Представете си древна гора. На пръв поглед тя изглежда спокойна. Дърветата растат, птиците пеят, а животът следва своя естествен ритъм. Но под повърхността кипи непрекъсната дейност. Милиарди бактерии, гъби и други микроорганизми разграждат падналите листа, освобождават хранителни вещества, поддържат почвата плодородна и защитават гората от нашественици. Никой от тях не може да съществува самостоятелно. Всеки зависи от останалите. Именно това прави екосистемата устойчива.
Учудващо или не, подобна екосистема съществува и в тялото на всяко здраво куче. Само че вместо дървета има чревни власинки. Вместо почва – слой защитна слуз. А вместо горски обитатели – трилиони микроорганизми, които ежедневно подпомагат храносмилането, произвеждат ценни вещества и общуват с имунната система.
Дълго време ветеринарната медицина разглеждаше червата основно като орган за смилане на храната. Днес знаем, че това е само малка част от тяхната роля. Червата представляват една от най-сложните биологични екосистеми в организма. И колкото повече науката я изучава, толкова по-ясно става, че нейното значение далеч надхвърля доброто храносмилане.
Когато тази екосистема е в равновесие, обикновено виждаме жизнено куче с добро храносмилане, стабилен имунен отговор и здрава кожа. Когато балансът се наруши, последствията невинаги остават само в червата. Понякога първият сигнал е хроничен сърбеж. Друг път – повтарящи се ушни инфекции. При някои кучета се появяват газове, чувствителен стомах, променени изпражнения или хранителни непоносимости.
Разбира се, подобни симптоми могат да имат много различни причини и винаги изискват правилна ветеринарномедицинска оценка. Но през последните години става все по-ясно, че състоянието на микробиома е една от важните части на тази сложна картина.
Именно затова, когато говорим за суперхрани, не бива да мислим единствено за витамини, минерали или антиоксиданти. Трябва да си зададем един много по-важен въпрос:
Какво всъщност храним?
Само кучето? Или и невидимата екосистема, която всеки ден работи за неговото здраве?
Микробиомът – невидимият орган
Думата микробиом звучи сравнително ново, но организмът на кучето разчита на него от милиони години. Под микробиом разбираме огромната общност от бактерии, дрожди, гъби и други микроорганизми, които естествено обитават храносмилателния тракт.
Важно е да уточним нещо още в началото. Когато чуят думата „бактерии“, много хора автоматично си представят болести. Истината е точно обратната. По-голямата част от микроорганизмите, които живеят в червата на здравото куче, не са врагове. Те са съюзници.
Тези микроскопични обитатели участват в разграждането на определени хранителни вещества, произвеждат полезни метаболити, подпомагат развитието на имунната система и дори ограничават развитието на потенциално опасни микроорганизми.
Най-интересното е, че те не работят поотделно. Подобно на добре организирана гора, всяка група микроорганизми изпълнява собствена задача. Едни разграждат хранителните влакнини. Други произвеждат мастни киселини с къса верига, които служат като енергиен източник за клетките на дебелото черво. Трети поддържат киселинността на средата, което затруднява развитието на нежелани бактерии.
Колкото по-разнообразна е тази микроскопична общност, толкова по-стабилна обикновено е цялата екосистема. Именно затова съвременната нутрициология все по-рядко говори за „добри“ и „лоши“ бактерии. Много по-важен е балансът между тях.
Какво казва науката?
Съвременните изследвания показват, че разнообразният чревен микробиом е свързан с по-добра устойчивост на храносмилателната екосистема. Това не означава, че съществува един-единствен „идеален“ микробиом за всички кучета. Неговият състав се влияе от възрастта, храненето, околната среда, генетиката и дори от начина на живот.
Хранене на микробиома: скритата страна на кучешката диета
Представете си, че всяка купичка с храна съдържа две отделни менюта. Първото е предназначено за самото куче. Второто – за трилионите микроорганизми в неговите черва. Това е една от най-интересните идеи в съвременната нутрициология. Ние не храним само организма. Храним и екосистемата, която живее в него.
Някои съставки са чудесен източник на хранителни вещества за кучето, но почти не влияят върху микробиома. Други – особено определени видове хранителни влакнини – почти не се усвояват от самото животно. Вместо това те се превръщат в любима храна за полезните бактерии.
Това е причината днес все по-често да се говори не само за пробиотици, но и за пребиотици. С други думи – не е достатъчно просто да внесем полезни микроорганизми. Трябва да им осигурим условия, в които да се развиват. Иначе е все едно да заселим нов град, без да изградим пътища, водоснабдяване и източници на храна.
Пробиотици, пребиотици и постбиотици – каква е разликата?
Трите термина често се използват като взаимозаменяеми, но всъщност означават различни неща.
Пробиотиците са живи микроорганизми, които в определени количества могат да окажат благоприятно въздействие върху здравето на гостоприемника.
Пребиотиците не са бактерии. Те представляват хранителни вещества – най-често специфични видове хранителни влакнини, които служат като храна за полезните микроорганизми.
Постбиотиците са веществата, които тези микроорганизми произвеждат, докато разграждат храната си. Именно много от тях взаимодействат с клетките на червата и участват в поддържането на нормалната функция на чревната бариера.
Това разграничение е важно, защото показва, че здравият микробиом не зависи само от това какви бактерии присъстват в червата. Той зависи и от това дали разполагат с подходяща среда и достатъчно „гориво“, за да вършат своята работа.
Зеленото шкембе: урок от дивата природа
Ако попитате повечето хора коя е най-ценната част от едно тревопасно животно, вероятно ще чуете отговори като месото, черния дроб или сърцето. Но ако можехме да зададем същия въпрос на един вълк, той вероятно би започнал храненето си от съвсем друго място.
От стомаха. По-точно – от неговото съдържание и стени.
За дивите каниди (всички представители на семейство Кучета, които живеят в дивата природа) това никога не е било отпадък. То е било част от храната. И то не каква да е, а една от най-богатите на микроорганизми, естествени ензими и частично ферментирали растителни компоненти части на плячката. Именно оттук произлиза интересът към така нареченото зелено шкембе.
Важно е веднага да уточним нещо. Зеленото шкембе няма нищо общо с добре познатото шкембе, което се предлага за човешка консумация. При обработката за хора то се почиства, измива, избелва и термично обработва. В резултат голяма част от естествената микрофлора, ензимите и съдържимото му се губят.
Зеленото шкембе, използвано в храненето на кучета, е минимално обработено. То запазва значително повече от естествените си характеристики, макар че качеството му зависи от начина на добив, съхранение и обработка. Точно тази разлика прави двата продукта толкова различни.
Повече от източник на белтъчини
На пръв поглед зеленото шкембе изглежда просто като още един животински продукт. Но неговата стойност не се крие единствено в съдържанието на белтъчини. То представлява своеобразен „моментен кадър“ от една естествена ферментационна система. В него могат да се открият остатъци от частично ферментирала растителна материя, разнообразни микроорганизми, ензими и различни метаболити, образувани по време на храносмилането при преживните животни.
Тази сложна комбинация е причината зеленото шкембе да предизвиква интерес сред специалистите по естествено хранене. Не защото е чудодейно. А защото е необичайно. То предоставя хранителна среда, която трудно може да бъде възпроизведена с един-единствен хранителен продукт.
Продължението прочетете на стр. 2:
