Обект на фотографията- малки, сладки лапи любов!
Днес ще ви разкажем за хората, които стоят зад обектива на студио „Жълто куче“! Сигурни сме, че не малко от вас са чували за тях, а още повече от вас лично са присъствали в студиото със своите домашни любимци, за да си направят красиви спомени!
Разговаряме с твореца, фотографа, художника, дизайнера и най-вече душата на този уникален проект- Росица Босяцка!
Thevethour: Кажете ни Роси, защо „жълто“ куче? Защо не е „лилаво“ или „розово“, например 🙂 Каква е символиката, а и историята зад цвета на името на вашето студио?
Росица: Избрахме жълтото, защото това е най-слънчевият цвят в палитрата – символ на оптимизъм, вдъхновение и щастие. А ако се замислите, кучетата са точно това: те са нашата ежедневна светлина и чиста радост, която озарява и най-мрачния ден. Когато превеждаш емоцията от връзката с едно куче във визуален език, тя няма как да бъде лилава или розова – тя е топла, жива и сияйна.
Разбира се, зад това име стои и една много силна, лична история. Всичко започна от моето първо куче Кая, която е пухкав кокер шпаньол със златна козинка и е моето най-голямо вдъхновение и първопричината да създам студиото преди години.
Thevethour: Разкажете ни малко повече за любовта ви към фотографията 🙂 Кое ви подтикна да я превърнете във ваша професия?
Росица: За мен фотографията никога не е била просто занаят, техническо щракане или прагматичен избор на кариера. Идвам от семейство на творци, преминала съм през години на сериозно художествено образование и за мен визуалното изразяване винаги е било естествен начин да общувам със света и да го осмислям. Цял живот съм била заобиколена от изкуство, така че преходът към камерата беше по-скоро еволюция, отколкото внезапно решение.
Фотографията се превърна в моя професия и мисия в момента, в който осъзнах, че през обектива мога да улавям невидимото – онези фини, мимолетни емоции и чистата, искрена връзка между хората и техните любимци. Разбрах, че това, което правим в студиото, има много по-дълбок смисъл от просто красива снимка за социалните мрежи. Ние създаваме визуално наследство, което остава за поколения напред. Когато след години някое семейство погледне портрета на кучето си, то няма да види една снимка, а ще си върне усещането за любов и споделеност. Това е нещото, което ме подтиква да превръщам това изкуство в моя професия всеки един ден.
Thevethour: Откъде тръгна всичко? Защо решихте да започнете да снимате животни в студиото си?
Росица: Когато започвахме, масовото разбиране за комерсиална фотография на домашни любимци в България беше доста повърхностно и затворено в рамките на определени клишета. Масово се снимаше сред цветни, претрупани и изкуствени декори с реквизит, където самото животно често се губеше или беше третирано просто като забавен аксесоар. На мен, като човек с артистичен бекграунд, това ми се струваше крайно недостатъчно. Исках да променя това изцяло, да наложа нов стандарт на пазара и да създам категория, която в България просто липсваше – премиум, Fine Art портретна фотография на кучета.
Затова проектирахме нашето студио с изключително минималистична, изчистена и топла естетика, в което кучето е единственият и абсолютен фокус на кадъра. Исках да докажа, че едно животно може да бъде заснето с абсолютното достойнство, характер и дълбочина, с които се снима висша мода или класически човешки портрет. Студиото се роди от нуждата да покажем кучето като личност!
Thevethour: „Психология на фотографията на домашни любимци“ – трябва ли да сме малко или много кучешки психолози, за да успеем да пресъздадем най-добрия кадър на едно животно? Или иначе казано- доколко е по-трудно да се снима едно куче, отколкото човек?
Росица: Трябва да сме много кучешки психолози, без това е абсолютно невъзможно да се работи на такова ниво. Зад кадрите, които създаваме, стоят години наред учене, наблюдение и практическо изследване на кучешкото поведение и езика на тялото. Нашата безапелационна философия, с която сме известни, е: животното винаги е на първо място. Студио „Жълто куче“ е територия, изцяло свободна от стрес. Ние категорично отхвърляме насилствените команди, викането или принуждаването на животното да застава в противоестествени пози за „хубав кадър“. Кучето не е предмет.
Дали е по-трудно от това да снимаш човек? Изисква съвсем различен калибър сетива и невероятно търпение. Човекът разбира инструкции, но пък много често застава пред обектива с маска, суета, притеснения или готови пози, които трябва да разчупиш. Кучето е неговата пълна противоположност, то е абсолютно автентично, не може да излъже или да изиграе емоция пред камерата. Но за да ти позволи да видиш характера му, първо трябва да заслужиш доверието му. Трябва да знаеш кога да му дадеш пауза, кога да смениш подхода и как да му осигуриш пълен комфорт. Само тогава, когато то се отпусне, кадърът придобива истинска художествена стойност и разкрива душата му.
Thevethour: Какво виждате в очите на едно куче, когато го снимате?
Росица: Виждам абсолютната, неподправена истина. В очите на кучето няма егоцентризъм, няма преструвка, няма я онази човешка суета, която ни кара да мислим как изглеждаме отстрани. През обектива аз виждам един изключително чист и суров спектър от емоции. Понякога това е първоначалното любопитство и интелигентност, друг път е лека резервираност, която в рамките на снимките виждам как се превръща в пълно доверие към нас.
Но най-често виждам онази безкрайна, дълбока обич и отдаденост, когато кучето погледне към своя стопанин, който стои до него. Моята задача като фотограф е точно тази: да успея да изолирам целия технически шум наоколо – светлини, камери, софтбоксове и да уловя точно този чист поглед, който разказва цялата история на тяхната връзка. Това е погледа, който има силата да те накара да замълчиш…
Thevethour: Можем ли да кажем, че в този модерен, забързан и за съжаление eгoистичен свят, едно четирикрако същество може да „излекува“ душата ни и да върне истинския смисъл на живота ни?
Росица: Абсолютно, без никакво съмнение. Кучетата са може би най-големите ни и чисти учители по присъствие. В нашия забързан, дигитален и често повърхностен свят, ние хората постоянно живеем в миналото с някакви съжаления или в бъдещето с тревоги, докато кучето съществува изцяло тук и сега.
То не се интересува от материалния ти статус, от успехите или провалите ти, от суетата на деня – за него е ценно и достатъчно единствено твоето присъствие. Тази чиста форма на безусловна свързаност и заземяване има реална лечебна сила за душите ни. Всички знаем как като се прибереш и срещнеш тази чиста, неподправена радост, целият стрес изчезва. Кучетата ни връщат към простичките, истински неща в живота – към обичта, лоялността и тишината, които често губим по пътя си.
Thevethour: Каква е вашата мечта 🙂 за бъдещето и за света?
Росица: В по-широк, глобален план мечтая за свят, в който хората проявяват много повече емпатия, разбиране и дълбок респект, както помежду си, така и към животните. Вярвам, че отношението ни към по-слабите и безгласните същества е най-точният показател за това доколко сме цивилизовани като общество.
В професионален план целта ми е Студио „Жълто куче“ да продължи да бъде категоричният еталон за етична и високохудожествена фотография в България. Искам да продължаваме да развиваме тази визуална култура и да създаваме безценно наследство за семействата, превръщайки съвместния им път с техните четириноги приятели в изкуство. Мечтата ми е чрез нашите силни, чисти и емоционални портрети да показваме душите на тези животни и по този начин да възпитаваме едно по-хуманно, зряло и отговорно отношение към тях в дългосрочен план.
Професионални фотосесии за кучета и домашни любимци | Жълто Куче
