Tanyka amnicola- така кръщават учените това изключително странно на вид животно, живяло преди 275 млн години на нашата планета, чиито останки са открити в изсъхнало корито на река в Бразилия, в близост до Амазонка. При разкопките палеонтолозите откриват още осем такива вкаменени челюсти с абсолютно същата форма и всяко с дължина около 15 см. Въпреки щателните разкопки в околността, учените не са успяли да открият допълнителни кости, които да бъдат съпоставени като цял скелет.
Въпреки това тези изолирани челюсти са разкрили нещо забележително. Фосилите принадлежат на вид, живял преди около 275 милиона години, който би бил считан за „жив фосил“ дори по своето време. Челюстите са изключително необичайни, с извита форма. Някои от зъбите сочат навън и настрани, докато редици от по-малки зъби обграждат вътрешните повърхности. Тази структура подсказва, че животното може би е било сред първите от своя вид, които са смилали растителна храна.
Кръщаване на странен нов вид
В проучване, публикувано в списанието „Proceedings of the Royal Society B“, изследователите официално описаха вида и го кръстиха Tanyka amnicola. Името Tanyka произхожда от езика на коренното племе гуарани и означава „челюст“, докато amnicola се превежда като „живеещ край реката“.
Tanyka произхожда от древен род, за който не знаехме, че е оцелял до днес, и освен това е наистина много странно животно. Челюстта има едно странно изкривяване, което ни докара до лудост, докато се опитвахме да разберем какво е. Години наред си блъскахме главите над това, чудейки се дали не е някаква деформация,
казва Джейсън Пардо, водещият автор на проучването, който е работил по проекта по време на постдокторантската си стипендия във Field Museum в Чикаго.
Но към момента имаме девет челюсти от това животно и всички те имат това изкривяване, включително и тези, които са наистина много добре запазени. Така че това не е деформация, а просто начинът, по който е създадено животното.
Древен клон на четирикраките
Таника представлява част от широка група гръбначни, които имат четири крайника, която група включва всички четирикарки с гръбнак, като влечуги, птици, бозайници и земноводни. Най- ранните от тях с времето са се разделили на две основни групи- едната е еволюирала да снася яйца на сушата, което довело до появата на влечугите, птиците и бозайниците, а другата група продължила да снася яйца във водата, давайки началото на съвременните земноводни като жабите и саламандрите.
Таника е била един от последните представители на рода на четирикраките, дори след появата на по-нови и по-съвременни четирикраки, тя донякъде прилича на казуара. За своето време тя е била живо изкопаемо
казва Пардо, който понастоящем е научен сътрудник във Филд Музеум, като същевременно работи по следдокторска стипендия при Вилнюския университет в Литва.
Как е изглеждала Таника?
Много неща за Таника остават неизвестни, особено как е изглеждало тялото ѝ в цялост. „Намерихме тези челюсти изолирани, те са наистина странни и много характерни. Но докато не намерим някоя от тези челюсти, прикрепена към череп или други кости, които определено са свързани с челюстта, не можем да кажем със сигурност, че другите кости, които намираме в близост до нея, принадлежат на Таника“, казва Кен Ангиелчик, куратор по палеомамология в Музея „Фийлд“ в Чикаго, който е бил научен ръководител на Пардо по време на следдокторантската му стипендия там и е съавтор на статията.
Въз основа на сравнения с родствени видове изследователите смятат, че Таника може да е приличала на саламандра с малко по-дълга муцуна. Размерът ѝ е неясен, но според оценките тя може да е достигала до 90 см дължина. Околната скала показва, че вероятно е живяла в сладководни среди като езера.
Челюст, създадена за смилане на растения
Въпреки че останалата част от тялото ѝ все още е загадка, челюстта дава ясни улики за това как се е хранила Таника.
Ако прекарате езика си по долните зъби, можете да усетите как те сочат нагоре към небцето. При Tanyka това разположение е било напълно различно. Долната ѝ челюст е била изкривена така, че зъбите са сочели навън към страните, вместо нагоре. В същото време вътрешната повърхност на челюстта, която при хората е обърната към езика, е била ориентирана нагоре.
Тази вътрешна повърхност е била покрита с малки зъбци, наречени дентикули, които са образували грапава повърхност за смилане, подобна на ренде за сирене. Учените смятат, че горната челюст вероятно е имала подобна структура.
Предполагаме, че дентикулите на долната челюст са се триели в подобни зъбци в горната част на устата. Зъбите са се триели един в друг по начин, който е създавал относително уникален начин на хранене
казва Пардо.
Този тип смилане „зъб в зъб“ обикновено се свързва с животни, които преработват растителна материя. „Въз основа на зъбите му смятаме, че Таника е бил тревопасно животно и че поне от време на време се е хранил с растения“, казва Хуан Карлос Сиснерос, автор на статията от Федералния университет на Пиауи (UFPI) в Бразилия. Изследователите отбелязват, че това е изненадващо, тъй като се смята, че повечето пра-четирикраки са били месоядни.
Запълване на празнини в древните екосистеми
Откритието на Таника помага на учените да разберат по-добре живота през ранния пермски период. Преди около 275 милиона години регионът, който днес е Бразилия, е бил част от Гондвана – огромен суперконтинент, включващ Южна Америка, Африка, Австралия и Антарктида. Фосили от това време и място са относително редки в сравнение с тези от регионите в Северното полукълбо.
„Формацията Педра де Фого в Бразилия е един от малкото прозорци, които имаме към животните на Гондвана през ранния пермски период от историята на Земята, а Tanyka ни разказва как всъщност е функционирала тази общност, как е била структурирана и кой какво е ял“, казва Ангиелчик.
Източник: https://www.sciencedaily.com/
