Thevethour: Колега, благодаря ти, че се съгласи да разговаряме по тази доста сериозна тема и наболял проблем в обществото напоследък.
Ние с теб сме в кинологията от доста време, е, поне ти, аз от 11 години само 🙂 Всъщност преди да започнем, нека представим на нашите читатели една твоя кратка, професионална визитка за тези, които не са запознати с твоята дейност: От колко години се занимаваш с обучение на кучета и какво точно правиш с тях?
Стефан: Здравей, благодаря ти за поканата. За тези читатели, които не ме познават, казвам се Стефан Гелимачев и съм професионален треньор на кучета с над 25 годишна практика. Занимавам се с всякакъв вид обучение на кучета, от 2003-та година започнах работа в Гранична полиция като полицай-водач на служебно куче, а от 2015-та година работя на летището „Васил Левски“ в София, в качеството си на полицай-водач на специализирано служебно куче за откриване и маркиране на взривни вещества.
Thevethour: А сега нека преминем към темата. Много мислех кой да е първият ми въпрос към теб, тъй като въпросите са наистина много и всички са важни. Да започнем оттук- защо напоследък срещаме в новините толкова често случаи на ухапани хора, независимо дали са стопани или чужди хора, от кучета? Откъде идва основния проблем според теб?
Стефан: Според мен тези проблеми с кучета и по-точно инцидентите, които наблюдаваме в последно време, не са от вчера.
Жалко е, че в XXI век все още много голяма част от хората, особено в България и като цяло на Балканите, имат лошо отношение към кучетата. Много хора все още ги възприемат така, както са били възприемани преди години, може би по времето на социализма – като обикновени животни, които трябва да служат и да се подчиняват, подобно на повечето селскостопански животни.
За много от хората, които отглеждат кучета, все още е нормално кучето да живее вързано на верига или на блокпост. Или така, както наскоро дори чухме от стопанина на нашумелия случай с кане корсо, което ухапа младото момиче. Всъщност стопанинът каза, че му е направил ограждение.
Това, че сме направили ограждение, бокс, клетка или колибка с верига, или сме поставили кучето на блокпост, дали сме му свобода в целия ни двор, в гаража или на тавана, не означава, че сме направили необходимото за него и за това то да се чувства психически здраво.
Веднага ще дам пример, който ми изниква в съзнанието. Всъщност представете си един човек, който трябва да стои само в двора си, под домашен арест. Нали има такова наказание? А защо нашето куче трябва да бъде наказано по този начин? С какво го е заслужило?
Представете си да стоите сам вкъщи и да наблюдавате от балкона или от прозореца как другите хора са свободни, могат да ходят където си искат, щастливи са и имат всичко необходимо за един нормален живот, а вие сте ограничени и не можете да излизате никъде.
Социализацията е изключително важен фактор както за нас, така и за кучетата. Запознаването на кучето с околната обстановка, изграждане на навици, свикване с шумове, движение и ежедневните обстоятелства- всичко това формира една по-добра стабилност в нервната система на кучето и изграждането на стабилен характер в него. А всичките тези неща няма как да станат, ако едно куче е изолирано от външния свят. Неглижирането на едно малко кученце, защото е точно това, води до непредвидими страхове у кучето впоследствие, и оттам можем да очакваме всякаква негативна реакция от негова страна.
Ако още от момента, в който вземем малкото куче от развъдника, в най-добрия случай започнем да обръщаме внимание на обучението, послушанието, създаването на правила и социализацията, която трябва да се случи най-късно до петия, в краен случай до шестия месец, тогава шансовете кучето да развие, така да го кажа, лошо поведение спрямо различни за него дразнители, обстановки и ситуации са много по-малки.
Когато вземем малко кученце и започнем да забелязваме неща, които всъщност не разбираме и по някакъв начин ни притесняват, е важно да вземем отношение още много рано и да потърсим професионална помощ от човек, който има реален практически опит и се е доказал в тази сфера. Така ще успеем да възпитаме и социализираме правилно нашето куче за в бъдеще, за да бъде то едно добро куче, което се вписва в средата и не създава безпокойство на заобикалящите ни граждани както в градска, така и в различни други среди.
Важно е нашето куче още от самото начало да има добра възможност да се адаптира и да се впише добре в обществото. Но това невинаги може да стане по най-добрия начин.
Като казвам това, имам предвид, че понякога има и генетични обусловености, които предразполагат кучето да бъде несоциално, страхливо, фрустрирано, агресивно или реактивно. Всичко това може да са качества и особености, които кучето е наследило от родителите си.
