Thevethour: Здравейте и благодарим, че се съгласихте да участвате като наш гост по тази сериозна тема. Моля представете се на нашите читатели и каква е вашата връзка със закона за ЗЗЖ?
Габриела: Казвам се Габриела Пападопова. От повече от 13 години съм председател на сдружение „На Ти с Природата“ – доброволческата организация, благодарение на която е създаден Закона за защита на животните (ЗЗЖ).
Всъщност – през далечната 2001 г. сдружението е създадено точно с тази цел – създаването на закон, който да гарантира, че животните у нас ще бъдат защитени така, както е, примерно в Германия, Австрия и други европейски държави
Ще отбележа, че по това време самата аз и членовете на настоящия ни управителен съвет не са били в сдружението, но правим възможното, за да поддържаме нивото на създателите. С ентусиазма ни се получава по-трудно 🙂
Генезис и първоначална идея на закона
Thevethour: Когато е бил подготвян закона за защита на животните, каква беше основната му философска и правна рамка и отговаряше ли той на европейските стандарти към онзи момент?
Габриела: Според архивите на сдружението, които съхраняваме и с които съм запозната, е извършена грандиозна работа – от доброволци, ветеринарни лекари, юристи, учители, преводачи и т.н.
Изучен е опита и законодателството на държави с традиции в това отношение, преведени са редица законови текстове, наръчници.
Търсено е съдействие от колеги от чужди организации. Писани са писма до политици, народни представители – за да стане тази мечта реалност и за да имаме един отличен за времето си европейски закон. Който да позволи реална защита на животните.
Thevethour: Какви бяха най-големите компромиси, които се наложи да направите с институциите при окончателното му гласуване?
Габриела: Всъщност, тук повече информация могат да дадат колегите, присъствали на гласуването му в Народното събрание. Това, което знам аз, е от разказите им и от протоколите. Примерно, че е трябвало да не се приемат текстове, според които да се счита за жестокост ритуалното клане на животни, свързано с религиозни празници.
Пропуски и правни вратички
Thevethour: В кои свои текстове на днешния ЗЗЖ виждате най-сериозни пропуски, които се появиха вследствие на последвали изменения или липса на такива?
Габриела: Всъщност, по мое мнение, всяка промяна е правела Закона за защита на животните (ЗЗЖ) по-лош от първоначалния вариант. Като започнем от промяната, направена през 2011, когато отпадна чл.10, описващ какво е особена жестокост – случаите, които трябваше да бъдат застъпени в Наказателния кодекс, но не бяха изцяло.
Отпадането на параграфа, предвиждащ санкции за кметове, допуснали чрез бездействието си наличие на безстопанствени кучета на територията на населеното място. Промените във връзка с Националната програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета.
Но основният проблем не е там. Не е само в това, че се правят промени „на парче“. А в това, че няма поглед върху законодателството, касаещо животните – като цялостна визия и политика. В подкрепа на това си твърдение, ще кажа, че дори не е правена оценка на въздействието на тези закони, каквато се изисква.
А нашето сдружение е единственото до момента, провело проучване относно проблемите с прилагането на това законодателство (макар и частично) и дори е разпратило съставения доклад до отговорните държавни институции. Не, че са обърнали много внимание, но това е друга тема.
Thevethour: Какви са основните пречки пред реалното санкциониране на физически и юридически лица при констатирано жестоко отношение или изоставяне?
Габриела: Ако питате институциите, ще ви изредят десетки неща, които им пречат да си вършат работата. Обаче, според нас, нещата опират до мързел и нежелание да се работи и спазва закона.
Контрол и ролята на БАБХ
Thevethour: Ролята на контролен орган е поверена на БАБХ. Смятате ли, че институцията упражнява достатъчно ефективен контрол на терен и всъщност тази ли е правилната институция, на която трябва да бъде поверен този контрол и отговорност?
Габриела: В повечето случаи техните инспектори не са на терен, а на бюро.
Категорично не смятаме, че се справя с контролните си функции и многократно сме го казвали в работни групи. Само погледнете отчета им за миналата година по Националната програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, от който съм, меко казано, възмутена!
Може ли контролен орган по хуманно отношение да напише това: „В малките населени места на страната, предимно в обезлюдени села и махали, живеят голям брой самотни възрастни хора, което налага необходимостта от отглеждане/притежаване на куче – пазач. Тези животни се помещават най-често във външни дворове.
Поради финансови затруднения, отдалеченост на тези места от големите градове, както и липсата на ветеринарномедицинско обслужване, кучетата не са кастрирани и идентифицирани.“!?
Thevethour: Има ли конфликт на интереси или липса на капацитет (ветеринарен, ресурсен, административен) в структурата на БАБХ, който пречи на прилагането на закона?
Габриела: Всичко има от изброените, най-вероятно. Има инспектори по ОДБХ, които не познават законодателството. Има такива, които няма да наложат глоба на неработещ кмет, защото, примерно, жена му работи в общината. Има и такива, които един акт не могат да напишат грамотно.
Вижте и как изглеждат публичните регистри, които трябва да поддържат. Включително и този на т.нар. „развъдници“, които в общия случай са ферми за кученца. Вижте и как се регистрират животновъдни обекти – често дори без проверка на място.
Thevethour: Защо според вас инспекциите на развъдници, зоомагазини и общински приюти често остават само “по документи”?
Габриела: В нашите среди (на защитниците на животните, държащи на спазването на закона), често се шегуваме, че когато на един чиновник не му се работи, става особено изобретателен.
