава „форми“ на протеини. Ако формите си приличат → реакцията продължава. „Не всяка смяна на месото е достатъчна. Понякога протеините са толкова сходни, че организмът ги възприема като едно и също.“ За това и ветеринарните лекари, често предпочитаме хидролизираните протеини.
Готвенето у дома: Кога препоръчвате домашно приготвена диета и какви са рисковете тя да не бъде балансирана правилно?
Д-р Стефанова: При куче с алергия домашно приготвената диета може да се използва, но само ако е внимателно планирана. Най-често се препоръчва в следните случаи:
- когато имаме вече информация, че пациента е реагирал към конкретен протеин и се опитва с нов протеин;
- ако кучето не понася стандартни хипоалергенни храни;
- при множество хранителни непоносимости;
- когато са нужни строго контролирани съставки;
- Кучето има много капризен апетит
- Стопаните имат лични съображения да избягват готови диети
При хранителна алергия целта обикновено е кучето да приема:
- нов протеин, с който не е било хранено преди (например заек, елен, конско);
- ограничен брой съставки;
- без скрити добавки, овкусители и смесени протеини.
Важно е да се знае, че „домашна“ не означава автоматично „по-здравословна“. Основният риск е диетата да стане небалансирана, особено ако се дава дългосрочно
- дефицит на витамини и микроелементи;
- твърде много или твърде малко мазнини;
- недостиг на незаменими мастни киселини;
- прекалено еднообразно хранене;
- загуба на мускулна маса при недостатъчен протеин;
- риск при растящи кучета и възрастни животни с други заболявания.
Най -правилния подход при пациенти, които са на домашно приготвена диета е да се консултират с ветеринарен диетолог, за да им изготви диета и дажба спрямо проблема, породата, активността, специфичните нужди на пациента. И в България има ветеринарни лекари, които изготвят рецепти за такива диети, но има и онлайн услуги от организации и специалисти като:
- American College of Veterinary Nutrition (ACVN)
- European Society of Veterinary and Comparative Nutrition (ESVCN)
Домашната диета също е подход при пациентите с алергии, стига отново да е съобразена с нуждите на пациента.
Животът с алергично животно
Лакомствата: С какво можем да награждаваме алергичното куче, когато почти всички готови лакомства съдържат пилешки мазнини или зърнени пълнители?
Д-р Стефанова: Тук е най -трудната част и за стопаните и за дерматолога! За мен най-добрия вариант е по време на елиминационна диета да не приемат абсолютно нищо. Ако все пак стопаните много искат да дадат награда да е от самата храна просто. Някои ветеринарни серии имат и съвместими лакомства с идентичен състав на диетите.
Различните лакомства пречат най-вече по два начина:
- Поддържат алергичната реакция
- Правят невъзможно да разберете от какво точно е проблемът
При хранителната алергия имунната система реагира на определени протеини. Ако кучето получава: различни лакомства, консерва, бисквитка, „само малко“ пилешко, то организмът продължава да среща потенциални алергени. Тогава симптомите остават и човек остава с впечатление: „Диетата не работи“,
Понякога чак се чувствам като строг учител , защото казвам по 10 пъти на стопаните : “ И да не дадете нещо, и ако имате гости и те да не дадат нещо”.
Другият голям проблем е диагностиката. Ако давате много различни неща:
- не може да се разбере кое е безопасно;
- не може да се установи кой протеин е проблемен;
- няма как да знаете дали подобрението е от храната или случайно.
- Затова елиминационната диета е толкова строга
Така, ако симптомите изчезнат, вече има силно подозрение за хранителна алергия. После обикновено се прави „провокация“: връща се старата храна или конкретен протеин и се гледа дали симптомите се връщат. Това е най-надеждният начин да се докаже хранителна алергия. Понякога собствениците казват:
„Но лакомството е само едно.“ Проблемът е, че при алергично куче дори малко количество може да е достатъчно да поддържа възпалението. Не е нужно да има драматична реакция веднага — достатъчно е имунната система да остане „активирана“.
Пробиотиците: Каква е ролята на здравия чревен микробиом в управлението на алергиите?
Д-р Стефанова: Здравият чревен микробиом има много важна роля при кучетата с алергии, защото голяма част от имунната система е свързана именно с червата.
Идеята е, че „добрите“ бактерии помагат да се поддържа чревната бариера, да се регулира имунният отговор, да се намали прекомерното възпаление, да се ограничи т.нар. „свръхреакция“ към хранителни протеини.
При много алергични кучета се наблюдава дисбаланс в микробиома (дисбиоза): по-малко полезни бактерии, повече възпалителни процеси, по-пропусклива чревна бариера.
Това може да улеснява хранителни реакции, хронично възпаление, стомашно-чревни симптоми; дори кожни прояви чрез т.нар. gut–skin axis („черва–кожа“ връзка).