Тогава със сигурност ще ни е необходима по-специализирана помощ, защото има кученца, които още от малки не са предразположени към добра социализация и по-лесна работа. В такива случаи трябва наистина да намерим опитен треньор, да работим правилно и да имаме необходимите търпение и последователност.
Thevethour: От твоя дългогодишен опит, можеш ли да дадеш своя собствена статистика въз основа на това, има ли достатъчно добра киноложка култура българина?
Стефан: Статистика ми е малко трудно да направя, но веднага ми изплуват в съзнанието страшно много случки с най-различни хора, в различни обстановки и с техните кучета, при които много ясно съм си давал сметка, че киноложката им култура е нулева.
Много пъти сме чували изказвания относно кучетата: „Какво пък толкова? То все пак е куче.“ Или пък: „Вие сте много заети да се грижите за кучетата, а забравихте да се грижите за децата си.“ Или: „Много издигате тези помияри. Обърнете малко внимание на себе си. Забравихте да бъдете хора.“ И какво ли още не.
Всъщност да бъдем хора означава да бъдем добри, честни, лоялни и човечни към всички, без значение дали става въпрос за близките ни, децата ни, приятелите ни, непознати хора или за животните и кучетата.
Така че можем да бъдем добри, стига да го искаме и стига навреме да сме получили правилното възпитание и необходимите морални ценности. Стига някой да се е погрижил за нас правилно и навреме.
Случва ми се почти, да не казвам голяма дума, но поне веднъж-два пъти седмично да ми се обади някой – дали познат, който ме следва във Facebook, дали човек от моя край, или някой, с когото сме се засичали някъде, имали сме някакво вземане-даване или сме били заедно по някакъв повод. И тъй като знаят, че се занимавам с кучета, най-често ми се обаждат, за да им намеря „някакво си куче“.
Още по начина, по който ми задават въпроса, в много случаи разбирам отношението: „Търсим си кученце. Искаме, примерно, немска овчарка, ама ми трябва за двора.“ Или пък: „Не искам да е кой знае какво, но да е чистокръвно.“ Или: „Искам хубаво куче, да е от сой. Трябва ми за пазач, за подарък на жената, на бащата, на детето или на не знам си кого.“
Всъщност кучето не е вещ. Не е редно да подаряваме куче на човек, който изобщо няма намерение да си взима куче. Нито пък да си вземем куче с идеята просто да бъде вързано някъде и да служи за пазач, с елементарното мислене: „На мен не ми трябва куче с родословие. За какво ми е тази хартийка? На мен ми трябва куче, за да си го обичам.“
Естествено, още при самия разговор с хората, които ми се обаждат да им намеря дадено куче, ми става ясно, че са несериозни и просто си търсят „някакво си куче“, без много-много да ги интересуват произходът и качествата му. Става ми ясно и че най-вероятно няма да бъдат добри стопани, затова по някакъв начин съвсем културно ги отбивам.
За да се подобри киноложката култура, според мен трябва много повече да се разяснява на хората защо е необходимо да подкрепяме истинските и доказани развъдчици, защо е важно кучетата да работят в направленията, за които са селектирани, и защо е необходимо да бъдат представяни и оценявани на изложби.
Защото всички породи, които имаме днес в световен мащаб, съществуват благодарение на това, че някога, някъде, някой си е поставил за цел да създаде нещо, да го развива, да го запази и да го остави на поколенията след себе си чисто и във възможно най-добрия му вид. Точно затова днес имаме всички тези породи.
Но ако продължаваме безразборното размножаване на кучета с недоказан произход, недоказани работни качества, без необходимите здравословни, психически и други тестове, няма да стигнем доникъде. Напротив, по този начин постепенно ще изгубим истински качествените представители на породите.
И не всичко е пари. Да, едно истинско, хубаво, доказано родословно куче не струва малко. Но нека всеки, ако може, да се постави на мястото на един добър и истински развъдчик или поне да види какво е постигнал и колко труд е положил, за да достигне това ниво и да има тези кучета.
Колко време, колко средства, колко положен труд, колко лишения, колко мерак и какво ли още не е вложил, за да постигне всичко това. И не на последно място, колко много е дал от себе си, за да изгради име, да направи добра селекция и да създаде истински качествени кучета от любимата си порода.
Така че, когато някой каже, че тези кучета били скъпи, нека първо си направи една обща сметка колко всъщност струва всичко това.
Но, погледнато отстрани, винаги е лесно и хората най-често пресмятат всичко единствено в пари и печалба. Само че нещата съвсем не стоят така. В повечето случаи добрите и доказани развъдчици едва успяват да покриват разходите си, защото те никак не са малко.