Наскоро колега осъди БАБХ за една тяхна заповед да не се приемат жалби по електронна поща, неподписани с електронен подпис. Когато няма кой да контролира контролиращите, стигаме до проверки само “по документи”.
В сдружението например сме получавали отговор на сигнал до шефа на ОДБХ-Смолян, в който посочвахме случай на нерегламентирано развъждане на кучета без регистрация от овчаря на село с 19 жители. Отговорът гласеше, че не може да бъде извършена проверка, защото не сме посочили точен адрес и име на въпросния овчар.
Превенция, изоставяне и свръхпопулация
Thevethour: Защо програмата “Кастрирай и върни”, заложена в закона, не постига очаквания резултат в национален мащаб и къде се скъсва нишката между общините и държавата?
Габриела: Ако някой е в състояние да посочи къде точно „кастрирай и върни“ се прилага, без модификации и саботиране от общини и кметове, ще мога да отговоря на въпроса.
Истината е, че и кметове, и граждани масово саботират програмата. Да не говорим за това, че “Кастрирай и върни” не може да работи, ако непрестанно на улицата излизат нови и нови попълнения, защото никой не желае да спре притока.
Никой не иска да работи за масова регистрация, за спиране на това междусъседско дворно въдене, на търговията чрез обяви. А правила все пак има. На хартия. Контрол липсва.
Thevethour: Свръхпопулацията на животни е сериозен и належащ проблем в България. Смятате ли, че тази точка в закона, в която позволява всеки стопанин да може да развъжда своето куче, е основния проблем, който води до тази свръхпопулация?
Габриела: Не е основния проблем. Проблемът е липсата на контрол. Веднага давам пример: На територията на Община Ботевград няма нито един регистриран развъдник. А само за 2 седмици в общинския им приют са получили сигнали за над 40 изоставени кученца.
В същата община, в село с бизо 4000 жители, където почти във всеки двор има куче, има едва 14 регистрирани кучета. Виждате ли връзката? Дори да премахнем този текст от чл. 36, ал. 1 от ЗЗЖ (което не е лошо да се направи), проблемът няма да се реши, ако никой не осъществява контрол.
Парадоксът на регистрацията на животновъден обект
Thevethour: В момента БАБХ регистрира по т.нар. “животновъдни обекти” за кучета, поставяйки на един кантар комерсиалните ферми и ФЦИ регистрираните развъдници, спазващи строги международни стандарти. Как се допусна този парадокс- законът да дава правна вратичка за легализиране на масово бълване на кученца от неизвестен произход и при лоши условия, просто защото са заведени като “стопански обект”? Липса на дефиниция в закона ли е това, или съзнателно затваряне на очи от страна на контролния орган?
Габриела: Животновъдни обекти се регистрират съгл. Закона за ветеринаромедицинската дейност, чл. 137 или като лично стопанство. Друг е въпросът, че на чиновниците от МЗХ им е най-лесно да третират кучетата като стопански животни. Това и правят. Сдружението ни е представяло становище за промяна в тази насока, което не бе взето под внимание.
Отговорност на хартия
Thevethour: Законът задължава всеки собственик да чипира, регистрира и кастрира ( ако не е развъден) своя домашен любимец, но на практика това масово не се прави. Защо държавата и общините провалят контрола върху безконтролното развъждане по дворовете и последващото изоставяне на животни?
Габриела: За нас това е много болна тема. И ние се питаме защо. И защо, за да има направена проверка, е нужно да се подаде конкретен сигнал. И защо няма санкционирани за това бездействие. На хартия работата е свършена, отчетите отчитат резултати. Обаче в реалния живот умират хиляди животни, заради човешко безхаберие.
Thevethour: При положение, че в страната ни битува все още схващането, че кучето е просто пазач на верига или стока за продажба, какви механизми- правни и образователни- липсват в ЗЗЖ, за да се дефинира ясната граница между отговорно и най-вече адекватно и правилно отглеждане и скрита форна на жестокост?
Габриела: Всъщност, в ЗЗЖ и подзаконовите нормативни актове (примерно НАРЕДБА№ 39 ОТ 1 ДЕКЕМВРИ 2008 Г. ЗА УСЛОВИЯТА ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЖИВОТНИ КОМПАНЬОНИ, СЪОБРАЗЕНИ С ТЕХНИТЕ ФИЗИОЛОГИЧЕСКИ И ПОВЕДЕНЧЕСКИ ОСОБЕНОСТИ) има доста подробно разписани изисквания. Пак стигаме до въпроса с адекватността на контрола.
Финални думи
Thevethour: Ако трябва да обобщим: законът има пропуски, а институциите често затварят очи. Какъв е вашият съвет към хората, които ежедневно се сблъскват с тази безнаказаност – кое е разковничето, с което да накараме системата най-накаря да заработи?
Габриела: Единствения работещ начин, който сме открили през годините, е подаването на сигнал. Конкретни, грамотно написани. Които да накарат чиновника да стане от бюрото и да излезе да провери на място.
Хората трябва да свикнат да изискват от тези, на които плащат заплатите. И да им търсят сметка, ако не работят. Поради тази причина на нашата Фейсбук страница (На ти с природата) можете да намерите примерни сигнали, както и кратко ръководсто – кога, за какво и до коя институция да са те. А и никога не сме отказали да помогнем с написване на сигнал за конкретен казус.
Докога ще тънем в морална мизерия? – The Vet Hour- в света на кинологията и ветеринарната медицина!