Пробиотиците са полезни бактерии, които могат да подпомогнат възстановяването на този баланс. При някои кучета те помагат за: по-добри изпражнения, по-малко газове; по-добро храносмилане; по-стабилен имунен отговор; понякога намаляване на възпалението.
Най-често използваните щамове при кучета са:
- Lactobacillus;
- Bifidobacterium;
- Enterococcus faecium.
Но е важно да се знае: пробиотиците не „лекуват“ самата алергия.
Най-много доказателства има при кучета с:
- хранителна чувствителност;
- хронична диария;
- възпалителни чревни проблеми;
- атопичен дерматит.
Има значение и: какъв продукт се използва; дали съдържа достатъчно живи бактерии; дали е предназначен за кучета; колко дълго се дава.
Разбира се, както всичко друго при алергичните пациенти и тук има едно голямо НО: Кучето може да реагира на пробиотичен продукт, но по-често проблемът не е в самите бактерии, а в останалите съставки. Например някои пробиотици съдържат: пилешки хидролизат; млечни съставки; ароматизанти; соя; носители и пълнители; животински протеини. При силно алергични кучета именно те могат да предизвикат реакция. Важното при пробитиците е:
- да се избира ветеринарен продукт с максимално изчистен състав;
- да се проверяват всички съставки;
- да се въвежда постепенно;
- да се добавя само един нов продукт наведнъж.
По време на елиминационна диета някои ветеринарни дерматолози дори избягват всякакви добавки в началото, освен ако не са наистина нужни, за да не се обърка картината.
Особено внимание ако в състава има : flavored probiotics; chewable tablets; „immune treats“; прахчета с животински вкус. Те често съдържат скрити протеини.
Последните години и във ветеринарната медицина се работи върху темата за микробиома, коята набира все по- голяма популярност при човекът и вече има и хидролизинани храни с пребиотични добавки.
Те не са пробиотик, а специална смес от пребиотични фибри, която цели да подпомогне чревния микробиом. Твърди се, че той подпомага полезните бактерии, подобрява изпражненията, подпомага чревната бариера и храносмилането.
При алергични кучета идеята е:
- хидролизираният протеин → намалява имунната реакция;
- А добавките подпомага червата и микробиома.
Това е важно, когато има нужда от подкрепа и на чревния микробиом и храносмилането — особено при кучета с: хронична диария; меки изпражнения; чувствителен стомах; чревно възпаление; стресов колит; хранителни чувствителности; комбинация от кожни + гастрооинтестинални симптоми.
Обобщено пробиотиците имат много плюсове при пациенти, които са с гастроинтестинални симптоми, но отново изборът им трябва да е индивидуален и да се вземат под внимание много неща. Но все пак се препоръчва по време на елиминационната диета да се избягват за по -сигурно, освен ако наистина употребата им не е наложителна. В процеса на мониторинг на пациента могат да се добавят, но в началото е желателно да е само диетата.
Профилактика: Можем ли да предотвратим появата на алергии при малките кученца чрез по-разнообразно хранене от ранна възраст?
Д-р Стефанова: При кучетата хранителните алергии са комбинация от: генетика, имунна система, чревна бариера, микробиом, среда, хранене.
Има логика зад идеята, че контролираното разнообразие в ранна възраст може да помогне за по-добра “обученост” на имунната система, подобно на това, което се обсъжда и при хората. Но доказателствата при кучета все още не са толкова силни и категорични.
Какво показват наблюденията при кучета?
Кучета с умерено разнообразна ранна диета, естествена среда, добро чревно здраве,може да имат по-нисък риск от алергии, НО:
- няма гаранция
- някои породи са генетично силно предразположени
Например често се срещат алергии при: Кокер шпаньол, Френски булдог, Лабрадор ретривър, Уест хайленд уайт териер,Голдън ретривър, Немска овчарка.
Митът за зърното: Д-р Стефанова, „Grain-free“ (без зърно) храната ли е решението, или проблемът по-често е в протеина (месото)?
Д-р Стефанова: В повечето случаи проблемът при хранителните алергии е в протеина. Темата за беззърненото хранене (“grain-free”) е много обширна и вероятно заслужава отделна тема. Затова ще се спра само на частта, свързана с алергиите. При хранителните алергии при кучетата “grain-free” обикновено не е основното решение, защото в повечето случаи реакцията е към протеина, а не към зърното.
Ако говорим чисто статистически, според наличните ветеринарни данни:
• около 13% от кучетата с потвърдена хранителна алергия реагират на пшеница
• около 4% – на царевица
• около 2% – на ориз
Тоест реакции към зърнени съставки съществуват, но са значително по-редки от реакциите към животински протеин. Съществуват и беззърнени диети с екзотичен протеин, но и тук трябва да четем внимателно състава. На опаковката може да пише „Бизон“, но в състава да присъстват още: пилешка мазнина, яйце, рибен протеин или агнешко.
Хипотиреодизъм-разговаряме с д-р Мила Бобадова The Vet Hour- Експертни съвети за вашите косматковци