Такси за заплождане, такси за изпитания и изложби, подготовка на кучетата за изложби, състезания и работни изпитания, пътувания на стотици или хиляди километри, за да се направи правилното заплождане с подходящото куче, качествено отглеждане и хранене, ветеринарни грижи, ваксини, паспорти, документи, родословия и какво ли още не. Всичко това струва време, средства, труд и огромна отдаденост.
При безконтролното „междусъседско“ размножаване всичко това го няма. Там просто се съешават две кучета, за които абсолютно нищо не е доказано, проверено или проследено. Единствената цел е да се произведат кученца, които възможно най-бързо да бъдат продадени, ако може още на 35-ия ден, дори без необходимите ваксини, документи и без каквато и да било гаранция за произход, здраве или качества.
И когато си вземем такова куче, няма как да очакваме със сигурност то да бъде здраво, красиво, работоспособно и да притежава всички онези качества, заради които всъщност сме харесали и избрали конкретната порода.
Thevethour: След случката с ухапаното дете от Кане Корсо, последваха още няколко подобни случаи, но с други породи, малиноа и питбул. Ту искам да те попитам: Има ли агресивна порода, както се твърди от някои хора в обществото? И чия е вината за стигането до такива инциденти- на кучето или на човека?
Стефан: „Няма лоши кучета, има лоши стопани.“
Няма така наречените „агресивни породи“, „лоши породи“ или кучета, които само заради породната си принадлежност на всяка цена трябва да бъдат лоши. Всичко зависи, на първо място, от начина, по който са селектирани от развъдчиците. В развъждането трябва да се избягва създаването на поколения от кучета, които проявяват нежелано агресивно поведение, страхливост или други нежелани качества, които могат да бъдат наследствено обусловени. Целта е да се намали рискът от създаване на поколения с нестабилна психика и нежелано поведение.
Със сигурност във всяка една порода има кучета с различни пороци. Такива могат да бъдат проблеми в комуникацията със себеподобни или с хора, страхливост, фрустрация, трудна адаптация и различни други форми на нежелано поведение. Точно затова добрият развъдчик и селекционер трябва да прави възможно най-добрия подбор, така че рискът от появата на подобни проблеми в следващите поколения да бъде сведен до минимум.
Естествено, има породи кучета, при които целенасочено се селектират охранителни качества, силен характер, висок драйв, голямо желание за работа и качества, необходими за реална служебна дейност, например в полицията и армията, както и за различни спортни дисциплини.
Именно при такива породи добрата и целенасочена селекция е изключително важна. Точно затова съществуват различните работни изпитания и тестове, чрез които трябва да се проверят и докажат качествата, които са желани и характерни за съответната порода.
Но това не означава, че тези кучета непременно се раждат агресивни или злобни. За да се стигне до подобно поведение, то може да бъде резултат от целенасочено обучение, неправилно отглеждане и обучение, липса на социализация или дори малтретиране.
В голяма степен кучетата стават „лоши“ най-вече защото попадат в ръцете на неподходящи хора. Или на недобросъвестни стопани, които целенасочено искат да направят кучето зло и агресивно, или на хора, които просто нямат никаква представа как правилно да водят куче със силен характер, как да го обучават, как да го контролират и как да насочват качествата му в правилната посока.
А понякога кучето просто е оставено на произвола на съдбата, затворено в някой двор или клетка, или вързано на верига, без необходимото внимание, социализация, обучение и контакт със стопанина. И точно тогава идват проблемите.
Ако трябва да говоря конкретно за случая с кане корсото от Казанлъжкото село, според мен това куче многократно преди инцидента е показвало сигнали, че е способно да реагира по този начин. Просто до този момент е било затворено в клетката си и физически не е имало възможност да достигне до човек.
Това поведение очевидно е било неглижирано. Дори стопанинът да го е забелязвал, не е предприел необходимите мерки, може би защото не е знаел как да реагира, а може би защото се е успокоявал с мисълта, че нищо няма да се случи, след като кучето е затворено.
Другият много сериозен фактор в конкретната ситуация според мен е самонадеяността на бащата на детето.
За случая с малиноата в Стара Загора, в Станционната градина, това, което знам, е, че инцидентът е станал в рамките на кучешката градинка. Там предпоставките могат да бъдат много и не бих могъл да твърдя със сигурност каква е конкретната причина, без да съм присъствал на случилото се.
Възможно е да става въпрос за териториално поведение, охраняване на играчка или друг ресурс, както и за неправилна реакция на самото куче. Не трябва да се изключва и поведението на хората, защото понякога през кучешките градинки влизат или преминават хора, които нямат кучета и реално нямат работа там.
