Здравейте и благодарим, че се съгласихте да бъдете наш гост в рубриката “Часът на ветеринаря”! Моля, представете се на нашите читатели- в коя клиника е Вашата практика, от колко години и каква е Вашата професионална насоченост?
Доц. Гарноева: Здравейте и от мен!
Благодаря за поканата във вашата рубрика и адмирации за това, което правите. Всяка една информация е полезна не само за нас, като лекари, но и за собствениците на домашни любимци, които често се сблъскват с различни патологични състояния и вечния въпрос: „Ще се излекува ли?“
Съвсем накратко и за мен, за тези които ме познават аз съм доц. Гарноева, а за тези, които много добре ме познават – д-р Раче. Завърших висшето си образование в Тракийски Университет през 2012 година. През 2014 година получих удостоверение за професионална квалификация на тема: „Хирургически заболявания при дребните животни – рентгенология и ортопедия” във Ветеринарномедицински факултет, Тракийски университет, Стара Загора. От 2015 година и до днес съм част от екипа на катедра „Ветеринарна хирургия“ и Университетска Ветеринарна Болница към Ветеринарномедицински факултет на Тракийски Университет, град Стара Загора. Научните ми интереси са в областта на ортопедия, коремна хирургия и образна диагностика.
Дефиниция и честота на срещане
Доцент Гарноева, нека започнем от основите – какво точно представлява Carpal Laxity Syndrome и често срещано явление ли е в съвременната ветеринарна практика?
Доц. Гарноева: Carpal laxity syndrom (слабост на киткова става)/или хиперекстензия и хиперфлексия на карпална става е мускулно-сухожилно заболяване.
Синдромът на карпалната лаксация е по-общ термин, използван както за карпална хиперекстензия, така и за карпална хиперфлексия. Недохранването или прекомерното хранене на бързо растящите кученца от едри породи причинява слабост и неравномерно напрежение между екстензорните и флексорните мускулни групи, което води до отпуснатост на карпалната става. Упражненията и прилагане на балансирани диети, без друго лечение, обикновено са достатъчни за постигане на физическо и функционално възстановяване. Състоянието е напълно обратимо.
Засегнатите кучета не изпитват болка, но могат да проявят механична куцота, ако костните деформации са във висока степен.
При това състояние връзките и сухожилията около китката са слаби и отпуснати, което води до неправилна позиция и нарушен обхват на движение на гръдните крайници. Заболяването се наблюдава основно при подрастващи бързо растящи кученца от едри (понякога и средни) породи. Някои кученца развиват клинични признаци сякаш за една нощ, докато други случаи прогресират бавно, в продължение на няколко дни до седмици.
Това състояние засяга само подрастващите кученца или е възможно да се прояви и при вече развити, възрастни животни?
Доц. Гарноева: Заболяването се наблюдава само и единствено при подрастващи кученца на възраст между 6 и 12 седмици.
Причини и генетика
Откъде произтича този проблем – дали е чисто резултат от грешки в отглеждането, или съществува сериозна генетична предразположеност при определени породи и кръвни линии?
Доц. Гарноева: Причината за възникването на карпалната флексорна и екстензорна деформация не е доказана. Има различни хипотези според, които се смята, че това състояние представлява временен дисбаланс в темповете на растеж между костите и сухожилията на гръдните крайници. Ако костите растат по-бързо от сухожилията на флексорите или екстензорите, биха възникнали костни деформации. Според други хипотези заболяването има генетична основа или може да възникне при прекомерно използване на хранителни добавки богати на витамини и минерали (прекомерно даване на калций) и храна богата на въглехидрати.
Има ли породи, които са едни от най-предразположените към това заболяване и при които стопаните трябва да са двойно по-бдителни по време на растежа?
Доц. Гарноева: Има множество проучвания в които се твърди, че най-предразположените породи към заболяването са доберман и шар-пей.
Разграничаване и диагностика
Защо е толкова критично да не бъркаме този синдром с рахит и какви са опасностите от неправилно самолечение, базирано на тази стара заблуда?Моля, разяснете на нашите читатели разликата в симптоматиката на двете заболявания и кои части на опорно-двигателния апарат точно обхващат те?
Доц. Гарноева: Много често заболяването може да се обърка с Рахит (недоимъчно състояние при което е нарушен баланса на микро и макро елементите). За да се отдиференцират двете заболявания е необходимо да се извърши един от методите на образна диагностика (рентгенография или СТ) и кръвни изследвания показващи нивата на калций и фосфор в кръвта (2:1).
Диагнозата се поставя на базата на анамнеза, клинични признаци и породната предизпозиция. Рентгенографията се използва за диференциална диагноза спрямо други ортопедични заболявания.
Ролята на средата и добавките
Доколко храненето и настилката у дома (хлъзгави подове) са реални фактори за отключване на деформацията?
Доц. Гарноева: Необходимо е кучетата да се отглеждат върху подови настилки, които осигуряват добро сцепление (за да не се хлъзгат). Необходимо е да се осигури правилна хранителна диета и да не се прекалява с хранителните добавки.
Лечение и радикални мерки
Налага ли се понякога оперативна намеса при по-тежките случаи, или състоянието винаги се лекува консервативно?
Доц. Гарноева: Лечението може да бъде изцяло консервативно – балансирана храна, ограничени движения, не хлъзгаща се подова настилка (килимчета или ватирани постелки). Масажите и мануелните упражнения (включващи флексия и екстензия на китката по 3-4 пъти дневно)- подпомага лекуването и възстановяването на засегнатите кученца.
При много тежки случаи е възможно оперативно лекуване, но не винаги дава благоприятен резултат.
Виждаме кученца и с бинтовани крака – кога тези превръзки са полезни и кога всъщност могат да навредят, отслабвайки мускулатурата още повече?
Доц. Гарноева: Дискусионен е въпроса дали имобилизацията на крайника (поставяне на шина) е добър вариант. В повечето случаи не се препоръчва особено ако е засегнат само единият гръден крайник. Причината е, че цялата тежест ще се пренесе върху здравият крайник и на по-късен етап и там ще възникнат деформации. Ако все пак се постави не бива да остава повече от 7 дни.
Възможно ли е пълно коригиране на 100% при всички случаи, или понякога остават трайни дефекти за цял живот?
Доц. Гарноева: По принцип 100% в медицината няма (и гаранция няма за каквото и да е състояние). Всичко е строго индивидуално, но е възможно заболяването да отшуми без каквато и да е терапия (само с упражнения и подходяща подова настилка). Проследяването на състоянието на засегнатите кученца от ветеринарен лекар е крайно необходимо за да се предотврати прекомерна костна деформация.
Каква е цялостната прогноза при кученца с това заболяване относно възстановяването им?
Доц. Гарноева: Прогнозата при Carpal laxity syndrom е благоприятна. Когато липсват тежки костни деформации, заболяването отшумява в рамките на 6-8 седмици.
