GIGI: Здравейте, представете се на нашите читатели, с какво друго се занимавате, освен, че сте собственик и селекционер на коне от породата фризийски кон?
Радослав: Здравейте аз съм Радослав Руменов Петков и съм собственик на няколко фризийски коня. По-точно две фризийски кобили и техни приплоди. Първата ми кобила е внесена от Белгия от друг развъдчик на породата.
Името й е Emma Vadelaetvelde, но я наричаме с името Ко’ra. Втората е моя селекция от цирков жребец от същата порода и майка Ko’ra. Името на втората кобила е Troy /Троя/.
Освен с конете, с които се занимавам, но разбира се е повече хоби, аз се занимавам и с фотография, главно сватбена и портретна. Доста често правя индивидуални фотосесии с конете.
GIGI: Откъде дойде страстта Ви към тези красиви животни и от колко време сте селекционер на породата фризийски кон?
Радослав: Страстта като цяло към конете е още от детска възраст. Като всяко дете с мечти, аз също имах своите. Конният спорт е скъп спорт, а още повече, когато е със собствени средства. Може би като дете съм имал мечта да се занимавам с конен спорт, но с времето просто съм имал за цел да притежавам кон, като любител и така вече притежавам няколко. Ще се запитате:
Защо избрах тази порода?
Като повечето хора, които харесват коня като животно и се възхищават на мощта и красотата му, аз избрах породата заради външният му вид.Черен цвят, силно изразена мускулатура, дълга грива и опашка, дълги косми по краката наречени ботуши и не на последно място красив ход. Естественият ход на фризийския кон е с високи вдигнати предни крака тип маршируване и прибрана глава с извита шия и изправени уши. Всеки един човек видял фризийски кон не би забравил вида му и не би го изтрил толкова лесно от съзнанието си….
GIGI: Ще бъде интересно на нашите читатели да разберат какви видове състезания има за конете?
Черен цвят, силно изразена мускулатура, дълга грива и опашка, дълги косми по краката наречени ботуши и не на последно място красив ход. Естественият ход на фризийския кон е с високи вдигнати предни крака тип маршируване и прибрана глава с извита шия и изправени уши. Всеки един човек видял фризийски кон не би забравил вида му и не би го изтрил толкова лесно от съзнанието си.
Радослав
Радослав: В България има няколко типа състезания за коне. Прескачане на препятствия или конкур-ипик, всестранна езда , издръжливост-ендюранс, надбягване с впрягове , обездка и други. Фризийският кон за съжаление не се вкарва в дисциплините в България, въпреки че породата най-добре би се вписала в обездката заради красивия си ход и движения.
Разбира се като всяко животно и то има своите недостатъци. Те се проявяват предимно в разплодна дейност, като слабо място на приплодите след раждане е в костната система и предимно в краката. Често кончетата се раждат с не идеално прави крака, но по никакъв начин това не означава, че те не израстват прави и здрави. Проблемите идват от далечната близкородствена селекция за да се запази кръвта им.
GIGI: Разкажете малко повече за породата фризийски кон, какви са особеностите, имат ли предразположеност към определени заболявания и ако да, избройте най-основните?
Радослав: Разбира се като всяко животно и то има своите недостатъци. Те се проявяват предимно в разплодна дейност, като слабо място на приплодите след раждане е в костната система и предимно в краката. Често кончетата се раждат с не идеално прави крака, но по никакъв начин това не означава, че те не израстват прави и здрави. Проблемите идват от далечната близкородствена селекция за да се запази кръвта им. С времето холандците, както вече ги знаем като нидерландци, са напреднали в развъдната дейност и са стигнали до етап да изчистят близкородствените развъждания до малък процент. Друг проблем след раждането на един фризийски кон и израстването му е грижата за космената му покривка. Грижата за краката, гривата и опашката е почти ежедневна. Фризийският кон е предразположен към екземи на местата с много космена покривка. Разбира се има много медикаменти и козметики, които помагат за справянето на проблема.
GIGI: В агрокултурата какъв е най-важният принос, който носят конете на нас, хората?
Радослав: Конете винаги са заемали специално място в аграрния живот на България. Още от дълбока древност те са били незаменими помощници на българския селянин, особено в обработката на земята и транспорта. В годините, когато машините още не са били достъпни, конете са били основната движеща сила в селското стопанство. С тяхна помощ се орали ниви, превозвали се реколти, дърва, вода и всякакъв друг товар. Особено в планинските и труднодостъпни райони на страната, където трактори и модерна техника трудно биха се справили, конете са били почти единственият начин за извършване на селскостопанска дейност.
Освен практическата си стойност, конете винаги са имали и културно значение за българина. Не е случайно, че в народната традиция те се възприемат като символ на сила и достойнство. Празници като Тодоровден например поставят коня в центъра на вниманието, когато се организират кушии – конни надбягвания, които събират цялото село.
С навлизането на модерните технологии и механизацията, ролята на конете в агрокултурата значително намалява. Днес те рядко се използват в мащабното земеделие. Въпреки това, в някои по-отдалечени или бедни райони, където достъпът до техника е ограничен, конете все още се използват за работа на полето или за превоз.
Интересното е, че през последните години се наблюдава нов вид възраждане на интереса към тях. В контекста на биоземеделието и устойчивите практики, някои фермери избират да работят с коне, защото те щадят почвата повече от тежките машини и допринасят за по-екологичен подход към земеделието. Освен това, конете намират място и в селския туризъм, където са част от атракции, обучения и демонстрации на традиционни практики.
И така, макар днес да не са толкова широко използвани в агрокултурата, конете все още запазват своето място – като част от живата връзка между миналото и настоящето в българското село.
GIGI: Споменахте ми, че работите по Ваш проект, свързан с историята на фризийския кон, ще повдигнете ли малко завесата?
Радослав: С удоволствие бих го направил, ако проекта беше пред завършек, но тъй като все още не е, ще го запазя в тайна, но обещавам вие да сте едни от първите, с които ще споделя, когато му дойде времето!