Затова при подобен инцидент трябва да се разглежда цялата ситуация, а не автоматично да се стига до заключението, че причината е породата на кучето.
И последният случай, за който стана дума, е с жената от Раднево и собствения ѝ питбул. Това, което съм видял като публична информация относно този случай, е, че има твърдения, че кучето е било отглеждано в лоши условия, държано вързано и малтретирано от стопанката си.
Ако тази информация е вярна, подобно отношение със сигурност може да бъде сериозна предпоставка за натрупване на страх, стрес, фрустрация и последващо агресивно поведение.
Ако трябва да говорим конкретно за истински селектираните питбули и за целите, с които породата исторически е била развъждана, едно от важните изисквания е било кучето да не проявява агресия към човека. Именно защото говорим за изключително силно, физически способно и решително куче, неконтролираната агресия към хора е изключително нежелана и потенциално опасна. Затова подобно поведение не трябва да се приема като нещо нормално или задължително присъщо на породата.
Но заради безконтролното и нечистопородно размножаване на питбулоподобни кучета и различните кръстоски с питбули могат да се появят животни с непредвидими качества и нестабилно поведение. В определени случаи това може да доведе и до агресивност и сериозни проблеми с контрола.
И точно това още веднъж показва колко важни са произходът, правилната селекция, отговорното развъждане, социализацията и обучението.
Кучето няма как да носи вина в човешкия смисъл на тази дума. То проявява поведение според наследствените си заложби, натрупания опит, средата и това, на което е било научено.
Другият и много по-важен въпрос е как човекът ще използва качествата на това куче, какви условия ще му създаде и как ще подходи към неговото отглеждане, обучение, възпитание и социализация. Именно тук е отговорността на стопанина.
Thevethour: Къде бърка държавният орган, който отговаря за кучетата в България, какво ни куца в законите за защита на животните и свързан ли е според теб пряко с тези случаи?
Стефан: На първо място, според мен държавата позволява отглеждането на кучета по начин, който в днешно време е неприемлив за нашето общество. Имам предвид отглеждането на кучета на синджир или постоянно затворени в клетки, без разходки, без необходимите грижи, без обучение и без социализация. На практика държавата позволява на всеки човек да върже кучето си на синджир и по този начин да го осъди на доживотен затвор.
Другото, което според мен не се контролира достатъчно, е безконтролното размножаване на кучета с неясен произход, неясно здравословно и психическо състояние и редица други проблеми, които могат да носят и предават. Именно вследствие на това безконтролно размножаване навсякъде е пълно с най-различни кучета, наподобяващи определени породи, но без ясен произход и целенасочена селекция.
В много случаи и самите хора подхождат безотговорно, защото още от самото начало не осъзнават отговорността, която поемат към конкретното куче и особеностите на породата. Взимат кучето почти като някакъв предмет, който впоследствие, ако не отговаря на очакванията им или не им „върши работа“, просто може да бъде захвърлен някъде.
Друго много важно нещо е да не определяме кучетата като „лоши“, както и да не поставяме етикет на цели породи, че са лоши или агресивни. Без значение какво е кучето, от каква порода е или дали въобще има порода, трябва да се спазват елементарни правила и отговорности при неговото отглеждане и водене.
Кучетата трябва да бъдат контролирани и водени на повод. Когато казвам повод, не смятам, че задължително трябва да бъде къс повод до 2 метра, както е записано в закона. Според мен това е грешно. В много ситуации дългият или автоматичният повод предоставя много по-добра възможност едновременно за свобода на движение и за контрол върху кучето.
Нещо изключително важно, което според мен би било добре да се въведе, са задължителни курсове, през които всеки стопанин да преминава със своето куче. Дори бих подкрепил предварителни курсове за бъдещите стопани, свързани с общата киноложка култура, отговорното отношение, правилното отглеждане, обучение и водене на кучето.
В редица развити държави съществуват подобни изпити за кучета придружители, кучета компаньони и кучета, които се водят в градска среда. Такъв пример е изпитът BH. При него се оценяват правилното водене на кучето, неговото послушание и поведението му в различни ситуации и при срещи с хора, деца, велосипедисти и различни дразнители.
По този начин се преценява дали конкретното куче може да бъде контролирано и да се държи адекватно в обществена среда.
По подобен начин съществуват и изпити за ловни кучета, чрез които се проверява тяхната ловна пригодност. Така се доказва, че едно куче притежава необходимите качества, подготовка и контрол, за да бъде пълноценно използвано в съответното направление.
Според мен именно тук трябва да бъде ролята на държавата. Не просто да забранява и санкционира след възникването на проблем, а да създава условия проблемите да бъдат предотвратявани. Повече контрол върху начина на отглеждане и размножаване, повече отговорност от страна на стопаните, повече киноложка култура, обучение и ясни правила. Защото много от случаите, за които говорим, не започват в момента, в който едно куче ухапе човек. Те започват много по-рано, с неправилното отглеждане, липсата на социализация, обучение, контрол и отговорност.
Thevethour: Трябва ли според теб всеки да има правото да развъжда кучета в България? Аз знам отговора на този въпрос, но искам да обясниш на нашите читатели какво всъщност е истинското породисто куче, и защо безконтролното развъждане е един от виновниците за тези случки на нахапани хора след това?
Не смятам, че всеки човек, който притежава куче, трябва да има основание да го развъжда. Дори когато говорим за породисто куче с родословие и доказан произход, това само по себе си не означава, че то трябва да остави поколение.
Точно затова при различните породи съществуват определени изисквания за допускане до разплод. Кучетата трябва да преминат през екстериорни изложби и да получат необходимите оценки съобразно изискванията за конкретната порода. Трябва да бъдат направени съответните здравни изследвания, а при много породи има и различни работни изпити и тестове на характера.
Това, че притежаваме куче от дадена порода и то има родословие, не означава автоматично, че трябва да бъде развъждано. Ако това куче не е доказало чрез своята работа, екстериор, здравословно състояние, характер и останалите качества, характерни и необходими за породата, че заслужава да остави гените си в следващите поколения, тогава според мен то просто не трябва да бъде развъждано.
Защото развъждането не е просто да съберем две кучета и да произведем кученца. В основата му трябва да има ясна цел, посока и най-вече смисъл. Идеята трябва да бъде да съхраняваме, развиваме и подобряваме качествата на конкретната порода и да произвеждаме кучета, коитодействително носят тези качества.
Не по-малко важно е и къде ще попаднат произведените кучета. Те трябва да отидат при хора, които ще оценят това, което получават, ще ги развиват в направленията, за които са селектирани спрямо породата иконкретната линия, и най-вече ще бъдат съвестни и отговорни стопани.
Безконтролното размножаване на кучета, наподобяващи различни породи, е в сериозен ущърб както на самите породи, така и на истинските развъдчици, които години наред полагат усилия да произвеждат качествени кучета. Много хора се подвеждат и си взимат кучета от така наречените от мен „търгаши на клети души за дребни пари“. Подвеждат се по ниската цена и си казват: „Какво пък толкова, на мен просто ми трябва куче.“
Само че по този начин могат да се сдобият с куче с напълно неясен произход, без доказани качества, без необходимите здравни изследвания и без каквато и да било целенасочена селекция. Впоследствие могат да се проявят проблеми със здравето, характера, поведението, работните или екстериорните качества. Тогава хората се разочароват не само от конкретното куче, а много често си изграждат погрешно негативно мнение за цялата порода. А в най- лошите случаи решават да се отърват от кучето, дават го на някого или просто го изоставят.
Именно заради такива недобросъвестни „търгаши на клети души за дребни пари“ много хора никога не успяват да разберат и усетят каква всъщност е разликата между истинското родословно куче с доказан произход и качества и кучето, произведено единствено с цел продажба.
Thevethour: Един съвет от теб, към нашите читатели, независимо дали имат вече кучета или тепърва искат да си вземат?
Стефан: Уважавайте кучето до себе си. Направете всичко необходимо за неговото правилно отглеждане, възпитание, обучение и социализация. Обичайте го и се отнасяйте към него с уважението, което и вие очаквате да получавате.
То е куче. Не е дете и не трябва да го превръщаме в човек. Трябва да се отнасяме към него като към куче, но по правилния начин, съобразявайки се с неговата природа, потребности и особености. Имайте предвид, че нашето отношение към кучето оказва огромно влияние върху цялостното му поведение. Много примери можем да дадем и с начина, по който възпитаваме децата си. И там са необходими любов и грижа, но също така правила, граници, последователност и отговорност.
Ако намерите правилния начин да се отнасяте към кучето си, да го разбирате и да комуникирате с него, съжителството ви ще бъде много по- пълноценно и за двете страни. А ако не знаете как да го направите, няма нищо лошо да потърсите помощ от човек, който има необходимите знания и опит и може да ви насочи правилно.
И най-вече, преди да си вземете куче, помислете много добре дали наистина сте готови да поемете тази отговорност. Ще се справите ли? Ще имате ли необходимото време, възможности, търпение и желание? Наистина ли сте готови да приемете цялото това предизвикателство? Защото кучето не е моментно желание. То е отговорност, която поемаме за целия му живот.
